Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г.

Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Цеков Илиев от гр. София против решение № 2549 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 277/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на Седмо РУ на СДВР, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие. По съществото на спора счита, че oбжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба приема, че същата е подадена в законоустановения срок. Решението на първоинстанционния съд не е съобщено на посочения от жалбоподателя адрес, нито на пълномощника му, а на адрес по справка от НБД "Население", фигуриращ в данните като настоящ такъв. При наличие на пълномощник по делото решението е следвало да бъде съобщено чрез връчването му на представителя на страната, каквото изискване въвежда чл. 39, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Като извършено в нарушение на цитираното процесуално правило, съобщаването на решението на жалбоподателя се явява нередовно, поради което не може да се приеме, че към момента на подаване на касационната му жалба срокът за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК е изтекъл. По тези съображения съдът счита, че касационното оспорване е осъществено в рамките на предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустимо. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Кирил Цеков Илиев срещу Отказ рег. № 19472/21.12.2010 г. на началника на 07 РУП при СДВР, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на жалбоподателя е отказано издаването на исканите разрешения за продължаване срока на разрешения за носене и за съхранение на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на 25.10.2010 г. Илиев е сезирал административния орган с искане за продължаване на срока на издадени му разрешения за носене и съхранение на късо нарезно оръжие - пистолет "Макаров", кал. 9х18, № УТ 2653, собственост на жалбоподателя. По делото няма спор, че разрешението за носене на огнестрелно оръжие за самоохрана, чието продължаване се иска, е било валидно до 15.07.2000 г. Заявителят е уведомен за откриване на производство по прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 ЗОБВВПИ, като му е предоставена възможност да представи възражения, обяснения и доказателства във връзка с данните за започнато срещу него наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство С-148/2003 г. по описа на ОСлС - Монтана, както и да обоснове необходимостта от оръжието. В допълнително заявление Илиев е посочил, че цитираното наказателно производство е прекратено, като е приложил доказателсва за това. Изложил е и съображения относно нуждата от притежаване и ползване на огнестрелно оръжие. Искането му е мотивирано с обстоятелството, че е бивш служител в МВР, пенсиониран с 21 години стаж в системата на МВР, че оръжието му е необходимо за започване на работа като охранител, както и че същото му е спомен от поделението, в което е работил и е свикнал с него. Въз основа на събраните по преписката материали началникът на 07 РУП при СДВР е постановил оспорения административен акт, с който е отказал да издаде на Кирил Илиев разрешение за продължаване срока на разрешения за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост и липса на основателна причина. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Наведен е извод за осъществяване на посочената в административния акт законова предпоставка, изключваща издаването на исканото разрешение, а именно - жалбоподателят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. Съдът е счел, че изложените от Илиев обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Преценил е, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Според съда обстоятелството, че жалбоподателят е бивш служител на МВР само по себе си не обосновава наличие на предпоставките за удовлетворяване на искането му за издаване на разрешение за достъп и употреба на оръжие. Обосновал е извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегирован режим за посочената в нея категория лица по отношение прилагането на общите изисквания на чл. 58 от същия закон, като е приел, че пречките за издаване на процесните разрешения са относими към всички заявители без изключение. Формирано е заключение, че намерението на лицето да започне работа като охранител не представлява основателна причина за издаване на разрешението и не създава задължение за органа да разреши ползването на оръжие. Твърдението, че оръжието му е необходимо за служебни цели е прието за неотносимо към хипотезата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, приложима към случая, като е посочено, че за издаването на разрешение за придобиване на оръжие за служебна необходимост по смисъла на чл. 6, ал. 2 от същия закон са предвидени различен ред и условия. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и събразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Законосъобразно е заключението му по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване ползването на огнестрелно оръжие по отношение на Кирил Илиев. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Следва да се отбележи, че ЗОБВВПИ не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова, т. е. за "продължаване" срока на издадено разрешение. Това налага извода, че в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. В подкрепа на горното се явява и обстоятелството, че разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок както по ЗОБВВПИ (чл. 84), така и по отменения ЗКВВООБ, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Тезата на касационния жалбоподател в обратния смисъл не намира опора в закона. Фактът, че на касатора вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, не означава, че са налице основания за неговото продължаване с оглед изложеното по-горе относно необходимостта за установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си в административното производство, тъй като изложените от него съображения не покриват критериите за основателна причина за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за граждански цели (самоотбрана, ловни, спортни, културни цели, колекциониране). Обстоятелството, че към искането са приложени всички изискуеми документи не е достатъчно за издаване на разрешение с оглед изискването да се обоснове необходимостта от него. Правилни са изводите на съда, че доводите, които касационният жалбоподател е изтъкнал не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. Намерението на лицето да работи като охранител не доказва нуждата от разрешаване носенето на оръжие по смисъла на закона. Не сочат на необходимост от издаване на исканото разрешение и твърденията, че оръжието има емоционална стойност за притежателя му и той не би искал да се лиши от него . Неоснователно е възражението на касатора, че изискването за мотивиране на необходимостта от оръжие не се прилага спрямо бившите служители на МВР по силата на специалната норма на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Видно от систематичното място на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, същата се намира в общите положения (раздел първи) на Глава четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия" и следователно е относима към всички лица, попадащи в приложното поле на разглежданите производства. Общото правило на чл. 58, ал. 1 съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в духа и логиката на закона не води на извод, че същата въвежда изключение от императива на чл. 58, ал. 1 или че предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица. Нормата на чл. 78, ал. 2 не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие автоматично само заради това си качество без да отговаря на останалите изисквания на закона за психично здраве, съдимост, основателна причина и т. н. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ поради наличие на предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, са верни и правно обосновани. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. По изложените съображения решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение