Решение № 4391 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2019 г.

Решение № 4391 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А., [населено място] срещу решение № 996/03.06.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 679/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ рег. № 282 з – 52 от 13.03.2019 година, издаден от началника на Районно управление Карнобат. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че отказът е на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), но посочената хипотеза не била налице. Административен съд гр. Б. не правел разлика между мерките по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и тези по чл. 15 – чл. 16 от същия нормативен акт. По делото не било спорно, че по отношение на П. А. в производство по гр. д. № 413/2018 година по описа на РС гр. К. е издадена заповед за незабавна защита от 20.04.2018 година. Но същата имала привременен характер, като с решение № 124/29.05.2018 година по номера на същото дело било отказано издаването на заповед за защита от домашно насилие по отношение на Атанасов. Процесният отказ с дата 15.03.2019 година бил издаден след влизане в сила на решението на РС гр. К., което според касатора се явява факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Твърди, че привременната мярка по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН можела да послужи като основание за отказ за издаване на оръжие само докато е действаща, т. е. за времето от постановяването й до влизане в сила на крайния съдебен акт по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН. В противен случай всяка наложена привременна мярка, постановена само въз основа на декларация от едната страна, можела да доведе до незаконосъобразно ограничаване на права на другата страна без да са налице доказателства за домашно насилие. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразен отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ рег. № 282 з – 52 от 13.03.2019 година, издаден от началника на Районно управление Карнобат. Ответникът по касационната жалба, началникът на Районно управление гр. К., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на П. А. от [населено място] срещу отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ рег. № 282 з – 52 от 13.03.2019 година, издаден от началника на Районно управление Карнобат. Отказът е на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Страните не спорят, а и от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, се установява, че по отношение на П. А. в производство по гр. д. № 413/2018 година по описа на РС гр. К. е издадена заповед за незабавна защита от 20.04.2018 година. С решение № 124/29.05.2018 година по номера на същото дело е отказано издаването на заповед за защита от домашно насилие по отношение на Атанасов. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Спорът, поставен и пред касационната инстанция е в това, дали заповедта, издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН е законосъобразно основание за отказ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на Административен съд гр. Б. досежно спорното право. Правилни са изводите на АСБ, че мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗЗДН. Същите се налагат с два вида съдебни акта: - със заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН като привременна мярка и със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, когато говори за наложени мерки за защита по ЗЗДН, не разграничава дали същите са мерки по чл. 18 или мерки по чл. 15 от същия нормативен акт. Нещо повече, основание за отказа по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е мярка по ЗЗДН, наложена през последните три години преди датата на подаване на искането. Правилен е изводът на АСБ, че административният орган в хипотеза на отказ да издаде разрешение за носене/употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по ЗОБВВПИ, действа при условията на обвързана компетентност при точно и строго прилагане на приетите нормативи при условията на разрешителен режим. Изключването на една или друга мярка по ЗЗДН от приложното поле на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е недопустимо при стриктното прилагане на закона, нормата от който не дава възможност на органа на преценка относно вида на наложената мярка или фактите относно нейното налагане. Горното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд