Решение № 1755 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2024 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Общински съвет Велинград, чрез процесуалния представител адв. Семерджиева, за отмяна на решение 8974 от 19.07.2024 г. по адм. дело 4601/2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение 916 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 311/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с която се отменят т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Решение 34, прието на заседание на Общински съвет Велинград, проведено на 23.02.2023 г., за което е съставен Протокол 2 от 23.02.2023 г. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Искателят твърди, че е налице "ново обстоятелство" - образувано тълкувателно дело 6/2023 г. на общото събрание на съдиите /ОСС/ от колегиите на Върховен административен съд /ВАС/, което ще възникне в бъдеще време и ще засегне правата и законните интереси на искателя като орган на публичната власт. В искането се сочи още, че заради образуваното тълкувателно дело са спрени редица производства по висящи във ВАС административни спорове, както и че за бъде изяснен правния спор по адм. дело 311/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик и постановен законосъобразен акт е трябвало да бъде спряно съдебното производство. Ответникът областен управител на Област Пазарджик, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна. В приложени по делото писмено възражение и писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелиева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът З. Т. П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът Д. В. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено възражение, чрез пълномощника си адв. Проданов, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 8974/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 4601/2024 г., чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение 916 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 311/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, с която се отменят т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от решение 34, прието на заседание на Общински съвет Велинград, проведено на 23.02.2023 г., за което е съставен Протокол 2 от 23.02.2023 г. С решение 34 от 23.02.2023 г. на Общински съвет Велинград, в отменената му част, е освободен от длъжност управителя на МБАЛ Велинград ЕООД д-р Д. В. Г. /т. 1/, избран е за управител за срок до провеждането на конкурс д-р З. Т. П. /т. 2/, който е упълномощен да предприеме действия по отразяване на промяната в Търговския регистър /т. 3/, както и е оправомощен кметът на общината да прекрати договора за възлагане на управлението с бившия управител и да сключи договор с новия /т. 4/. За да постанови решението си тричленният състав на ВАС е приел, че административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административния орган, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен извод, че атакуваното пред него решение на административния орган е материално незаконосъобразно - чл. 146, т. 4 от АПК. Върховният административен съд приема за правилен и извода на съда, че изложените фактически основания в оспореното решение на Общински съвет Велинград, не обосновават мотивите на органа за приемането му, защото тези основания не са сред изброените в чл. 24 от Закона за публичните предприятия /ЗПП/. Прието е също така, че обосновани от фактите по делото са доводите на първоинстанционния съд за липса на аргументация от страна на административния орган, че е налице нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗПП, представляващо тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, а има само съмнение за нарушение и съмнение, че ако управителят продължи да изпълнява задълженията си, той ще попречи на обективността на предвижданите проверки. Според тричленният състав на ВАС е налице необходимост от контрол върху решенията, свързани с държавната и общинска собственост, които трябва да се управляват в интерес на цялото население, респ. и на конкретната община, съобразно разпоредбите на законите, включително и с грижата на добър стопанин, което и e наложило учредяването на специална компетентност на административните съдилища, които в предвидените от закона случаи могат да се произнасят и по оспорванията на актове, които съдържат волеизявления дори имащи и определен гражданскоправен характер. С разпореждане от 23.11.2023 г. на председателя на ВАС е образувано тълкувателно дело 6 за приемане на тълкувателно решение от ОСС от колегиите на ВАС по следното искане на министъра на външните работи: 1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи на управление и контрол на публични предприятия по реда на ЗПП и ППЗПП, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество; 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Целта на отмяната е да се премахне формираната сила на присъдено нещо, ако решението не съответства на действителното положение, но към датата на разглеждане на делото и постановяване на решението. Институтът на "отмяната" не е средство за промяна на правен резултат вследствие на новосъздадени или новонастъпили факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 239,т.1 от АПК, на която се е позовал молителят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната разпоредба включва непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В този случай под нови обстоятелства следва да се разбират факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти, а под нови доказателства се има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени в хода на процеса, но не е могло да бъдат доказани поради липсата на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Изискване на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК е също така новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за решаване на делото. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на образувано и неприключило производство по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт /ЗСВл/ по приемане на тълкувателно решение на ОСС от колегиите на ВАС по тълк. дело 6/2023 г., което обаче не може да се квалифицира като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Висящността на производството по тълк. дело 6/2023 г., поставените в него въпроси и становищата на страните по него не обуславят визираните в искането основания за отмяна, тъй като дори и да бъде постановено тълкувателно решение, то ще има действие занапред при решаване на бъдещи спорове. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове, а не да пререшава, включително и чрез извънредния способ по чл. 239, т. 1 от АПК, вече приключили с влязло в сила решение съдебни спорове. В този смисъл е и Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховен касационен съд по тълк. дело 7/2014 г., т. 1, съгласно което последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъла, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира също така, че доводите в искането за отмяна не попадат и в никоя от хипотезите на чл. 239, т. 3 от АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, т. е. чл. 239, т. 3 от АПК има предвид съдебен акт по преюдициално правоотношение, който е бил задължителен за съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. В случая липсва подобен преюдициален правен спор и постановен по него, отменен впоследствие съдебен акт. От друга страна, както вече беше посочено, тълкувателните решения на ОСС от колегиите на ВАС не решават правен спор между конкретни страни, а са свързани със задължително за съдилищата тълкуване на правни норми, поради и което същите не водят до отмяна на постановени преди тях съдебни актове, които са в различен смисъл, а действат само занапред. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Д. Г., на последния не се следват такива, тъй като по делото не са представени доказателства за реално извършени съдебни разноски за настоящото производство от този ответник. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,