Решение № 6609 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2020 г.

Решение № 6609 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от кмета на община Я. и от Р. Йорданова, С. Й. и К. Йорданова чрез пълномощника им – адвокат Я. Вакрилов против решение № 246 от 4.11.2019 г. по адм. дело № 225/2019 г. на Административен съд – Я.. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 0/04-00032 от 27.07.2018 г. и са присъдени разноски. Правят се възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и за необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Н. Костова изразява писмени становища за неоснователност на двете касационни жалби. С отделно заявление от 21.02.2020 г. твърди нередовност на първата касационна жалба, поради неотстраняване в срок на констатирана с разпореждане на председателя на ВАС, второ отделение нередовност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на извода на административния съд, че не е прекратена съществуващата съсобственост между общината и Н. Костова. На тази база споделя и втория правен извод на съда, че процедура на продажба по чл. 35, ал. 3 от ЗОС може да се проведе само ако целият поземлен имот е собственост на общината. В случаи на съсобственост това може да стане при предоставено съгласие от другия съсобственик, каквото в случая не е налице. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. По съображението на ответницата в касационното производство за нередовност на касационната жалба, подадена от кмета на община Я.: Видно от данните по делото, тя е изготвена, подписана и подадена от кмета на общината до ВАС чрез първоинстанционния съд. При проверка на редовността й, председателят на второ отделение на ВАС е констатирал, че касационната жалба не е приподписана от адвокат или юрисконсулт. На основание чл. 212 АПК е разпоредил с разпореждане от 6.01.2019 г. оставянето й без движение до приподписване от адвокат или юрисконсулт с придобита правоспособност, установена чрез представяне на удостоверение. В т. 2 от разпореждането е определил 7-дневен срок за отстраняване на нередовността, като в т. 3 е посочил, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, касационната жалба ще се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Съобщение с приложено към него разпореждане, е връчено на 15.01.2020 г. на кмета на общината чрез деловодител Стамова. Този начин на вписване на получателя на съобщението не изпълнява правилото на чл. 50, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което задължава връчителя да удостовери връчването с посочване на имената и длъжността на получателя. Употребеното множествено число на "имена" показва задължението да се впишат трите имена на служителя, приел съобщението. В случая е изписано само едно име, което би могло да бъде, както бащино, така и фамилно, с което е нарушено правилото по ал. 3 за връчване на съобщения на юридически лица. При нередовно връчване на разпореждането, срокът за отстраняване на нередовността не е започнал да тече. Поради това представената на 10.02.2020 г. касационна жалба, подписана от кмета и приподписана от юрисконсулт Л. Кръстева с приложено към нея удостоверение за правоспособност, следва да се приеме, че отстранява констатираната нередовност в срок. Това дава основание да се приеме касационната жалба за редовна и подлежаща на разглеждане по същество. Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни, но по съображения, напълно различни от изложените в първоинстанционното решение. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Костова против заповед № 0/04-00032 от 27.07.2018 г. на кмета на община Я.. С нея на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 32, ал. 2 от НРПУРОИ е наредено да се продаде на Р. Йорданова, К. Йорданова и С. Й. правото на собственост на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 87374.543.573 с площ от 441 кв. м., за който е отреден УПИ I – 1551, 1552 по КК и КР на град Я. за сумата от 12240 лева. Възразила е, че при проведена публична продажба по реда на чл. 251-254 ДОПК – търг с тайно наддаване на 1.06.2017 г. с постановление № 40 от 12.