Решение № 2404 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Легия АД, ЕИК 115257184, чрез пълномощника адв. Т. Стойчев, против решение 7616/02.09.2024 г., постановено по адм. дело 2349/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на административния съд по приложението на ЗКПО и ЗДДС с твърдения за пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства. Поддържа че органите по приходите са преобразували незаконосъобразно финансовите резултати на Легия АД за периодите от 2016 г. до 2019 г., тъй като е налице документална обоснованост на отчетените разходи по фактурите от ЕТ Ж. Ангелова - Д. , ЕТ Й. - М. Георгиев и Ликуид Студио ЕООД. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което процесният ревизионен акт (РА) да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Новакова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище по хода от 11.02.2025 г. и моли да бъде отхвърлена като недоказана, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Релевира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение от страна на касатора, без да излага конкретни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001622007484-091-001/21.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение 337/29.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително установените данъчни задължения на Легия АД по ЗДДС и ЗКПО и корекции на резултатите, както следва: за ДДС вследствие от непризнат данъчен кредит за период м. март 2017 г. в размер на 1 226,98 лв., ведно с лихви в размер на 778,31 лв.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 5 335,71 лв. и лихви в размер 3 405,33 лв.; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 7 707,71 лв. и лихви в размер на 4 137,65 лв.; изменение на декларираната данъчна загуба за 2018 г. от -135 401,04 лв. на -67 017,34 лв.; и корпоративен данък за 2019 г. в размер на 8 697,15 лв. и лихви в размер на 2 682,79 лв. От фактическа страна решаващият съд е проследил подробно процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001622007484-020-001/08.12.2022 г. на началник сектор в ТД на НАП Пловдив. Последните обхващат информацията и отговорите, получени при извършени проверки на задълженото лице, на трети лица и справки в регистрите на НАП. Предвид събраните доказателства ревизиращият екип е намерил основание на дружеството-жалбоподател да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС, по фактура 0 62/10.03.2017 г., издадена от Ликуид Студио ЕООД с данъчна основа в размер на 6 134,90 лв. и начислен ДДС в размер на 1 226,98 лв. В частта по ЗКПО констатациите са довели до преобразуване на счетоводните финансови резултати в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО с размера на непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите на ЕТ Ж. Ангелова - Д. , ЕТ Й. - М. Георгиев и Ликуид Студио ЕООД. Предложенията за установяване са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001622007484-092-001/19.05.2023 г. По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ и са разпитани свидетелите А. Й. Р., Й. П. Й. и Й. Н. К.. Констатациите и отговорите на вещото лице по поставените въпроси са разгледани подробно в решението и са възприети като компетентни и безпристрастни. Показанията на свидетелите са дадени във връзка с организацията на работните процеси при дружеството-жалбоподател. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РД и РА от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи. По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за законосъобразност на РА в отделните му части. Правният спор по ЗДДС е ограничен до преценката за изпълнение на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата с издател Ликуид Студио ЕООД. В тази насока са съобразени разпоредбите на ЗДДС и тълкуването на Съда на ЕС по дела С-152/02, С-146/05, С-392/09, C-78/12 и С-18/13. Съгласно изводите, в случая безспорно е налице договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, но от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказват мястото, времето и обемът на изработения трудов резултат, за който се е задължил доставчика. Оплакванията в частта по ЗКПО са приети за недоказани след обсъждане на изяснените факти и събраните доказателства по делото, включително свидетелските показания и ССЕ. Представените първични документи не са достатъчни да установят документална обоснованост на разходите. Основният въпрос в казуса е дали фактури на тримата доставчика отразяват вярно обективираната в тях стопанска операция. Приложените по делото банкови извлечения разкриват, че от всички 127 бр. фактури с издател ЕТ Ж. Ангелова - Д. на обща стойност 203 451,41 лв. са разплатени 35 679,25 лв., а не 37 799,90 лв. както сочи ССЕ. Поради това е направен изводът, че справките за платените задължения към доставчиците касаят счетоводното отразяване, но не и реалното плащане по фактурата. Налице са множество документални пропуски относно транспорта, предаването на материалите и обратното движение на готовата продукция. С оглед на изложените мотиви по приложението на ЗКПО е постановено, че органите по приходите основателно са увеличили СФР на дружеството със стойността на осчетоводените разходи по всички фактури за ревизираните години, тъй като последните не отразяват вярно стопанските операции. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на главния въпрос не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Съображенията на жалбоподателя, релевантните факти и ангажираните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Решаващият съд е изложил самостоятелни мотиви и е обосновал по логичен път заключението за неоснователност на оспорването срещу РА. Правният спор в случая се концентрира върху преценката за наличие на твърдяното с РА основание по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, да не бъдат признати за данъчни цели отчетените разходи за 2016 г. в размер на 53 357,10 лв., за 2017 г. в размер на 77 077,10 лв., за 2018 г. в размер на 68 382,70 лв. и за 2019 г. в размер на 18 588,80 лв. по фактурите с издатели ЕТ Ж. Ангелова - Д. , ЕТ Й. - М. Георгиев и Ликуид Студио ЕООД Феликс трейд консулт ЕООД, респективно до непризнатия данъчен кредит в размер на 1 226,98 лв. по фактура 0 62/10.03.2017 г. на Ликуид Студио ЕООД. За целите на облагането по ЗДДС и ЗКПО правилно съдът е приел, че ревизираното дружество, претендиращо данъчното предимство, е следвало установи спазването на регламентираните формални и материални изискванията по отношение на спорните фактури арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 ЗКПО сочи, че счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗСч., предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Неоснователно касаторът поставя знак на равенство между всички установени несъответствия от органите по приходите и от съда. Така на първо място, не е достатъчно да бъде направено изявление или да се дадат обяснения от задълженото лице (отговор вх. ВхР-3102/26.04.2023 г.), че дружеството разполага със собствен транспорт, с който са извършвани по-големите доставки на материали и обратно товарене на готова продукция . Празнотата и противоречията в доказателствения материал по делото не могат да бъдат компенсирани от показанията на св. Й., св. Р. и св. К., основани на спомени и общи твърдения за механизма на осъществяване на стопанската дейност. Съществени противоречия се откриват и в твърденията за установено плащане по всички 127 фактури с издател ЕТ Ж. Ангелова - Д. . В действителност от констатациите по задача 3 на ССЕ е видно, че наличните доказателства по делото сочат за плащания по едва 26 от фактурите например за 2017 г. общата сума на отчетените по банков път плащания в регистрите на Легия АД е в размер на 70 942,20 лв., а според извлечението от банковата сметка сумата е в размер на 9 364,05 лв. Съгласно нормата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Това изискване в случая е изпълнено чрез съвкупната преценка на събрания доказателствен материал в значителен обем (14 тома), приетото заключение на ССЕ и свидетелските показания. Решаващият съд е изложил последователни мотиви и е обосновал надлежно крайния извод за законосъобразност на РА с оглед отсъствието на проведено пълно и главно доказване на претендираните права от жалбоподателя. Допълнително съмнение в защитната теза внася фактът, че част от материалите, предназначени за ишлемиране на дрехите от ЕТ Й. - М. Георгиев са изпратени директно до трето за правоотношението лице - Марийон 2017 ЕООД. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение 7616/02.09.2024 г. на Административен съд - Пловдив за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременото искане от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 3 367,73 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,