Решение № 13316 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2014 г.

Решение № 13316 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Галеник" ООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя Димитър Георгиев Чилов, чрез пълномощниците адв. Ангел Ганев и адв. Симеон Симеонов, срещу решение № 238 от 10.12.2013 г. по адм. д. № 208/2013 г. Административен съд Стара Загора с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Националната здравноосигурителна каса гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени предявените на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове от Галеник" ООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя Димитър Георгиев Чилов, срещу Националната здравноосигурителна каса гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 230 269.34 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 113 640.41 лева, представляващо законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2013 г., като неоснователни. Прието е, че по делото не е установено твърдението на ищеца за претърпяни вреди по смисъла на ЗОДОВ, както и не е установено наличието на пряка и непосредствена връзка между отменения като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и претендираните пропуснати ползи. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото правилно е прието, че ищецът не доказва пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по чл. 7 от НУПРРРЦЛП надценки, тъй като посочените в същия чл. от Наредбата размер на надценките не е фиксиран. Разпоредбата на чл. 7 от приетата с ПМС № 295/03.12.2007 г. НУПРРРЦЛП/ в сила към края на периода, за който се претендират вредите/ посочва начина и компонентите за формиране на крайната цена на лекарствените продукти от хуманната медицина, сред които и цената за лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства /чл. 7, ал. 1 от Наредбата/. Сред трите компонента, определяща крайната цена на този вид лекарствени продукти, фигурира и компонентът "надценка на търговец на дребно в размер на 22, 20 или 18 % от заявената по т. 1 цена, съобразно критерия, определен в чл. 8" /чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. Неправилно ищецът квалифицира така определената надценка по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата като фиксирана такава, поради което не е провел и пълно доказване на твърденията си за претърпени от него вреди - пропуснати ползи. В правния мир действа принципът, утвърден както в ЗЛПХМ, така и в чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП, съгласно който търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 - т. е. определената цена на лекарствен продукт от позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й е фиксиран и нормативно гарантиран. Същият също следва да се тълкува като определен със своя максимум, но не и минимум или твърда величина. След като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат, а още по-малко са нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП, тъй като при нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и т. н. Наред с това, правилно е прието, че претенцията на ищеца за пропуснати ползи не е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Евентуалните вреди за ищеца са в причинна връзка не с отменените колона 7 и колона 9 от Приложение 2-"Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК- РД16-3/10.01.2008 г., а със сключения между НЗОК и едноличния търговец договор № 24 0223/01.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, и допълнително споразумение към него № 2 от 30.01.2008 г. Директорът на НЗОК не е упражнявал административна власт при сключване на договора, тъй като в правната уредба на РБългария не съществува правна норма, която да задължава фармацевта да сключи договор с НЗОК. Сключването на договор с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК предполага свободната воля и желание на управителя на съответната аптека, който подписвайки договора, предварително се е съгласил с предложените от НЗОК условия в него. Със сключването на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляване на печалбата на аптеката. Ако не беше приел отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, действително не би се стигнало до подписване на договора, но това обстоятелство не прави отношенията НЗОК- фармацевт-изпълнител различни от договорните. Ищецът би могъл да работи на свободния пазар като аптека и без да е сключил договор с НЗОК. Но при подписването на такъв договор, какъвто е конкретният случай, разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от договора става част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Предвид особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характера на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, в които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на Върховния административен съд № 5 от 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Ето защо съдът обосновано и законосъобразно е приел, че предвид наличието на облигационни отношения между страните, част от които е определянето на процесната пределна цена на лекарствените продукти, не би могло да се обоснове пряка причинна връзка между частичната отмяна на Указанията и претендираните вреди. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,