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Б. са й възложени недвижими имоти, между които и 215 идеални части от процесния имот. С това тя се явява съсобственик на общината и е необходимо спазването на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС, за да се извърши продажба на идеална част от поземления имот, каквото тя не е давала. Освен постановлението за възлагане, е представила и съдебно решение за отнемане на недвижимите имоти на лицето П. Парушен в полза на държавата, както и документите за собственост, легитимиращи го, като техен собственик. Представила е и жалби срещу действия на собствениците на втория етаж от масивната жилищна сграда в поземления имот, както и отговор на различни институции. Съдът е събрал административната преписка, включваща заявление от Р. Йорданова, К. Йорданова и С. Й. за закупуване при условията на чл. 35, ал. 3 ЗОС на правото на собственост върху 1/2 идеална част от имот с идентификатор 87374.543.573 с площ от 441 кв. м. с приложени към нея: нотариален акт за собственост на наследодателя им, удостоверение за наследници, удостоверение за данъчна оценка и скица на имота. Част от преписката са още: предложение от 18.06.2018 г. от кмета на общината до общинския съвет за определяне на пазарна цена на правото на собственост върху 1/2 идеална част от имота с проект на решение; експертна оценка на правото на собственост със скица на имота от 12.03.2018 г.; акт № 2044 от 15.11.2016 г. за частна общинска собственост; решение на съвета, взето по т. 16 от дневния ред на заседание на 28.06.2018 г.; уведомление от 7.03.2018 г. на Н. Костова за постъпилото заявление. Въз основа на така събраните доказателства, съдът е изложил приетите за установени факти, изразяващи се в описание на съдържанието на документите на страните, установяващи правото им на собственост. Анализирал е разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС и е приел, че за да се приложи изключението, предвидено в правната норма следва да се докажат две обстоятелства: първото, че заявителят е собственик на сграда, построена върху общински имот; второто, че сградата е законно построена. Счел е, че в случая са доказани и двете обстоятелства, като за целта се е позовал на описаните две разрешения за строеж в нотариалния акт, с който праводателят на заявителите е придобил правото на собственост върху описаните недвижими имоти. При наличието на тези установявания, обаче, е приел, че продажбата на съсобствено между общината и жалбоподателката недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС на трето лице е недопустима при липсващо съгласие на другия съсобственик. В тази връзка е посочил, че за да се извърши такава продажба без съгласие, е необходимо първо да се прекрати съсобствеността между общината и физическото лице чрез процедура по чл. 36, ал. 1 ЗОС, която на свой ред препраща към нормите на ЗС и ГПК. По тези съображения е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно единствено, като краен резултат. Основен принцип във вещното право е възможността, предвидена в чл. 30, ал. 1 ЗС, правото на собственост да принадлежи общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Първият правен въпрос, който се поставя в настоящия случай е дали при продажба по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС на частна общинска земя, която е в съсобственост с други лица, на собственика на законно построена върху нея сграда, се прилага правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС? Отговорът, даден от първоинстанционния съд, който се поддържа и от прокурора, участвал в настоящото касационно производство, за недопустимост на продажбата при липсващо съгласие на съсобственика е правно неиздържан и дори превратно тълкува законовата разпоредба. В нея не се съдържа изискване, съсобственикът да дава съгласие за продажбата. Съдържанието й е различно и включва задължение на съсобственика продавач, преди да извърши продажбата на своята част на трето лице да докаже, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия. Затова въпросът е в случаите на продажба в хипотезата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, като специален закон, уреждащ правоотношенията във връзка с общинската собственост – публична и частна, следва ли задължително да се предлага на съсобственика на общината изкупуване на частта при същите условия по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС? Формалният отговор на въпроса може да се даде на базата на преценка съотношението на разпоредбите в общ и специален закон. Предметът на регламентация в ЗС е очертан в неговия чл. 1 - собствеността, другите вещни права, тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията. Начинът на формулировка на предмета дава основание той да бъде определен, като общ закон. В чл. 1 ЗОС е определено, че с него се урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост. Това го характеризира, като специален закон по отношение въпросите, свързани с общинската собственост. Разпоредбите му се изключват само ако друг специален закон предвижда друго. Както вече се посочи, ЗС е общ закон и не може да се квалифицира, като друг специален закон по смисъла на чл. 1 ЗОС. Той би могъл да намери приложение само в случаите, при които е налице изрична препратка. След като нормата на чл. 35, ал. 3 ЗОС не съдържа препращане към прилагане на разпоредбите на ЗС, то се прилага специалният закон, изключващ общия такъв. Подобно тълкуване се потвърждава и от анализа на следващата разпоредба – тази на чл. 36 ЗОС, уреждаща правоотношенията по прекратяване на съсобствеността върху недвижими имоти на общината, държавата, юридическите и физическите лица. Ал. 3 на разпоредбата изрично препраща към правилата на ЗС и ГПК. Анализът на двете норми показва, че когато законодателят е сметнал за необходимо конкретни правоотношения, възникнали при прилагането на специалния закон, да се уреждат по правилата, предвидени в общите закони, го е записал изрично. Същият отговор на същия въпрос се извежда и при историческо тълкуване на нормативната уредба, уреждаща след 1989 г. правоотношенията между държавата и общините, като носители на правото на собственост на земята /например чл. 4 от ЗС в редакцията му, действаща към 19.05.1989 г. /, върху която са строени сгради с отстъпено право на строеж и техните собственици. Началото на реформата чрез нова регулация на възникналите в тези случаи правоотношения започва в националното законодателство през 1996 г. с приемането на ЗИДЗС, обв. ДВ. бр. 33/1996 г. в сила от 1.06.1996 г.; на ЗОС, обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г. в сила също от 1.06.1996 г.; на ЗДС, обнародван в същия Д. вестник и в сила от същата дата. На подзаконово ниво се урежда в ПМС № 235 от 10.09.1996 г. за приемане на ППЗДС и ППЗОС. О. в тях е предоставяне в преходните им и заключителни разпоредби на възможност на лицата, придобили право на строеж или идеални части от такова върху държавна или общинска земя, да придобият право на собственост върху земята или върху съответната идеална част от нея при наличие на нормативно предвидените условия и цени. Разпоредбите са отменени от септември на 2006 г. Правото на лицата на привилегировано придобиване на право на собственост върху земята е запазено чрез изрично уреждане в чл. 35, ал. 3 ЗС, когато земята е частна общинска собственост, съответно в чл. 44, ал. 3 ЗДС, когато е частна държавна собственост. В нито един момент от развитието на законодателството в тези случаи, не е предвидено прилагане на общите правила на ЗС, в това число и на чл. 33, ал. 1 от него. Това има своята обоснована правна логика, тъй като по отношение на носителите на право на строеж върху държавни и общински имоти, които са го и реализирали, са въведени облекчения за придобиване правото на собственост върху земята – до 2006 г. те са касаели нормативно регулирани цени, а след 2006 г. облекчен ред на придобиване, като изключение от общото правило, а именно – без търг или конкурс. К. се за норми, отличаващи се от общите правила, което обуславя стриктното им тълкуване. Поради това тези права не биха могли по пътя на тълкуването да се разпростират и върху съсобствениците на общинска земя, чрез прилагане на чл. 33, ал. 1 ЗС и то при положение, че самият законодател не е предвидил такава субсидиарност. На последно място, подобно тълкуване противоречи и на житейската логика. Ако в един общински имот е построена при предоставено право на строеж съсобствена сграда, то първият от съсобствениците, който предяви и реализира правата си по чл. 35, ал. 3 съобразно своята идеална част от сградата, ще стане съсобственик с общината и при прилагане на чл. 33, ал. 1 ЗС би се сдобил неправомерно с право да изкупува и други идеални части, игнорирайки правата на останалите съсобственици на сградата. Твърдението на ответницата в касационното производство в писменото становище по касационните жалби, че правата им са защитени, тъй като по отношение на тях се запазва предоставеното им право на строеж, е вярно, но влиза в пълен разрез с цялата законодателна концепция след 1989 година за реално и то облекчено обвързване на правото на собственост върху сградата със съответното му право на собственост върху земята, върху която тя е построена. Така извършеното тълкуване на чл. 35, ал. 3 ЗОС показва, че при реализиране на продажба по този ред, не се прилага правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Поради това направеният от административния съд правен извод в обратния смисъл противоречи на материалния закон. Материално незаконосъобразен е и вторият му извод за задължително прекратяване в тези случаи на съсобствеността по реда на чл. 36 ЗОС. Това е правна възможност, която е напълно самостоятелна и няма преюдициален характер по отношение изкупуването по чл. 35, ал. 3 от закона. Така извършеният анализ показва, че наследниците на Р. Йорданов, придобил с нотариален акт № 50 от 25.10.1995 г. право на собственост върху втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда; отделна стая от избено помещение и 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху общинско дворно място от 430 кв. м. за което е отреден имот пл. № 1551 и 1552, парцел I в кв. 26 отговарят на първото условие за придобиване право на собственост по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Правилно административният съд е приел, че те отговарят и на второто нормативно изискване – сградата да е законна. Наличието му се установява от описаните в приложенията към нотариалния акт две разрешения за строеж. След като в чл. 32, ал. 2 от местната НРПУРОИ не са въведени специални правила по отношение установяването на законността на сградата /в отлика примерно от чл. 84, ал. 3, т. 3 ППЗДС/, то следва да се приложат нормите на ЗУТ. По аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от него сградата, изградена с разрешение за строеж, се счита законна. Прегледът на приложените по делото жалби от Н. Костова за незаконни строежи, реализирани от наследниците на Р. Йорданов, показва, че те касаят сгради с идентификатори 573. 1, 573. 5 и 573. 6 /заявление от 12.03.2018 г. на л. 11 от административното дело/, докато двуетажната масивна жилищна сграда, върху етажи от която страните имат право на собственост, е 573. 2. Това показва, че наследниците на Р. Йорданов могат самостоятелно да предявят правото си по чл. 35, ал3 ЗОС, без да се прилага чл. 33, ал. 1 ЗС по отношение на Н. Костова, като съсобственичката на 1/2 идеална част от земята паралелно с общината. Тук вече се поставя вторият въпрос по делото относно обема на това право. Принципен отговор на аналогичен въпрос може да се намери в решение № 29 от 16.01.2014 г. на ОС – С. по гр. дело № 736/2013 г. В него е посочено, че правото по чл. 35, ал. 3 ЗОС на един от съсобствениците в сграда, не изключва аналогичните права на останалите съсобственици. Съответно е недопустимо упражняването му да ги накърнява, което и би се случило ако част от съсобствениците изкупят целия поземлен имот и по този начин лишат останалите от възможността по цитираната разпоредба. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че част от същото решение, без вписване на идентифициращите го елементи и без позоваване на него, е откопирана в касационната жалба на кмета на община Я. – стр. 2. Тълкуването на правото, извършено от касатора, обаче, не е съпоставено с цялата фактическа обстановка и реалните права на страните в настоящия казус. В резултат на това с оспорената заповед е допуснато неправомерно засягане на правата на оспорващата Н. Костова. Видно от данните по делото, собственикът П. Парушев, от когото е отнето правото на собственост в полза на държавата, възложено на Н. Костова при публична продан по реда на ДОПК, е добил собствеността въз основата на две самостоятелни и независими една от друга правни следки, при това касаещи различни обекти на правото на собственост. Първата от тях касае продажбата с нотариален акт № 1500 от 8.11.1996 г. от К. Димитрова на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда и мазе № 29 заедно с 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху общинско място от 430 кв. м., съставляващо имот пл. № 1151, 1552, за който е отреден парцел I в кв. 26. Придобитите по силата на тази сделка от П. Парушев обекти от построена сграда го легитимират, като собственик по силата на отстъпено в размер на 1/2 идеална част право на строеж на част от законна сграда – видно от описаното в т. 2 от приложенията към нот. акт строително разрешение. Вярно е, че в същия нотариален акт е вписано, че продавачката ползва обособено дворно място с пл. № 1551, но това не е в състояние да трансформира собствеността върху 1/2 идеална част от правото на строеж в собственост върху реална част, изразяваща се в ползваното от продавачката дворно място. Налице е един урегулиран поземлен имот с обща площ от 430 кв. м, УПИ I 1551, 1552, отреден за двата имота. Поради това всички възражения на ответницата по касационната жалба в писмените й становища по настоящото дело, че се нарушава неправомерно правото й на собственост именно върху имот пл. № 1551, което нарушава и конституционното й права на частна собственост, са неоснователни. По отношение на П. Парушев е налице още една сделка с праводател Ц. Козловска. Със заповед № I – А –353 от 27.05.1996 г., кметът на общината й е продал на основание чл. 15, ал. 1 ЗС в тогавашната редакция на закона право на собственост върху 215/430 идеални части от имот пл. № 1551, 1552, за който е отреден парцел I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м. На основание на тази заповед, на 27.05.1996 г е сключен договор между нея и кмета, в който изведнъж се променя описанието на обекта на право на собственост, като се описва имот пл. № 1551, представляващ 215/430 идеални части, за който е отреден парцел I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м. Този договор установява придобито от нея самостоятелно право на собственост върху описаните идеални части от описания парцел непосредствено преди влизане в сила на ЗОС – 1.06.1996 г., без да е налице обвързване със сградата, построена през седемдесетте години на 19 век върху същия имот. Девет години след сключване на договора за покупко-продажба на идеални части от общински недвижим имот Ц. Козловска и Е. Козловски продават на П. Парушев имот пл. № 1551, представляващ 215/430 идеални части от УПИ I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м., ведно с построения в имот пл. № 1551 гараж. Сделката е обективирана в нотариален акт № 148 от 28.04.2005 г. Впоследствие с решение № 5 от 24.02.2012 г. по гр. дело № 478/2010 г. на Окръжен съд – Я. на основание чл. 28 ЗОПДИППД са отнети в полза на държавата недвижими и движими вещи, собственост на П. Парушев. Сред тях са и: първият етаж на масивна жилищна сграда с идентификатор 573.2.1 и мазе, заедно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430 кв. м., урегулирано, съставляващо имот пл. № 1551, 1552, за което е отреден парцел първи. Със самостоятелен диспозитив на решението са отнети от П. Парушев и 215/430 идеални части от от УПИ I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м и сграда с площ от 29 кв. м. Описани са двата нотариални акта за двете групи недвижимо имущество. В съдебното решение за отнемане на имуществото не фигурира, като самостоятелен обект на отнемане имот пл. 1551. При извършената публична продан, на Н. Костова е възложено това имущество, описано в постановление № 40 от директора на ТД на НАП – град Б.. Внимателният прочит на съдържанието на постановлението показва, че в неговата първа част не е записана 1/2 идеална част от прехвърленото право на строеж с нотариален акт № 150 от 8.11.1996 г. То обаче фигурира в последния ред на стр. първа, както и на стр. трета от постановлението. Това дава основание на съда да приеме, че по силата на публичната продан на отнетото имущество, тя е закупила и цялото имущество, предмет на разпоредителната сделка по този нотариален акт, предмет на изрично отменяне със съдебно решение, включващ и 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430 кв. м. С тези документи тя се легитимира, като собственик на 1/2 идеална част от дворното място, което води до съсобствеността й заедно с общината върху застроения поземлен имот с идентификатор 573. Отделно от това се легитимира, като собственик на обект в законно построена жилищна сграда с 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430 кв. м. В качеството си на негов собственик, тя също има право по реда на чл. 35, ал. 3 да придобие идеална част част от частта от недвижимия имот, собственост на общината. Вярно е, че за разлика от наследниците на Р. Йорданов, тя не е инициирала процедурата по закупуване по чл. 35, ал. 3 ЗОС, а е поискала със заявление вх. № 2801-04422 от 12.03.2018 г. да закупи цялата част на община Я., определяйки я, като недвижим имот пл. № 1552 и позовавайки се на чл. 33 ЗС. Така с различни заявления и на различни правни основания, собствениците на обектите в общата двуетажна масивна жилищна сграда са поискали всеки един от тях да изкупи цялата идеална част от правото на собственост на общината върху съсобствения недвижим имот, което е недопустимо. По отношение на Н. Костова е недопустимо, тъй като претендираното от нея правно основание по чл. 33, ал. 1 не се прилага при започнато производство по изкупуване от трети лица по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. В същото време инициаторите на това производство не могат да претендират да изкупят цялата идеална част на общината в съсобствения имот, тъй като е налице още един собственик с право на собственост върху обект в сградата и върху 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж в имота. По-ранното по време упражняване на това право не може да накърни неговите права, като го лиши от законово признатата му в чл. 35, ал. 3 ЗОС правна възможност. Тези обстоятелства не са съобразени от административния орган и в оспорената заповед е наредено на заявителите да им се продаде правото на собственост върху цялата 1/2 идеална част от имота, актувана с Акт за частна общинска собственост № 2033 от 15.11.2016 г. Неправилното прилагане на материалния закон е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, водещо до незаконосъобразност на административния акт и налагащо неговата отмяна. Като го е отменил по жалба, подадена от Н. Костова, съдът е постановил правилно решение, само и единствено като краен резултат. Същото следва да се остави в сила, но като се вземат предвид изцяло мотивите и съображенията, залегнали в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение