Решение № 14084 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2012 г.

Решение № 14084 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Георгиев Паспалов от гр. София (наименована от подателя си "възражение"), против решение № 2007 от 11.04.2012 г., постановено по административно дело № 681/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Паспалов срещу заповед № Н2-1701/21.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, потвърдена с решение № РД 01 03/04.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, чрез повереника си адв. Францов в писмени бележки оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № Н2-1701 от 21.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2011/2012 г. с мотив, че не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., тъй като доходът му е по-висок от нормативно установения, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП - притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01 03 от 04.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспорената с нея заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните и материалните норми и целта на закона. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това. На първо място, Димо Георгиев Паспалов не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, защото средномесечният му доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молба-декларацията, в размер на 187.29 лв., е по-висок от диференцирания му минимален доход за отопление, равняващ се на 187.20 лв. Освен това, не е изпълнено и условието на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съгласно цитираната разпоредба, социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на обитаваното от тях жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Касаторът е собственик на едно лозе и две ниви, които могат да бъдат източник на допълнителни доходи. Изискванията на визираните по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2011/2012 г. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,