Решение № 2233 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2012 г.

Решение № 2233 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Асен Иванов Иванов, от с. Склаве, община - Сандански, против Решение № 1262/20.09.2012 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, гр. Благоевград, чрез пълномощника му - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Асен Иванов Иванов, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-123/09.04.2012 г. на Вр. и. д. началник на РДНСК - Югозападен район, като неоснователна. Със заповедта е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда" в УПИ Х, кв. 27 по плана на с. Склаве, община - Сандански, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липсата на строителни книжа и документи. Съдът, след като е анализирал събраните по делото доказателства, включително и заключение на съдебно-техническа експертиза, е приел, за безспорно установено липсата на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж за изграждане на строежа, като предпоставки за премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отделно е извършил преценка за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, с оглед времето на извършване на строежа - 2003 г. Решението е правилно като краен резултат. По делото е безспорно установено, че предмет на заповедта за премахване е масивна жилищна сграда, изградена на калкан със съществуващата едноетажна паянтова жилищна сграда, в УПИ Х, кв. 27 на с. Склаве, която представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за която извършителят й не разполага със строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Тези данни безспорно квалифицират строежа като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но не и на основание ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както е приел съда, с оглед липсата на обстоятелства в заповедта за приложението и на тази хипотеза на незаконен строеж. Независимо от това, наличието на предпоставките за приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ правят законосъобразни изводите на съда за неоснователност на жалбата. По оплакването в касационната жалба за приложение на § 184, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ касационният съд установи: По делото са налице доказателства за направено искане за узаконяване на строежа от страна на касатора, подадено след изтичане на преклузивния срок по § 184, ал. 2, т. е. след 26.01.2004 г., а именно на 27.01.2004 г. Като подадено след законноустановения срок, искането за узаконяване е било недопустимо и по него компетентните органи не дължат произнасяне, т. е. следва да се приеме, че по това искане не е образувано и няма висящо административно производство по узаконяване на процесния строеж, като възпрепятстващо премахването му. Касаторът би могъл да се възползва от новата разпоредба на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ, която обаче не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Що се касае до § 16 от ПР на ЗУТ, правилни са изводите на съда, че с оглед времето на извършване на строежа - през 2003 г., разпоредбата е неприложима. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение