Решение № 457 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 589/2012 г.

Решение № 457 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 589/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК

Н. Г. Г. чрез пълномощника си адв. В. Н. е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 439/11 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г., с което е отменено въззивното решение по в. гр. д. № 2932/2008 г. на Софийския градски съд и делото е решено по същество като Н. Г. Г. е осъден на основание чл. 108 ЗС заедно с М. Х. Г. да предадат на Сдружение с нестопанска цел "Американски университет в България" владението на дворно място в [населено място], съставляващо имот пл. № 1583, нанесен в кадастрални листове № А-3-9-Г, заснет през 1995 г. по плана на града, м. "Р." с площ от 15 800 кв. м.

Ответникът Сдружение с нестопанска цел "Американски университет в България" е подал писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305 ГПК, тъй като за новите доказателства молителят е узнал най-късно на 30.04.2010 г., когато е конституиран като трето лице въз основа на негова изрична молба, подписана от пълномощника му адв. С.. В хода на производството изразява и становище, че молбата е неоснователна, защото молителят не е доказал, че непълнотата на фактическия материал не се дължи на небрежност от негова страна. Развити са и доводи, че новите доказателства не установяват права в полза на А. К.

С влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна е прието, че продажбата по нот. акт № 49 от 14.06.1996 г., с която ответникът Н. Г. се легитимира като собственик в съпружеска имуществена общност с М. Г. е нищожен поради липса на съгласие на продавача, обусловена от липса на представителна власт и на потвърждаване - чл. 26, ал. ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е породил правно действие. Съдът е приел също така, че е налице и хипотезата на чл. 40 ЗЗД - представителят е действал във вреда на представлявания като е продал имота на цена в пъти по-ниска от пазарната.

В молбата за отмяна, подадена на 10.05.2012 г. се твърди, че ищцата по делото е извела правото си на собственост върху спорния имот по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция. След смъртта на майка си Е. Ч. ищцата и нейният брат я наследяват при равни права, а след смъртта на И. Ч. делът му е наследен от сестра му. В хода на първоинстанционното производство ищцата А. Ч. е починала и е оставила саморъчно завещание в полза на различни лица, включително и по т. 9 на Сдружение с нестопанска цел "Американски университет в Б.". По време на престоя си в България в периода от 03.04.2012 г. 01.05.2012 г. молителят бил информиран от Г. Ц. за нови обстоятелства и нови доказателства които са:

1. на 13.04.1995 г. И. Ч. е извършил универсално завещание в полза на А. М. В. -К., живуща в [населено място], която е станала негов единствен универсален наследник.

1. с договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите на 19.10.2006 г. А. К. продава на Сдружение с нестопанска цел "Американски университет в България" цялото си наследство, получено от И. Ч.

Тезата, поддържана от молителя е, че новите доказателства разкриват липсата на активна процесуалноправна легитимация за А. Ч. за * ид. ч. от имота, след като саморъчното завещание на И. Ч. елиминира всички права на наследника по закон.

Второто основание за отмяна, което се поддържа е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. То се обосновава с това, че решението по делото е основано на неистински документ - удостоверение за наследници на И. Ч. № 1226 от 08.10.1999 г. издаден от Столична община - район О., в което като наследник по закон е вписана сестра му А. Ч. като неистинността се изразява в отсъствие на правоприемство поради завещанието в полза на на А. К.

Молбата за отмяна е процесуално допустима.

Решението, чиято отмяна се иска е постановено от Върховния касационен съд и като необжалваемо е влязло в сила от датата на обявяването му - 20.03.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 10.05.2012 г. т. е. два месеца по-късно. Съгласно чл. 305 ГПК молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото доказателство. Този тримесечен срок обаче не може да тече преди да бъде постановено окончателното решение на делото, защото тогава отмяната не би имала предмет /немислимо е да се иска отмяна на решение, което още не е постановено или пък не е влязло в сила/. Ако новите доказателства са били известни на молителя преди решението, тримесечният срок ще започне да тече от влизането му в сила. Обстоятелството, че той е разполагал с тях и е могъл да ги представи по делото е от значение за основателността на молбата, а не за нейната допустимост. В случая е спазен тримесечният срок от влизане в сила на решението, предмет на молбата за отмяна и производство е процесуално допустимо от гледна точка на спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.

По основателността на молбата за отмяна.

1. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият нови доказателства от значение за делото. Те трябва да са свързани с решаващите изводи на съда и да съществува вероятност не само фактическите изводи, но и крайният резултат от делото да е друг ако са били представени и обсъдени от съда.

В разглеждания случай твърденията на молителя Н. Г. Г. се основават на липсата на наследствено правоприемство между ищцата по делото А. Ч. и нейният брат И. Ч. предвид направеното от него завещателно разпореждане в полза на А. К. Ищцата по делото обаче не се е легитимирала като собственик на имота само по наследство от своя брат. Тя черпи права наред с него като низходящ наследник и във всички случаи притежава * идеална част от имота. Като съсобственик тя може да извършва действия на обикновено управление, включващи и предявяването на иск срещу трети лица за предаване владението на имота, както и да иска прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен от нейно име. Следователно дори и да се установи твърдяното в молбата правоприемство между И. Ч. и А. К. и недействителност на разпореждането от нейна страна с наследството в полза на Сдружение "Американски университет в България", крайните изводи на съда не биха могли да бъдат други. С оглед на изложеното новите доказателства, представени с молбата за отмяна не са от значение за делото и не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Неоснователна е и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдението за неистинност на писмени доказателства, основаващи се на други, представени в производството за отмяна писмени доказателства, не е достатъчно за да е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, защото след като не решава спора по същество, съдът по отмяната не може да преценява налице ли е неистинност на документа.

Според ТР 5/2012 на ВКС, ОСГК и ТК хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 изисква не само да е налице неистински документ, но неистинността да бъде установена по надлежния ред. Процесуалният способ за установяване на престъплението е влязла в сила присъда или установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. ГПК в посочената хипотеза няма предвид неистинността на документа да бъде установявана по гражданскоправен ред извън случаите на чл. 124, ал. 5 ГПК, а още по-малко пък е допустимо неистинността да бъде преценявана в производството по отмяна. В разглеждания случай не се представят доказателства за установяване неистинността по надлежния ред, поради което отмяна не може да се допусне.

Съпругата на молителя М. Г. не е подала молба за отмяна, по делото липсва молба за присъединяването й към тази на Н. Г., каквато се твърди в допълнението към писмените бележки на пълномощника й адв. И. Н., че е била подадена, поради което тя не може да участва като молител. Процесуалното качество не може да възникне от факта на упълномощаването за извършване на определено действие, а следва да бъде отправено до съда.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение