Решение № 12157 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, подадена чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски срещу решение 20643/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 4263/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено изцяло решение 3078/10.04.2025 г. на председателя на посочената по горе агенция , с което на М. А. М. гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Със същото решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивната част на съдебното решение. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и решението е невалидно. За последното не са изложени конкретни оплаквания. Според касационния жалбоподател правният извод на съда за формално извършена преценка от административния орган относно висшия интерес на детето, е неправилен. Касаторът не е съгласен и с формирания извод на съда, че по време на интервюто са задавани въпроси, които са несъвместими с неговата възраст и зрялост. Тъкмо обратното, в касационната жалба се излагат доводи, че зададените въпроси по време на интервюто, са конкретно индивидуално насочени към чужденеца и същите са лесно разбираеми за него, което е видно от представените отговори. Освен това счита, че никъде в протокола от проведеното интервю от 18.11.2024 г. няма изразено неразбиране на конкретно зададените въпроси и този протокол е подписан от чужденеца със знанието за записаното в него и самосъзнанието за това знание. За неоснователно се счита постановеното от съда, че изготвеното становище от 20.11.2024 г. от отдел Закрила на детето при дирекция Социално подпомагане в район Красно село и формуляра за пълна оценка от 04.03.2024 г. на агенцията не са алтернативни способи за спазване на процедурата по съблюдаване на неговия най добър интерес и затова се твърди, че не са допуснати нарушения на чл. 15, ал. 6 от Закона за детето. В тази връзка се сочи, че дирекция Социално подпомагане е била уведомена за делото и е представено писмено становище и затова неправилен е извода на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган. Твърди се от касатора, че съдът е уведомил и назначения с решение 2756/06.11.2024 г. на Националното бюро за правна помощ процесуален представител на чужденеца и по този начин са осигурени възможностите за упражняване на правото по чл. 15, ал. 6 от Закона за детето. Счита се, че в хода на административното производство по реда на чл. 25 от Закона за правната помощ по време на интервюто детето е било представлявано от своя представител по реда на чл. 25 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 23, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и 3 от Закона за убежището и бежанците, поради което всички права на детето са реализирани. Касаторът се позовава на решение по адм. дело 1139/2018 г. на ВАС. Ответникът по касация М. А. М. непридружен непълнолетен гражданин на Сирия лично и чрез процесуалния си представител адв. И. Нинова, я оспорват и считат, че решението е правилно постановено. Подробни аргументи за правилност на обжалваното решение, са развити в представените от адв. И. Нинова писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено в съдебното заседание писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени изцяло решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), първоинстанционният съд е приел, че то изцяло е незаконосъобразно, макар и издадено от компетентен орган чл. 48 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в предписаната от закона писмена форма на издаденото от него решение Първоинстанционният съд при извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение на административния орган, е приел че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда при провеждане на интервюто с чужденеца са задавани въпроси, несъвместими с неговата възраст и зрялост. Другото нарушение съдът е посочил, че при провеждане в ДАБ на интервюто с непълнолетното дете не е присъствал социален работник съгласно императивното изискване на чл. 15, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за закрила на детето, указващи, че във всяко административно и съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на неговите интереси, като административният орган осигурява подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразено с неговата възраст. Съдът е акцентирал на задължението на административния орган да осигури присъствие на социален работник по време на изслушването на детето. По отношение на изготвеното становище от 20.11.2024 г. от социален работник и формулярът за пълна оценка от 14.03.2024 г. съдът е посочил, че не са алтернативни способи за спазване на процедурата по съблюдаване на най добрия интерес на детето. Според съда след като е задължително присъствието на социален работник при изслушването на детето, е допуснато съществено нарушение от административния орган на административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е посочил, че от изисканото от съда и представено писмено становище на Агенция за социално подпомагане не е изготвено за целите на административната фаза на процеса и то не може да санира неспазването на процедурата. В този смисъл съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС по адм. дела 4571/2025 г. и 4858/2025 г. Въз основа на изложеното съдът е приел, че принципът на осигуряване на най добрия интерес на детето е установен в Конвенцията на ООН за правата на детето и той е от основополагащо значение за осигуряване закрилата и защитата на правата на детето и съдът е посочил, че в българското законодателство това понятие е дефинирано в § 1, т. 5 във връзка с т. 1 от ДР на Закона за закрила на детето, а чл. 6а ЗУБ указва, че за прилагането на този закон от първостепенно значение е най добрият интерес на детето, като съдът е счел, че е неправилно приложена цитираната правна норма. В обжалваното решение съдът е приел, че в акта на административния орган преценката за най добрият интерес на детето е извършена формално и не е съобразена личната история на детето и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната му по произход. Допуснатото нарушение от административния орган, съдът е дефинирал като съществено. При така установеното съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е незаконосъобразно и като такова, го е отменил с указания да се проведе ново интервю, на което съгласно § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето да присъства социален работник. Дадени са указания в отменителното решение при интервюто с чужденеца да му се поставят конкретни въпроси относно неговите желания, чувства, физическите, емоционалните и психически потребности, свързани с пола и възрастта на детето. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по делото, че касационният жалбоподател М. А. М. е роден на [дата]. и към момента на влизането му нелегално в България е бил непълнолетен. И към момента на постановяване на настоящото решение, касаторът е непълнолетен. Един от основните принципи, залегнали в ЗУБ за закрила на детето е този по чл. 3, т. 3 ЗУБ, а той е осигуряване на най добрия интерес на детето. Дефинирането на този принцип е в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, пренесено на плоскостта на международната закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 ЗУБ включва бежански и хуманитарен статут и спазвайки императивното правило на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето при всяко административно и съдебно производство, проведено в ДАБ, засягащо права на дете, което е предявило молба за такава закрила в Република България, е необходимо да се осигури подходяща обстановка за изслушване на детето съобразно неговата възраст, емоционално и психическо състояние. За тази цел пак в посочената разпоредба законодателят е предвидил при изслушване на съответното дете задължително присъствие на социален работник от дирекция Социално подпомагане или друг специалист. Не се спори по делото, че социален работник или друг специалист по смисъла на цитираната правна норма, не е присъствал при провеждане на интервюто с М. А. М. и предвид императивният характер на същата, правилно първостепенният съд е приел, че това е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ. Обосновано съдът е приел, че представянето в съдебното производство на писмен доклад, не санира съществения пропуск, допуснат от административния орган при изслушването на детето. Правилно съдът е приел, че от проведеното интервю се установява, че въпросите, които са задавани на непълнолетното дете търсещо закрила в България, не отговарят на неговата възраст. Видно от интервюто с непълнолетното дете, на същото са задавани въпроси, които правилно първостепенният съд е приел, че не са подходящи за неговата възраст. Освен това правилно съдът се е позовал на задължителното правило, регламентирано в чл. 6а ЗУБ, че в случай, като настоящия, когато лицето, търсещо международна закрила е дете (малолетен или непълнолетен), прилагането от административния орган трябва да бъде по такъв начин, че от първостепенно значение да се осигури добрият интерес на детето, като по този начин да се защитят неговите интереси в най - висока степен. Именно поради изложеното, правилно решаващият административен съд е приел, че е необходимо да се извърши нова преценка за най - добрия интерес на детето, т.е. необходимо е провеждането на ново интервю с него и с присъствието на социален работник съгласно § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, както и конкретните въпроси да се съобразят с потребностите на детето, характерни за неговата възраст. В тази връзка законодателят е предвидил и съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, в която изрично предвижда да се осигури такава подходяща обстановка за възрастта на детето, т.е. на неговото физическо, емоционално и психическо състояние,поради което е и предвидено от закона задължително присъствие на социален работник или друг специалист по време на това изслушване. Правилно решаващият съд е приел, че наличието на социален доклад не замества физическото присъствие на социален работник при изслушването на детето, поради което и като се има предвид, че няма данни при интервюто да е присъствал социален работник, каквото задължение законодателят е вменил на социалните служби. В чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето изрично е предвидено, че детето има право на правна помощ във всяка фаза на производствата, като се има предвид, че в случая се касае за непълнолетен непридружен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, респ. чл. 2, § 1, буква л) от Директива 2011/95/ЕС, към който препраща чл. 2, § 1, буква м) от Директива 2013/32/ЕС и в този смисъл е обоснован крайният правен извод на съда за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на председателя на ДАБ, с който е отказано на касатора предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на процесуалните правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение