Решение № 14192 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2020 г.

Решение № 14192 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. София, чрез процесуалния представител юрск. Петков, срещу решение № 2017/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13667/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са и развити оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение като неправилно. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, чрез процесуалния представител ст. юрск. Петрова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД гр. София срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 374/4.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". С АУПДВ са установени за плащане за "Напоителни системи" ЕАД дължими такси за водовземане по разрешително за периода 1.01.2015 г. -31.112.2015 г. – главница 1 260 лева и 459, 62 лв. лихви за забава. Таксата за водовземане е от повърхностен воден обект – язовир "Книжовник", изграден на р. Караман дере, в землището на с. Книжовник, община Хасково, цел на водоползването – напояване. АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ и чл. 194, ал. 2 от ЗВ и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на от Закона за водите и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. Таксата е годишна и е изчислена съгласно чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - с единичен размер на таксата от 0, 001 лв. /куб. м. за периода. Размерът на таксата е определен по формулата в чл. 10 от Тарифата, на база разрешен месечен график, воден обем, заявен от "Напоителни системи" ЕАД за напояване в рамките на напоителния сезон. Възраженията на адресата на акта са били за недължимост поради липса на засичане на водомерите за реално изразходвано количество водни маси, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта, вкл. за нищожност на същия поради некомпетентност на органа, издател на акт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, актът е издаден при нарочна компетентност за това и е действителен и валиден акт. Тази изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Конкретни нарушения на процедурата не са сочат и при анализ на събраните данни по преписката касационният съд не констатира такива. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. В случая не е проведено производство по оспорване на съставения в хода на проверката протокол и установената липса за процесния период на монтирано устройство за измерване на ползваните водни обеми, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Правилно е прието, че тогава таксата се определя на база годишен разрешен лимит, както е процедирано в процесния случай. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски по делото в полза на касатора, нито в полза на ответника, който не е заявил искане в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,