Решение № 12851 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2009 г.

Решение № 12851 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Галина Матева, срещу решение № 299 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 704/2008 г. на Административен съд - Бургас, Х състав, с което е отменен РА № 02-1813/08.02.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-126/14.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФР (отм.) за 2005 г. на Тодор Димитров Вълков в размер на 64 829,52 лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Тодор Димитров Вълков. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Тодор Димитров Вълков, чрез процесуалния си представител адв. Ненчев, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Подробни съображения развива в писмена защита представена в с. з. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции включително и адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С оспорения РА на Тодор Вълков са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 64 829,52 лв., ведно съответните лихви, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Административният орган е установил, че лицето не е подало годишна данъчна декларация за ревизирания период по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), получило е доходи от възстановени средства в размер на 91 000 лв. от "Зеленика 2002" ООД, а е направило разходи за покупката на пет недвижими имота - земеделски земи в землището на с. Веселие. За да стигне до тези констатации органа по приходите се е позовал на възложената в хода на административното производство експертиза, по която е изготвен доклад за извършена експертна оценка за установяване на пазарните цени на закупените от жалбоподателя недвижими имоти, към датата на сключване на сделката. АС обаче не е кредитирал това заключение, както и представената от жалбоподателя в хода на административното производство експертна оценка, като е изложил подробни съображения за това. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като безспорно същият е получил доходи от възстановени средства в размер на 91 000 лв. и не е подал годишна данъчна декларация за 2005 г. по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). В хода на съдебното производство е изслушана единична експертиза, оспорена и от двете страни, заключението по която не е кредитирано от съда, тъй като пазарната стойност на имотите не е определена по предвидения в ДОПК ред и начин, с прилагане на един от всички посочени методи. По делото е ангажирана тройна експертиза, заключението по която е оспорено от ответника. Във връзка с така направеното оспорване, съдът е посочил, че въпреки дадените указания, ответника не е ангажирал доказателства установяващи твърденията му. Приел е за неоснователно възражението, че вещите лица не са извършили проучване на пазара, тъй като това е извършено посредством използваните нотариални актове, които отразяват действителната цена на извършените през 2005 г. продажби на земеделски земи в землището на с. Веселие. Тези нотариални актове не са оспорени от страните и като официални документи се ползват с материална доказателствена сила. Съобразно изложените по-горе доводи, АС е кредитирал заключението на тройната експертиза и е възприел определената от него оценка на закупените от жалбоподателя земеделски земи в размер на 339 лв. на декар. При така определената пазарна цена, съдът е приел, че разходите за закупуване на земеделските земи са в общ размер на 10 775 лв., като към тях е прибавил разходите за погасителна вноска по заем отпуснат от ТБ "ОББ" АД в размер на 2880 лв. и общия разход на едно лице, съгласно ТСБ-Бургас в размер на 2242 лв., т. е. разходите направени от жалбоподателя за 2005 г. според съда са в общ размер на 15 897 лв. АС е установил, че съгласно РД лицето е имало налични 13 679 лв., получени средства 91 000 лв. (възстановени от "Зеленика 202" ЕООД), поради което и с оглед определените в съдебното производство изразходвани средства в размер на 15 897 лв., съобразно което е приел, че не е налице отрицателна разлика между получените, наличните и изразходваните от Тодор Вълков средства. Съобразно горното, първоинстанционният съд е обосновал извода, че на ДЗЛ не следва да му бъде определяна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и отменил РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото. За да е законосъобразно облагането с данък в размер, установен със съответен закон, към определена от органа по приходите основа по реда на ал. 2, на чл. 122 ДОПК, е необходимо да е налице някое от обстоятелствата предвидени в ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В процесния случай тези констатации са оборени от задълженото лице. При задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и на заключението на приетата тройна експертиза, правилно съдът е обосновал правния извод, че спрямо жалбоподателя не е налице задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-Бургас не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Относно претенцията на ответника за присъждане на разноски, същата не може да бъде уважена, тъй като липсват доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,