Решение № 8534 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2017 г.
ВАСVI отделение25.06.2018 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2515 от 13.04.2017 г. по адм. дело № 6716/2016 г. на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8534 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Постоянният секретар на отбраната при Министерство на отбраната, подадена чрез главен експерт-юрист М. Г. против решение № 2515 от 13.04.2017 г. по адм. дело № 6716/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена по жалба на Д. И. В. Заповед № РД-26-360/15.06.2016 г. на постоянния секретар на отбраната при Министерство на отбраната, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендират се разноски. Ответникът- Д. И. В. чрез пълномощника си адвокат В. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2515 от 13.04.2017 г. по адм. дело № 6716/2016 г. Административен съд С.-град е отменил по жалба на Д. И. В. Заповед № РД-26-360/15.06.2016 г. на постоянния секретар на отбраната при Министерство на отбраната, с която е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл административният орган не е изслушал държавния служител, нито е дал срок за писмени обяснения, както и че в заповедта не са изяснени по категоричен начин броя и видът на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителката. Решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената Заповед № РД-26-360/15.06.2016 г. на постоянния секретар на отбраната при Министерство на отбраната поради нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за издаването й, настоящата касационна инстанция намира за обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието, законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения като двете изисквания са кумулативно предвидени. Правилно е прието, че административният орган в случая не е спазил процедурата и по делото не е ангажирал писмени доказателства. С писмо peг. № 20-26-105/14.05.2016 г. служителката е поканена на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да представи писмени обяснения относно извършено от нея дисциплинарно нарушение, касаещо неизпълнение на служебните задължения като чл. на комисията за извършване на инвентаризация. Но в поканата не се съдържа описание на констатираните дисциплинарни нарушения и на обстоятелствата, при които са извършени. По делото не са ангажирани и доказателства за запознаване на Ванчева със съдържанието на доклад peг. № 20-26-105/20.04.2016 г., за да се приеме, че служителката е била уведомена за вида на дисциплинарните нарушения, които й се вменяват. От изслушаните показания на свидетеля Чучукова се установява, че Ванчева е посетила кабинета на постоянният секретар в МО на 20.05.2016 г., но не и че е била изслушана на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Свидетелката изрично заявява, че не е присъствала на проведения разговор. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл води до извода, че изслушването и писмените обяснения следва да бъдат взети непосредствено преди налагането на наказанието от административният орган, след като е била изяснена фактическата обстановка, по която служителят да изрази писмено и устно становище и да даде обяснения. Незапознаването на служителя с доклада, въз основа на който са констатирани нарушенията и със събраните доказателства, водят до неизпълнение на законоустановеното предназначение на обясненията по чл. 93 от ЗДСл като средство за защита на служителя, така че той да представи своите възражения, да посочи нови и да вземе отношение по вече събраните доказателства пред дисциплинарнонаказващия орган. Писмените обяснения и изслушването следва да включват всички обстоятелства, които впоследствие съставляват фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта не се съдържа описание на конкретните действия на Ванчева, които сочат на проявено неуважение и некоректност спрямо колегите й, респ. с които е извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и ал. З от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Наличието на конфликтна ситуация между колеги сама по себе си не може да бъде основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на един от тях при липса на посочване на конкретни негови действия, осъществяващи състав на съответно дисциплинарно нарушение. Обстоятелствената част на заповедта също не дава яснота относно това дали опитът на Ванчева да напише особено мнение във връзка с дейността на комисията, чийто чл. е била, квалифициран ли е от наказващия орган като дисциплинарно наказание и респ. ангажирана ли е дисциплинарната отговорност на служителката за извършването му. Това налага извода, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение