Решение № 6397 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2017 г.

Решение № 6397 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ректора на СУ "Св. К. О." срещу решение № 180/10.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10650/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се посочва, че конкретните договорни клаузи-предмет на търсената информация, не отговарят на определението "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Изложени са и съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение - чл. 209, т. 2 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора без да е налице правен интерес за жалбоподателя от получаването на исканата информация. Иска се отмяна на съдебното решение. Не се претендират разноски.

О. С. С. Г., редовно призован, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 180/10.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10650/2016 г. по описа на АССГ е отменено Решение № РД 19-276/26.09.2016 г. на ректора на СУ "Св. К. О." в частта му, с която на жалбоподателя С. Г. е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от заявление вх. № 95-С-132/29.08.2016 г. и делото е върнато като преписка на ректора на СУ за ново произнасяне по т. 1 от заявление вх. № 95-С-132/29.08.2016 г.

От фактическа страна административният съд е установил, че Г. е подал заявление за достъп до обществена информация до ректора на СУ с рег. № 95-С-132/29.08.2016 г. на СУ, с което е поискано предоставянето на обществена информация както следва:

1. Към 29.08.2016 г. какви сключени договори и за какво има Софийският университет "Св. К. О." с частни български банки, в това число на заявителя да бъде представени и сканирани копия на договорите по електронна поща;

2. Задължава ли Софийският университет "Св. К. О." да ползват услугите на "Първа инвестиционна банка" АД. Ако да, на какво основание?;

3. Задължавани ли са студентите, заминаващи по програма за обмен "Еразъм" да ползват услугите само и единствено на "Първа инвестиционна банка" АД.

Посочена е предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация-отговор на запитването и копие на поисканата информация на електронна поща. След удължаване на срока за произнасяне и постъпили становища, с които изрично се отказва даване на съгласие от: "Тексимбанк" АД от 21.09.2016 г., "У. Б." АД от 21.09.2016 г., "Първа инвестиционна банка" АД от 29.09.2016 г., както и "Банка ДСК" АД от 11.10.2016 г. С Решение № РД-19-276/26.09.2016 г. изпълняващият длъжността ректор е предоставил частичен достъп до поисканата обществена информация по т. 1. що се отнася до поисканата информация по т. 2 и т. 3 същата е предоставена на заявителя. Изложените от органа съображения са, че исканата информация по т. 1 от заявлението, в частта, за която е постановен отказ попада в обхвата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ и засяга интересите на трети лица, които в определения срок не са изразили съгласие или са изразили изричен отказ за предоставяне на информацията, което е основание за предоставяне на достъп само до онази част от информацията, до която достъпът не е ограничен.

За да отмени административния акт в обжалваната му част съдът е приел, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето *, се иска съгласието на това лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Решението е правилно.

Не се споделят твърденията на касатора за изначална липса на правен интерес у заявителя за представяне на исканата информация. Поставянето в закона на условието "възможност на гражданите да си съставят собствено мнение" е израз на желанието на законодателят да разшири максимално приложното поле на закона и по този начин го отграничи от понятието "законен/правен интерес" по смисъла на АПК. Няма спор в научната теория и съдебната практика, че за подаване на искане за достъп до обществена информация не се изисква наличие на правен интерес, какъвто се следва да бъде установен за иницииране на всяко друго административно и съдебно производство. Обосноваването на пряк и личен правен интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ и очевидно е възприето като такова от неговия адресат, защото е издаден оспореният административен акт в сроковете по ЗДОИ, поради което доводите за недопустимост на съдебното решение са неоснователни.

Твърденията, че договорните клаузи от исканите от заявителя договори не отговарят на определението "обществена информация" по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ не са твърденията, мотивирали касатора да предостави частичен достъп до обществена информация, а твърденията, че искането на заявителя е за информация, която засяга интересите на трети лица и следва информацията да бъде предоставена по начин и в обем който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третите лица. Въпреки това, исканата информация не е предоставена, макар и в ограничен обем, като на практика не се предоставят копия на исканите договори.

Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че макар и изрично да не е посочено в Решение № РД 19-276/26.09.2016 г. основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е текстът на чл. 37, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. З. да се приложи тази хипотеза обаче не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. Последното и при условията на посочената по-горе презумпция поставя в тежест на ректора на Софийски университет "Св. К. О." да обоснове засягането на интереси на трети лица и отсъствието на надделяващ обществен интерес. Т. съпоставка и анализ липсват в Решение № РД 19-2769/26.09.2016 г.

Постановеното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение