Решение № 5891 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2014 г.

Решение № 5891 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14500/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Грийн Вилиджис" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Христо Ботев"№ 15, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Георги Руменов Костадинов от БАК, срещу решение № 1447 от 08.09.2014 г., постановено по адм. дело № 223/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001846/08.11.2013 г., издаден от младши експерт в "Контролно-ревизионна дейност и събиране"/КРДС/ при дирекция "Приходи, местни данъци и такси"/ПМДТ/ при Община Поморие, потвърден с решение АУ001846#1/10.01.2014 г. на директора на дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при Община Поморие в частта, с която на дружеството са определени задължения за ТБО в размер над 60.15 лв. Касаторът оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при Община Поморие, чрез своя процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Грийн Вилиджис" ООД против акт за установяване на задължение № АУ001846/08.11.2013 г., издаден от младши експерт в отдел "КРДС" към дирекция "ПМДТ" при Община Поморие, потвърден с решение № АУ 001846# 1/10.01.2014 г., издадено от директора на дирекция "ПМДР" в Община Поморие в частта, с която на дружеството са определени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 60,15 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: Грийн Вилиджис" ООД притежава право на собственост върху пет недвижими имоти, находящи се в землището на с. Медово, община Поморие, местността . Драката", както следва: ПИ № 007096; ПИ № 007101; ПИ № 007095; ПИ № 007103 и ПИ № 007102. За имотите са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 (отм.) и по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 521/15.08.2010 г.; вх. № 19829/15.07.20Юг.; вх. № 19124/28.06.2010 г.; вх. № 19123/28.06.2010 г.; вх. № 13122/28.06.20Юг.; вх. № 19121/28.06.20Юг.; вх. № 389/16.12.2009 г.; вх. № 388/16.12.2009 г. и вх. № 317/06.12.2006 г.; вх. № 0208232/06.12.2005 г. и вх. № 0208231/06.12.2005 г. Съгласно представените по делото решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ (№ 9/Ю. 08.2006 г., № 4/19-20/. 05.2010 г., № 9/Ю. 08.2006 г., № 12/06.Ю. 2005 г. и Х9 12/06.Ю. 2005 г.) предназначението на поземлените имоти, представляващи земеделски земи е променено за неземеделски нужди и са утвърдени площадки и трасета за проектиране на обекти "Жилищни сгради за сезонно ползване" и "Жилищно строителство". Границите и районите на територията на Община Поморие, в които през 2013 г. се извършва събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и се поддържа чистотата на територии за обществено ползване са определени със заповед № РД-16-1256/23.10.2012 г., издадена от кмета на Община Поморие, в която на ред № 49 е посочена местността "Драката". С акт за установяване на задължения № АУ001846/08.11.2013 г., издаден от младши експерт в отдел "КРДС" към дирекция "ПМДТ" при Община Поморие на, , Грийн Вилиджис" ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци и за данък върху недвижимите имоти в размер на 194,15 лева и лихва за просрочие - 0,49 лева. В АУЗ е посочено, че размерът на задълженията по ЗМДТ е определен въз основа на данните от подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 (отм.) от ЗМДТ. Актът е обжалван по административен ред и потвърден изцяло от директора на дирекция "ПМДТ" в община Поморие. В жалбата си до АС - Бургас търговското дружество е оспорило дължимостта на таксата за битови отпадъци за 2013 г. за петте имота в частта над 60,15 лева като е твърдяло, че приложимата ставка е за жилищни, а не за нежилищни имоти. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, при спазена процедура и в съответствие с материалния закон. Предвид обстоятелството, че имотите са декларирани като нежилищни след промяна на предназначението им, както и с оглед факта, че предвиденото в имотите жилищно строителство не е реализирано, съдът е приел, че процесните имоти са нежилищни. При така изложените съображения съдът е стигнал до извод, че ТБО е определена законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 17а, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие/Наредбата/. Така мотивиран съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. По делото не е спорно, че с подадените декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ имотите са декларирани като нежилищни, както и че това се е случило след промяна предназначението на същите имоти. Не се спори и че предвиденото жилищно строителство в имотите все още не е реализирано. Спорът по делото се свежда до това дали декларираните от жалбоподателя имоти, за който са определени ТБО за 2013 г. са жилищни, както твърди жалбоподателя или нежилищни, както са приели административният орган и съдът, т. е дали в случая ще бъде приложима разпоредбата на чл. 17а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, отнасяща се до жилищни имоти на предприятия или т. 2, отнасяща се до нежилищни и вилни имоти на предприятия. В ЗМДТ, както и в Наредбата липсва дефиниция на понятието "жилищен имот". Определения на "жилище" и жилищна сграда" се съдържат в допълнителните разпоредби на ЗУТ и по конкретно в § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната т. 29 "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а според т. 30 "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Анализът на цитираните дефиниции води до извод, че първата задължителна предпоставка, за да се определи един имот като жилищен е наличието на съществуваща в него сграда, въведена в експлоатация и годна за обитаване. Едва след като е налице обитаема сграда следва да се прецени дали тази сграда е жилищна или нежилищна, предвид цитираното по-горе определение. Когато съответната сграда е определена като жилищна се прави преценка на всеки отделен обект, находящ се в нея, дали притежава характеристиките на жилище, съгласно т. 30 на § 5 ДР на ЗУТ или не. По делото няма доказателства, а и не се твърди от страните, че в процесните 5 имота има реализирано каквото и да е строителство. Следователно не е налице първата предпоставка, необходима да бъде определен един имот като жилищен - липсват построени сгради. От друга страна самият касатор е декларирал тези имоти като нежилщни и то след промяна на тяхното предназначение. Изложеното обосновава извод, че имотите на касатора са нежилищни и следователно в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 17а, ал. 2, т. 2 от Наредбата, отнасяща се до нежилищни и вилни имоти на предприятия. При това положение Административен съд - Бургас в съответствие с доказателствата е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореният АУЗ е законосъобразен. Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение не страда от пороците, поддържани от касатора, както от такива, за които съдът, по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд