Решение № 4977 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2009 г.

Решение № 4977 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторката е обжалвала решението от 4.12.2008 г. по адм. д. № 3764/06 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена заповед от 19.05.2006 г. на началника на Столичната РДНСК, отхвърляща като недопустима жалбата й срещу разрешение за строеж от 17.11.05 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Административният орган не е взел становище по касационната жалба, останалите двама ответници я оспорват, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е частично основателна.

1. Неоснователно е оплакването, че касаторката не е могла да бъде уведомена за инвестиционния проект и разрешението за строеж по реда на § 4, ал. 3 ЗУТ чрез управителя на етажната собственост.

Нормата, като специална спрямо § 4, ал. 1 и 2 от закона, се прилага за жилищните сгради с режим на етажна собственост независимо дали е предвидено уведомяването да се извърши по ГПК (отм.), респ. АПК, и важи и за уведомяването по чл. 149, ал. 1 ЗУТ.

След като е била редовно уведомена чрез управителя на 23.11.2005 г., касаторката е могла да обжалва проекта и разрешението пред началника на РДНСК до 7.12.2005 г. След тази дата, включително на 20.04.2006 г., когато е обжалвала, правото й да иска отмяната им, дори да е съществувало, е било погасено, както е приел и съдът. Останалите касационни оплаквания са неотносими към този извод, затова в тази си част решението следва да остане в сила.

1. Срокът, обаче, не се отнася за обжалването на проекта и разрешението като нищожни.

Обратно на приетото от съда, компетентен да се произнесе по нищожността им е също началникът на РДНСК. Унищожаемостта или нищожността зависят не от видовете отменителни основания, а от тяхната тежест, поради което за всички тях важат еднаквите аргументи за разглеждането им от особената юрисдикция. Другото би значело началникът на РДНСК да трябва да отхвърли жалбата, ако проектът и разрешението са нищожни, респ. да бъде отнета възможността за служебното й обявяване (чл. 149, ал. 5 ЗУТ).

Тъй като производството за оспорването на проекта и разрешението е правораздавателно, при нищожност се прилагат чл. 37, ал. 2 ЗАП (отм.), съотв. чл. 149, ал. 5 АПК, така че обжалването им пред началника на РДНСК е безсрочно.

1. Касаторката е обжалвала разрешението и като нищожно, поради което по това й искане органът е следвало да се произнесе независимо от срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ. Касационното оплакване в тази насока е основателно.

Следва на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК първоинстанционното решение да бъде отменено в тази част заедно със заповедта, а делото върнато на началника на РДНСК за произнасяне по валидността на строителното разрешение, и то заедно с инвестиционния проект (чл. 216, ал. 2, т. 2 ЗУТ).

Воден от горното Върховният административен съд,