Решение № 6596 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4006/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура /ЗЕСМФИ/. Образувано е по касационна жалба на „Линейни мрежи“ ООД, със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Василев, против решение № 2441 от 20.01.2026г., постановено по адм. дело № 2654/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на „Линейни мрежи“ ООД, „Кабелна телевизия Делта“ ООД, „Мултимедиа - БГ“ ЕООД и „Корес нетуърк“ ЕООД срещу решение № 32 от 08.02.2024г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, чл. 81, ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 10 и чл. 15, ал. 2 ЗЕСМФИ, с което са приети резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение № 373 от 04.12.2023г. на КРС и е отхвърлено искане с вх. № 12 – 03 – 38 от 01.12.2023г. на „Линейни мрежи“ ООД чрез Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“, „Кабелна телевизия Делта“ ООД, „Мултимедиа - БГ“ ЕООД и „Корес нетуърк“ ЕООД за даване на задължителни указания на „Виваком България“ ЕАД за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната инфраструктура, съгласно ценовата листа на дружеството, приложима от 01.09.2023г., тъй като отразяват разходите за дейността, съобразени с т. II от Приложението към решение № 265 от 31.08.2023г. на КРС и разпорежда предварително изпълнение на решението. Подадените касационни жалби от „Кабелна телевизия Делта“ ООД, „Мултимедиа - БГ“ ЕООД и „Корес нетуърк“ ЕООД са върнати с влезнало в сила определение № 9866 от 12.03.2026г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се съображения за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на решението на КРС, като напротив подробно мотивира, че същото противоречи на критериите и принципите за ценообразуване заложени в ЗЕСМФИ и Методиката за начина за разпределение на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура и правото на преминаване по ЗЕСМФИ. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че съдът не се е произнесъл по наведените възражения за незаконосъобразност в жалбата им, както и поради това, че протоколите от откритите съдебни заседание от 01.07.2025г. и 21.10.2025г. не са били публикувани на интернет страницата на съда, което пък е препятствало възможността му да поиска поправка на протокола. Излага и съображения, че с направени опит от страна на КРС с издадени няколко решения да въведе регулиран пазар ex аnte за достъп и ползване на подземната инфраструктура, макар и обжалвани от страна на собственика на „Виваком България“ ЕАД, административният орган сам се е отказал от оспореното решение. В тази връзка излага и съображения, че с предходно решение на ВАС по адм.д. № 3782/2025г. е било отменено окончателно предходно увеличение на цената на достъп и ползване на подземната комуникационна мрежа с 25%, направено от Виваком в началото на 2023г. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решението на КРС и преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне с даване на указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Пенев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждеине. Ответникът „Виваком България“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Вътов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците „Кабелна телевизия Делта“ ООД, „Мултимедиа - БГ“ ЕООД и „Корес нетуърк“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Василев изразяват становище за неправилност на оспореното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, като КРС се е произнесла при наличието на необходимото мнозинство, при спазването на изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата и изискванията на чл. 82 – 84 ЗЕСМФИ, не е ограничено правото на защита на заявителя, а релеватнтите за спора за факти са били надлежно установени. Съдът е очертал, че според представения модел, ползваните разходни елементи за формирането на цените са свързани със следното: изграждане на мрежа – инвестиционни разходи; разходи за текуща поддръжка, ремонт и охрана; други разходи; печалба, като инвестиционните разходи включват: разрешителни и планови дейности, изкопни и строителни дейности, полагане на PVC тръби (СМР и материали), изграждане на шахти, разходи за материали и труд. Въз основа на инвестиционните разходи се изчислява стойността за изграждане на един километър тръба и на тази база се изчислява месечната амортизация. Изменението на цената е 0,542 лева за 1 метър канална тръба с приложени 3 защитни тръби, което е в съответствие с принципите на чл. 2 от Методиката. Съдът е обосновал и материална законосъобразност на решението на КРС, тъй като позовавайки се на приетата в производството съдебно – икономическа експертиза е обосновал, че цените, респективно разходите за услугата достъп до канална мрежа са определени съгласно изискванията на чл. 5 от Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ. Приел е, че цените не са били определени произволно, а съобразно методиката, като механизмът на ценообразуването съдържа всички разходи по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от методиката, като по този начин отчита всички разходи, които са свързани със съответната дейност. Обосновал е и че увеличението на цените за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната инфраструктура съответства на принципите н чл. 2 от методиката, тъй като е налице връзка между разходна обусловеност, като е спазен и принципа на прозрачност, тъй като разходите са отразени и в Общите условия на дружеството. Решение е правилно. На първо място неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив съдът е установил спорните по делото факти и е събрал относимите към тях доказателства, включително с използването на специални знания, като по делото е приета съдебно – икономическа експертиза. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като протоколите от открити съдебни заседание от 01.07.2025г. и 21.10.2025г. не са били публикувани на интернет страницата на съда, съобразно изискването на чл. 142а АПК. Действително това е нарушение, но не от категорията на съществените нарушение на процесуалните правила. Протоколът и от двете цитирани заседания са изготвени в съдебно заседание, подписани са от съдия - докладчика и секретаря, съгласно законовото изискване. В протокола от 21.10.2025г., в което заседание е даден ход по същество е даден и 10 дневен срок на страните да представят писмени бележки, като в този срок, а именно на 27.10.2025г. по делото е депозирана писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателите в първата инстанция, между които е и касатора. Т.е. представена е писмена защита в дадения от съда срок, както и в срока, в който може да се иска поправка на протокола, като в писмената защита не е отправено и такова искане. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателите е имал възможност да се снабди с копие от протокола и евентуално да иска поправка на същия, което не е направено. Следователно е неоснователно възражението за допуснато в тази връзка съществено нарушение на съдопроизводствените правила. /В този смисъл Решение № 10085 от 9.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 4336/2022г.; Решение № 12549 от 8.12.2025г. на ВАС по адм. д. № 3795/2025г./. Неотносимо към това производство е и позоваването на отмяната на решение № 161 от 01.06.2023г. на КРС решение, с което са били дадени препороки да не се прилага предходна индексация цените за достъп до подземната инфраструктура, като увеличението е било с 25%, което решение на КРС е оставено в сила със съдебни решение № 14006 от 06.08.2024 по адм.д. № 6091/2023г. на АССГ, потвърдено с решение № 5932 от 04.06.2025г., постановено по адм.д. № 3782/2025г. на ВАС. В посоченото решение на КРС е била дадена препоръка да не се прилагат посоченото увеличение на цените, тъй като същото е било направено на база индексация на същите с индекса на потребителските цени, което е счетено за недопустимо и приложимо само по изключение. Т.е. цитираните съдебни решения от касатора са неотносими към конкретния случай. По делото е установено, че на 01.08.2023г. „Виваком България“ ЕАД обявява на клиентите и партньорите си ценова листа за достъп до подземната канална мрежа, която предвижда увеличение на цените за достъп до физическата инфраструктура с 18 %, считано от 01.09.2023г. Административното производство пред КРС е образувано с искане за даване на задължителни указания на „Виваком България“ ЕАД относно направеното увеличение, като се изтъкват мотиви за необоснованост на същото. Правилен е извода на пръвонистнационния съд, че оспореното решение на КРС е издадено от компетентен орган, като решението е взето при наличието на изискващия се за това кворум, както и че същото съответства на законовите изисквания за форма. Съответен на събраните доказателства е и извода на съда, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като с административния акт е приет резултата от работата на специализираната комисия, определена по предвидения за това ред с решение, гарантирано е участието на искателите в производството, като им е предоставена възможност за участие в производството. Правилно съдът е отчел и че фактът, че в административното производство не е назначена експертиза, не е нарушение на административно производствените правила. Съобразно чл. 49, ал. 1 АПК на административния орган е предоставена възможност да назначи експертиза в административното производство и да използва специални знания в случаите, когато самият той не разполага с такива знания, като това е законово предоставена възможност на органа, а не задължение и зависи изцяло от неговата преценка. В случая предвид назначаването на специализирана комисия от административния орган, в която се включвал лица с различни специалности, преценката на административния орган, че не се нуждае от допълнителни знания, не може да му бъде вменена като нарушение на правилата. Правилен е и извода на съда за материална законосъобразност на оспореното решение, като при формирането на този извод са събрани всички относими към спора доказателства, включително и приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, като същите са обсъдени в тяхната цялост. От събраните по делото доказателства се установява, че увеличението на цените на „Виваком България“ ЕАД за достъп до и/ или съвместно ползване на пасивната инфраструктура съгласно ценовата листа на дружеството, приложима от 01.09.2023г., отразяват разходите за дейността на мрежовия оператор за приключилата последна финансова година. Цената е определена съобразно разходите на дружеството за амортизация на активите, разходите, подпомагащи функционалното обезпечаване на услугата и компонент, изчислен въз основа на балансовата стойност на активите и среднопретеглената цена на капитала (WACC). Това е в съответствие с чл. 3, ал. 4, ал.5 и ал. 6 ЗЕСМФИ, според които цените за достъп отразяват всички разходи, свързани с дейността и се определят по методика, приета с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, която определя начина за разпределяне на разходите към определената услуга. В случая компонентите, които са взети предвид при определяне на цената за достъпа до подземната канална мрежа са посочени изрично в чл. 5, ал. 1, т.1 – 3 от методиката, като разходите за амортизация са определени при условията на чл. 9, ал. 2 от методиката, а компонентът по чл. 5, ал. 1, т. 3 от методиката, базиран върху балансовата стойност на активите и среднопретеглената цена на капитала. Определена е и цената на линеен метър съгласно чл. 6, ал. 2 от методиката. Поизложените съображения правилно съдът е приел, че увеличението на цените за достъп до пасивната инфраструктура, е определено в съответствие с разпоредбите на ЗЕСМФИ, съобразно методиката за начина на разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура и с механизма за ценообразуване към общите условия на оператора съгласно чл. 15, ал. 3, т. 4, при спазването на принципите по чл. 15, ал. 2 ЗЕСМФИ. Следва да се посочи и че от СТЕ се установява, че приходите, които Виваком би реализирала от инфраструктурата се формират от заплащаните такси от всички субекти, ползващи същата, включително държавните учреждения, като заложените разходи отчитат само каналната мрежа, която би се предоставила на трети лица, но не и разходите за отделно изграденото трасе – трета тръба, която е за нуждите на Виваком. Поради и това не са били налице основания за даване на задължителни указания по искането на жалбоподателите от първата инстанция, съответно оспореният административен акт е съответен на материалния закон, в каквато насока обосновано се е произнесъл и първоинстанционният съд. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Комисията за регулиране на съобщенията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено на основание чл. 37 от Закона за правната полощ в минималния предвиден размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 200 лева, съответен на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,