Решение № 756 от 17.12.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на П. Е. М. и Л. Е. М. –С., чрез процесуалния им представител адв.Д. Д. от САК, срещу решение №2885/15.05.2024г., постановено по в.гр.д. №10950/2022г. на Софийски градски съд. Състав на Софийски градски съд е: обезсилил решение №20041323/09.06.2022г., изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №20049792 от 22.07.2022г., постановени по гр.д. №3577/2020г. на СРС, като е върнал делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав; оставил без разглеждане частна жалба, подадена от П. Е. М. и Л. Е. М. – С. срещу определение №20049792 от 22.07.2022г. в частта, с която е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като е неправилна преценката на съда, че претенцията е била предявена срещу ответник, който не притежава правосубектност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество на правния спор. Ответникът по касационната жалба Столична община е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченият в исковата молба ответник – Столична Община, район Лозенец е надлежна страна в гражданския процес, поради което е постановил недопустим съдебен акт.Съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията и чл.14 от ЗМСМА субект на гражданското право е Столична Община, която е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗМСМА, районите са съставни административно – териториални единици в общините, но те не са обявени изрично като юридически лица, нито с този закон, нито със Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.Юридически лица, съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА са общините, но не и създадените в тях райони, поради което последните нямат самостоятелна правосубектност /кметовете на райони действат от тяхно име, но само при осъществяване на административната дейност на района, като административно-териториална единица/.По аргумент от противното и при липсата на изрична разпоредба в закона, следва да се приеме, че макар да е административно-териториална единица в общината, районът /в случая район Лозенец на Столична Община/ не е юридическо лице. Въз основа на това е прието, че обжалваното решение, постановено срещу ответник, който няма самостоятелна правосубектност, следва да бъде обезсилено като недопустимо.Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, като производството по делото следва да започне с указания към ищците за отстраняване на допуснатата нередовност на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на правоспособен ответник. Прието е още, че подадената частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, предвид обезсилване на решението, изменено в частта за разноските с обжалваното определение. С постановеното определение №4069/15.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Според постоянната практика на ВКС надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение.За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение/решение №61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2013г., IV г.о., решение № 50231 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2021г., III г.о., решение № 45 от 3.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2023 г., I г. о.. и др./. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищците са собственици на магазинно помещение, което се намира в [населено място], р-н „Л.“, пл.“Ж.“№1, което са придобили по наследяване от техния наследодател Е. Н. М..През 2014г. представители на Столична община, р-н „Лозенец“ са отнели владението на ищците върху така описания имот, сменили са патроните на външната врата и са запечатали помещението.Тези действия са били предприети въз основа на заповед, издадена по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС.Основанието за изземването му са правата, които СО претендира върху този имот, който е бил актуван като частна общинска собственост с АЧОС№5067 /21.11.2012г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Надлежен ответник по иск за собственост е това лице, което с извънпроцесуалното си поведение оспорва правата на ищеца/право на собственост или ограничено вещно право/.В процесния случай надлежна страна е Столична община, която е актувала спорния имот като частна общинска собственост с посочения по-горе акт.Същата е била посочена от ищеца като надлежен ответник и е участвала е в производството чрез надлежно упълномощени процесуални представители, чиято представителна власт е възникнала въз основа на упълномощаване от кмета на Столична община, а не от кмета на р-н „Лозенец“. Предвид изложеното ВКС намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение