Решение № 6470 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2008 г.

Решение № 6470 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 225, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК и с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Стефан Петров Георгиев и Рита Стефанова Георгиева, представлявана от първия (чл. 32, т. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК), като правоприемници на първоначалната жалбоподателка Зоя Ивановна Георгиева, починала в хода на съдебното производство (28.07.07 г.) и заместена от настоящите касатори по реда на чл. 120 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена против Решение от 21.04.08 г., постановено по адм. д. № 805/2007 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III - "а" състав, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 451/19.12.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", оставящо без уважение жалба вх. № 6330/20.12.2001 г. на Зоя Ивановна Георгиева срещу Разпореждане № 44/05.12.2001 г. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Жалбоподателите считат, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормите на т. 5а и т. 8б, б. "д" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ, бр. 102/29.12.67 г.) - отменен, считано от 01.01.2000 г., но приложим към релевантния период по силата на § 2 на Постановление № 75/31.03.98 г. на МС (обн., ДВ, бр. 39/07.04.98 г.), с което е отменен ПКТП. Настояват за отмяна на обжалваното решение и уважаване на искането по същество, след като бъдат отменени първоначално оспорените административни актове и се признае положения от Зоя Георгиева труд на длъжността "конструктор" в МК "Кремиковци", Скрапоцех през периода: 05.11.1975 г. - 19.10.1987 г. (11 години 11 месеца и 14 дни) за първа категория, което ще обоснове извод за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст в по-висок от оспорения размер. Ответникът по касация - Главният директор на Столично управление "СО" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в настоящата жалба. Последната е подадена срещу повторно постановено решение от първоинстанционния съд по административния спор, след отмяна на предходно Решение № 1639/18.01.02 г. на административния орган и ново произнасяне по повдигнатия пенсионен въпрос пред него с жалба вх. № 6330/20.12.2001 г. срещу отказното Разпореждане № 44/05.12.2001 г. на ръководител "ПО". До новото производство пред пенсионния орган се е стигнало след потвърждаване като краен резултат на Решение от 12.12.05 г. на СГС, III-Т състав, постановено по адм. д. № 3291/04 г., с което е отменено Решение № 1639/18.01.02 г. на Главния директор на СУ "СО" и преписката му е върната за ново произнасяне, с Решение № 10992/08.11.06 г. по адм. д. № 2131/06 г. на ВАС. Органът по чл. 117, ал. I т. 2 б. "а" от КСО, съобразявайки задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на ПКТП (отм.), както и на чл. 9 и чл. 36 от АПК, е постановил решението - предмет на съдебния контрол пред СГС, чиито правораздавателен акт проверява настоящата инстанция за съответствието му със закона. Правнозначимите факти са правилно установени от първоинстанционния съд, но от тях страните извеждат различни юридически изводи. Не е спорно, че с Разпореждане № 44/05.12.2001 г. на ръководителя "ПО" е постановен отказ да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Зоя Ивановна Георгиева на основание чл. 21 ал. III от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж (НПОС) от осигурителния доход за други три години (01.01.1980 г. - 31.12.1982 г.), като по-неблагоприятно за пенсионерката. Със същото разпореждане е прието, че от 01.01.2000 г. при преизчислението на пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание § 7 от ПЗР на КСО , размерът на същата правилно и законосъобразно е определен при трудов стаж от II-ра категория - 16 години 8 месеца и 1 ден и от III-та категория - 9 години 5 месеца и 20 дни, превърнат към III-та категория на основание чл. 104 от КСО - 30 години 3 месеца и 21 дни. Недоволна от този резултат Зоя Георгиева го е оспорила с жалба вх. № 6330/20.12.2001 г., в която е твърдяла, че има трудов стаж от първа категория в размер на 11 години 11 месеца и 14 дни, който неправилно е преценен от пенсионния орган като такъв от втора категория. Поддържала е още, че за преизчисляване на пенсията й е представен обр. УП-2 № 6127/27.11.2001 г., издаден от "Кремиковци" АД, в който посоченото брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.80 г. - 31.12.1982 г. е в размер на 7311.98 лева, от което следвало, че средномесечното й брутно възнаграждение, от което следва да се преизчисли пенсията й е 231.15 лева, а не както неправилно е приел органа за средномесечен осигурителен доход размер от 192.11 лева. По направеното искане от Зоя Георгиева за преизчисляване на пенсията при условията и на основание чл. 21, ал. III от НПОС , експертите в СУ "СО" са изчислили базисно средно месечно възнаграждение от 203.11 лева и индивидуален коефициент на пенсията 1.067 (при 190.33 лева средномесечна брутна работна заплата за страната за същия тригодишен период), които формират пенсия в размер на 58.11 лева, която е по-малка от определената с разпореждането от 03.07.00 г. Затова именно с обжалваното разпореждане № 44/05.12.2001 г. ръководителят на отдел "Пенсии" е отказал да преизчисли пенсията, тъй като при индивидуален коефициент 1.067 новият размер на пенсията, според него, е по-малък от досегашния, а това е по-неблагоприятно за жалбоподателката. При изчисленията в това разпореждане правилно е съобразено обстоятелството, че при преизчисляването на пенсията от 01.01.2000 г. по реда на § 7 от ПЗР на КСО с разпореждането от 03.07.2000 г. е било прието, че Зоя Ивановна Георгиева има 16 години 8 месеца и 1 ден трудов стаж от втора категория и 9 години 5 месеца и 20 дни трудов стаж от трета категория или общо редуциран трудов стаж от трета категория - 30 години 3 месеца и 21 дни. Настоящият съдебен състав споделя изложените съображения в атакуваното съдебно решение, които са възприети от мотивите на ВАС, че при непроменените величини 180.05 лева (средномесечен осигурителен доход за 1999 г.) и 30.25 % от трудовия стаж, полученият резултат при индивидуален коефициент 1.117 ще бъде същия, който вече е получен при служебното преизчисляване по § 7 ПЗР на КСО - 60.84 лева. Жалбоподателката е поискала преизчисляване на пенсията при нов тригодишен базисен период отпреди 31.12.1996 г., а този тригодишен базисен период има значение при изчисляването на индивидуалния коефициент. При положение, че тя не е оспорвала правилността на изчисленията, въз основа на които пенсионните служители са изчислили новия, по-нисък коефициент 1.067, правилно с разпореждането е било прието, че пенсията ще бъде по-малка по размер, което е по-неблагоприятно за нея. Прилагайки точно материалноправните норми (чл. 21, ал. III НПОС и § 7, ал. II ПЗР КСО ) правилно компетентните органи са отказали поисканото от нея преизчисление на пенсията на базата на нов тригодишен период. С оглед на горното СГС е приел, че единственият спорен въпрос, който следва да получи законосъобразен отговор, е въпроса за категорията на трудовия й стаж от 11 години 11 месеца и 14 дни. При оспорването на процесното разпореждане, жалбоподателката е твърдяла, че никога не е имала трудов стаж от II категория и, че никога не е представяла удостоверение обр. УП-30 или обр. УП-2, което да удостоверява трудов стаж от такава. Поддържала е неизменно, че има трудов стаж в МК "Кремиковци" от трета категория - 4 години 8 месеца и 17 дни; трудов стаж от трета категория в СССР - 9 години 5 месеца и 22 дни, както и че трудовият й стаж в "Кремиковци" в размер на 11 години 11 месеца и 14 дни е от първа категория, поради което след превръщането му в трета категория, общото количество на трудовия й стаж от III категория възлиза на 47 години 11 месеца и 20 дни, а не както е приел пенсионния орган - 30 години 3 месеца и 21 дни. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че Зоя Георгиева е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане № 070402/14.02.1991 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл. 2 от ЗП (отм.) от 30.06.1990 г. при зачетен трудов стаж, както следва: 16 години 8 месеца и 1 ден - от II-ра категория и 9 години 5 месеца и 20 дни от III-та категория. Съгласно чл. 35, ал. I ППЗП (отм.), при трудов стаж от различни категории труд, пенсията се отпуска по условията на по-благоприятната категория, ако лицето има най-малко две трети от изискуемия се за тази категория трудов стаж, като разпоредбата на ал. II на същия член гласи, че след като се определи категорията, по която следва да се отпусне пенсията, трудовият стаж се превръща към тази категория. След превръщането на трудовия стаж от III-та категория към II-ра категория по реда на чл. 35, ал. II ППЗП (отм.), общото количество на трудовия стаж при отпускане на пенсията на жалбоподателката е 24 години 2 месеца и 29 дни от II-ра категория. Този извод е правилен, като съответен на фактите по делото и закона. Оспорващата е поискала преизчисление, тъй като е считала, че има трудов стаж 26 години 1 месец 19 дни, от които: 9 години 5 месеца и 19 дни трудов стаж в СССР от III-та категория и 16 години и 8 месеца трудов стаж в България, от които 11 години 11 месеца и 14 дни от I-ва категория и 4 години 8 месеца и 17 дни от II-ра категория. Поради това е настоявала пенсията да й бъде отпусната при условията на I-ва категория при трудов стаж 26 години 1 месец и 19 дни, а не при условията на II-ра категория при редуциран трудов стаж в размер на 24 години 2 месеца и 29 дни. С повдигнатия спор е била сезирана и Централната комисия по социално осигуряване (ЦКСО), действаща като особена юрисдикция, която с Решение № 175/18.06.1991 г. е приела, че трудовия стаж на жалбоподателката е правилно категоризиран по периодите, описани в решението и, че спорният трудовият стаж в размер на 11 години 11 месеца и 14 дни, положен на длъжност "конструктор" в стоманодобивен цех, МК "Кремиковци" - Скрапоцех, пренаименован в Шихтов, е от II-ра категория, тъй като се обхваща от изчерпателно посочените в т. 8б б. "д" от ПКТП (отм.) хипотези. Първо инстанционният съд е споделил този извод. Преценката му, която почива на събраните пред него доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства, каквото няма в настоящата жалба. Оплакванията са за необсъдени доказателства, представени от жалбоподателката. Независимо от това и при хипотезата на чл. 218, ал. II АПК, извършвайки служебно проверка за съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав го намира за правилен. По силата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО длъжностното лице по пенсионно осигурява-не може да измени или отмени издадено от него разпореждане, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов (осигурителен) стаж, осигурителен доход, доказателства относно категория труд и други. В развилото се производство пред пенсионните органи, вкл. и пред СГС, не са били представени нови доказателства, с които по категоричен начин да е можело да се установи, че работата на Зоя Георгиева като "конструктор" в "Кремиковци" АД е била свързана с непосредствена заетост в производството на "Скрапоцеха" на откритата площадка. Съдът е обсъдил приетите три съдебни експертизи по делото, които нямат колебания по въпроса, че производството на "Скрапоцеха" се е извършвало на открита площадка на гара Яна, а работното място на жалбоподателката е било в сграда, разположена в близост до площадката, не на самата площадка. Приел е, че липсват доказателства Зоя Георгиева да е била пряко и непосредствено свързана с производствения процес, за да се признае спорния трудов стаж от първа категория по т. 5а от ПКТП (отм.). Този извод е правилен, като законосъобразно е прието, че процесният трудов стаж е от втора категория по т. 8б, б. "д" от ПКТП (отм). Доводът на касаторите, че работата като "конструктор" в цех "Скрапоцех" е труд по т. 5а ПКТП (отм.) е неоснователен и се опровергава от писмените доказателства и от приетите съдебни експертизи. С настоящата жалба отново се настоява да бъде зачетен спорния стаж от първа категория, защото СГС не бил основал решението си на два документа, представени от жалбоподателката и представляващи удостоверение УП-2 № 6127/27.11.01 г., издадено от "Кремиковци" АД и удостоверение обр. УП-30 № 2081/ 06.11.90 г., издадено също от "Кремиковци" АД, в които е посочено, че на лицето са внасяни осигурителни вноски за първа категория в размер на 30%. В отговор на този довод, СГС е изложил мотиви, че размера на осигурителната вноска от 30%, не е доказателство, че положеният от лицето труд е такъв от първа категория, тъй като до 01.03.1991 г., когато е влязло в сила ПМС № 43 (ДВ, бр. 23/91 г.), с което се въвеждат диференцирани размери на осигурителните вноски за различните категории труд, осигурителната вноска е еднаква за всички категории труд и е в размер на 30%, както за първа категория, така и за втора категория и за трета категория труд. Ето защо, посочването на размера на осигурителната вноска от 30% не е критерий за определяне на категорията труд. Такъв критерий не може да бъде и изричното записване в двата удостоверителни документа, че полагания труд от Зоя Георгиева за посочения период е от първа категория. Това е така, защото съгласно т. 70 от ПКТП (отм.), длъжностните лица от предприятията, фирмите и другите организации, в удостоверенията обр. УП1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете труда им. Следователно, без значение за правния спор е това какво е предложило съответното длъжностно лице, щом няма такова нормативно задължение, видно и от утвърдените бланки образци УП. Преценката на вида положен труд, удостоверен с горните УП-та, е на компетентния административния орган, в случая пенсионния и тя е извършена законосъобразно. В контекста на изложеното е без значение и последващото анулиране на записванията в УП-та от 2001 г. и от 1990 г. относно категорията на отразения в тях труд, с представените две удостоверения, издадени от "Кремиковци" АД, съответно № 3017/29.09.03 г. и № 3018/29.09.03 г., защото и да не бяха издадени тези две удостоверения, записванията в предходните, не могат нормативно да обвържат нито административния орган, нито съда. На общо основание подлежи на преценка категорията на положения труд от Зоя Ивановна Георгиева, с оглед критериите на ПКТП (отм.). Такъв водещ критерий е обстоятелството дали лицето е било непосредствено заето в съответното вредно производство по смисъла на т. 5а от Правилника или не, както правилно е преценил и СГС. На широка доказателствена основа лежи решаващия извод, че жалбоподателката не е била пряко заета в това производство на площадката на цеха, което попълва хипотезата на т. 8б, б. "д" от ПКТП , определяйки спорния трудов стаж като такъв от втора категория. Изводът не може да бъде променен и от представената "Производствена характеристика", подписана със запетая за директора на Стоманодобивния завод инж. Иванов, тъй като от процесуална гледна точка, тя има белезите на свидетелско показание, което е представено в недопустима от закона форма. Ето защо и правилно не е ценена от първоинстанционния съд, макар и да е била съобразена от вещото лице Николина Илиева Ножарова. В съответствие със закона СГС е приел, че удостоверение обр. УП-2 № 2081/06.11.1990 г. не е ново доказателство, тъй като с него се удостоверява продължителността на трудовия стаж на жалбоподателката като "конструктор", което обстоятелство не е било спорно в производството и, което е установено още при първоначалното отпускане на пенсията и съответно, зачетено от пенсионния орган. Оплакването на касаторите, че последващото анулиране на представените пред ответния по касация орган удостоверителни документи, в частта им на определената категория труд, е извършено от работодателя вече като частна фирма, поради което "няма никакви законни права да анулира тези удостоверения, издадени от завода, когато е бил държавна собственост", е неоснователно, а и ирелевантно към спора, с оглед нормата на т. 70 от ПКТП (отм.). Ето защо и правилно СГС е приел, че изложените доводи се явяват юридически неиздържани, както по отношение на правото на анулиране, така и по отношение на формата на собственост на фирмата-работодател. При несъмнено установеното обстоятелство, че работното място на жалбоподателката не е било на откритата площадка на цеха, а в сградата до тази площадка, то следва, че правилно трудът й е бил определен като такъв от втора категория, а не от първа. За да отхвърли оспорването срещу Решение № 451/19.12.06 г. на главния директор на СУ "СО" първоинстанционният съд е приел, че не са налице нови доказателства, с които по безспорен начин да се установява, че трудовия стаж на Зоя Ивановна Георгиева, положен на длъжността "конструктор" за времето: 05.11.1975 г. - 19.10.1987 г. (11 години 11 месеца и 14 дни) е от първа категория по т. 5а ПКТП (отм.). Извел е извод, че с оспорения административен акт, издаден в изпълнение на задължителните указания на ВАС, правилно е потвърдено първоначално оспореното Разпореждане № 44 от 05.12.1001 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване. Решението е издадено в предвидената от закона форма и от компетентния за това административен орган по чл. 98, ал. I КСО, поради което е отхвърлил жалбата срещу законосъобразния административен акт и потвърждаващия го контролен такъв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на СГС следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, на основание чл. 221, ал. I от АПК