Решение № 8698 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 538/2018 г.

Решение № 8698 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 538/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1967 от 22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2017 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. Янев обезщетение в размер на 550, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас за изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" за периода от 1.04.2014 г. до 1.01.2015 г. вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия – постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания. В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не били ангажирани никакви доказателства от страна на Янев, от които да се установи какво е било емоционалното му и психично състояние преди престоя в Затвора – Бургас, как се е променило то и дали тази промяна е била вследствие на лишаването му от право на минимална жилищна площ, от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през по – голямата част от денонощието. От негова страна не били ангажирани доказателства за твърдените в исковата молба обстоятелства по чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), освен за жилищната площ. Първоинстанционният съд не отчел и факта, че през деня бил осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). При условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение. Поддържа становище, че съдът не е изложил мотиви, при съобразяването на които е определил размера на присъденото обезщетение. Последното определя като завишено и несправедливо. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в това число за първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество иска да бъде уважена. Ответникът – П. Янев не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението в обжалваната част е постановено от АС -Бургас по предявения от Янев срещу ГД "ИН" иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000, 00 лв. за периода 1.04.2014 г. до 1.01.2015 г., когато изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Бургас заради претърпените от него неимуществени вреди като следствие на лошите битови условия в Затвора – Бургас. При възприетата по делото фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. информацията, която се съдържа в становището на началника на Затвора – Бургас, което има характер на писмена справка, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Янев заради причинените му неимуществени вреди в исковия период от лошите условия в Затвора – Бургас за частично основателен, поради което го уважил до размера на 550, 00 лв., в която част решението му е предмет на касационна проверка. Съдът изрично се позовал на разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС и посочил, че ответникът е този, който носи тежестта да обори заявените в исковата молба твърдения за претърпени от Янев вреди. Взел предвид фактите, на които той се позовава, информацията, която се съдържа в становището на началника на Затвора – Бургас, твърденията за претърпени неимуществени вреди в резултат на поставянето на Янев при нечовешки и унизителни битови условия на живот и събраните писмени доказателства. Като съобразил разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 3 от Конвенцията и практиката на Съда по правата на човека, приел, че при отчитане кумулативното въздействие на условията в затвора, се налага извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД "ИН". На последните е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание "лишаване от свобода", но не са изпълнили задълженията си да осигурят на Янев условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство. Касае се за нормална обитаема жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно естествена светлина и чист въздух, условия за поддържане на личната хигиена, осигуряване на препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята. В заключение съдът приел, че поставянето на Янев в неблагоприятни материални условия в затвора за исковия период (пренаселеност, затруднен достъп на дневна светлина и проветрение, липса на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения) съставлява нечовешко и унизително спрямо него отношение по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. За да определи размера на обезщетението по справедливост, съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД съдът взел предвид характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените морални страдания и времето на престой на Янев в затвора. Предвид това присъдил обезщетение в размер на 550, 00 лв. за исковия период от 275 дни. Не присъдил на ГД "ИН" исканото юрисконсултско възнаграждение. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Бургас е достигнал до правилен извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Янев искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора – Бургас. По делото са установени твърденията на лицето, че за периода на престоя му в Затвора – Бургас е бил поставен в постоянно унизително положение поради хигиенно – битовите условия и недостатъчната жилищна площ. При това съдът е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД до размера на присъденото обезщетение от 550, 00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Янев вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в Затвора Бургас по време на престоя му там, а именно: лишаване от правото на нормална жилищна свободна площ и санитарно – битови условия (непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания). При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и информацията, която се съдържа в становището на началника на Затвора – Бургас с характер на писмена справка, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед установеното по делото обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Янев във връзка с условията в Затвора – Бургас надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС. Предвид това претърпените от него вреди, които както правилно е съобразил първоинстанционният съд, съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, се предполагат до доказване на противното, следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места, поради което изложените от касационния жалбоподател възражения в тази насока, вкл. относно отлагателните срокове по § 13 ПЗР на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС, се приемат за неоснователни. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, макар в едната част от денонощието, липсата на постоянен достъп до баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, както и размерите на килията причиняват дискомфорт и неудобства за пребиваващите там, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Янев нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Той е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, унижаващи човешкото достойнство. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъденото обезщетение. Неоснователно се възразява от ГД "ИН", че съдът не е изложил мотивите, които са му дали основание да присъди определеното обезщетение в размер на 550, 00 лв. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Янев, първоинстанционният съд е определил обезщетение в посочения размер за исковия период, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчете характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, поради което съставът на АС – Бургас е определил такова при спазване принципа на справедливост. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Янев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Янев, без да доведе до неговото неоснователно обогатяване. Предвид всичко гореизложено решението, в обжалваната част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. Разноски на ГД "ИН" за претендираното юрисконсултско възнаграждение не са били дължими в първоинстанционното производство, доколкото разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Въпреки изхода на спора на ответника по касация разноски не следва да се присъдят, доколкото такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение