Решение № 250 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2015 г.

Решение № 250 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Н. П. Ч. с ЕТ "Йоана - Н. Ч." от гр. К. и Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. срещу Решение № 1437 от 15.07.2015 г., постановено по административно дело № 2811/14 по описа на Административен съд - П., с което изменен Ревизионен акт /РА/ № 161400743/20.06.2014 г., издаден от В. А. на длъжност началник сектор "Ревизии" - в качеството й на орган възложил ревизията, и М. Г. на длъжност гл. инспектор по приходите - в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 919 от 15.09.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, като е намален размера на допълнително установените задължения за внасяне, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 17648,20 лв. на 7345,25 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 8199,88 лв. на 6046,90 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 8645,53 лв. на 6500,72 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, отменен е РА в частта му на допълнително определени задължения за задължително осигурителни вноски за периода от 2007 г. до 2010 г. - ДОО в общ размер на 14992,27 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 033,83 лв. и 30 в общ размер на 4880,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2329,56 лв. и е отхвърлена жалбата на ревизираното лице в останалата й част като неоснователна. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Г. XV от ДОПК. За безспорно е счетено наличието на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Прието е също така, че с РА обосновано и мотивирано са определени и установени клиентите, на които са извършвани счетоводни услуги, вида на предоставяните услуги, цената на която жалбоподателката е извършвала счетоводно услуги от вида на процесиите, и като резултат на това размера на неотчетените приходи от дейността на жалбоподателката едноличен търговец. Счетен е обаче за грешен подхода на приходните органи относно съпоставката на разходите и приходите в хронологичен порядък на месечна база, вместо на годишна, както и невключването на установените недекларирани приходи в паричния поток за съответните години. С оглед на тези обстоятелства е преизчислил съответните годишни данъчни основи и дължимият данък. Отменил е РА относно допълнително определените осигурителни вноски с оглед разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Решението е постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти, обсъдил е в съвкупност доводите на страните и доказателства, както и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правилни са изводите, че в хода на ревизионното производство не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, още повече, че фактическата обстановка е установена и в хода на съдебното производство. Решаващият орган е в правомощията си да промени основанието за данъчно облагане и да посочи друга хипотеза на чл. 122, като правото на защита на ревизираното лице е било реализирано в съдебния процес. П. органите по приходите са преминали към ревизия по специалния ред, при констатацията за неотчетени приходи. Спорът се свежда до това налице ли са приходи в счетоводен смисъл, които са укрити. Обстоятелството, че ревизираното лице е извършвало счетоводни услуги през ревизирания период не е спорно и е удостоверено чрез извършените насрещни проверки. Всяко от проверените лица, изброени в РД, е потвърдило това обстоятелство и е посочило уговорения размер на стойността на услугата, в този смисъл са били и свидетелските показания. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е установено дали приходите са възникнали за ревизираното лице, или за едноличния търговец, чрез който е действал управителят на дружеството. В РД подробно е обосновано въз основа на какви данни определен приход е приет за такъв на юридическото лице или на едноличния търговец. При насрещните проверки са били събрани данни кога съответното счетоводно отчитане е било извършвано от ЕТ и кога - от ревизираното лице, като са взети предвид дадените пълномощни и подаваните декларации от името на обслужваните лица, както и издателите на фактурите, в случаите, когато такива са издавани. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" е също неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е коригирал паричните потоци за съответните години в съответствие с разпоредбите на чл. 12, 15 и 17 ЗДДФЛ, по силата на които облагаеми са доходите на физическото лице от всички източници през данъчната година, която е идентична с календарната, а облагането се извършва на годишна данъчна основа. Съдът е установил, че органите по приходите са нарушили това правило, поради което правилно е изменил РА в частта на определените задължения за данък върху доходите. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че един и същ приход е признат в една част от РА, а не е включен в приходната част на съответния паричен поток за календарната година. Правилно е решението и в частта, с която е отменен РА за осигурителните вноски предвид материалноправния характер на разпоредбата на чл. 122 ДОПК и приложението й съгласно препращащата норма на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. Решението на Административен съд-П. следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение