Решение № 4283 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2020 г.

Решение № 4283 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Калцит" ЕООД със седалище в гр. Сливница, против решение № 1061 от 19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 541/2020 г. на Административен съд София-област (АССО), с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № РД-16-49/ 17.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020" (ОПИК) при Министерството на икономиката. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е смесил производствата по определяне на финансова корекция с проведеното от органа производство по верификация на заявени разходи; не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е изложил собствени мотиви във връзка с възраженията на страната. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноските по делото. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен между страните административен договор на "Калцит" ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № ВG16RFОР002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия", Приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", Инвестиционен приоритет 3. 1 "Енергийни технологии и енергийна ефективност" по Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" за изпълнение на проект ВG16RFОР002-3. 0010640 "Повишаване на енергийната ефективност на "Калцит" ЕООД", със срок за изпълнение на договора 18 месеца - до 24.05.2019 г. Предвидените в договора дейности са: 1/ закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване - 1 брой, представляваща дейност по Елемент А "Инвестиции"; 2/ Енергиен одит; 3/ Въвеждане на система за енергиен мениджмънт, вкл. съгласно стандарт БДС ЕМ 150 50001- 150 50001; 4/ Сертифициране на система за енергиен мениджмънт, вкл. съгласно стандарт БДС ЕМ 150 50001/ЕМ150 50001; 5/ Финансов одит; 6/ Публичност и визуализация, всички предвидени в договора като дейности по Елемент Б "Услуги". На 19.07.2019 г. дружеството е подало заявление за плащане, обхващащо периода 24.11.2017 г. - 25.05.2019 г. След извършена документална проверка и проверки на място органът е установил, че закупената по проекта пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване не е инсталирана и въведена в експлоатация, а на мястото на изпълнение на проекта се извършват строително-ремонтни дейности. За тези констатации в ИСУН е регистриран сигнал за нередност, по който е проведено производство за установяване на нередност. Същото е приключило с издаването на решение № РД-16-1962/10.12.2019 г. за определяне на финансова корекция, което е оспорено по съдебен ред в друго производство и няма данни да е влязло в сила. С атакуваното пред първоинстанционния съд решение № РД 16-49/17.01.2020 г. ръководителят на УО на ОПИК е приел, че след като е установена нередност и издаден акт за финансова корекция за неизпълнение в срок на дейността по Елемент А "Инвестиции" от административния договор, то дейностите по Елемент Б "Услуги" са определени като недопустими. Решението е издадено на основание чл. 9, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 62 и чл. 64 във връзка с чл. 63 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В т. 1 - т. 4 от административния акт органът е изложил фактически установявания по отношение констатацията за неизпълнение на дейността по Елемент А и производството по налагане на финансова корекция за установена нередност във връзка с дейността по закупуване, доставка и монтаж на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване. В т. 5 от акта ръководителят на УО е посочил, че съгласно условията за кандидатстване по процедура ВС16КРОР002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия", изпълнението на Елемент А "Инвестиции" е задължително, а изпълнението само на дейностите по Елемент Б "Услуги" е недопустимо, поради което разходите за отчетените дейности по Елемент Б "Услуги" не подлежат на верифициране. Формираният отказ с диспозитива на акта е за сума от 42 660 лв. (БФП 38 394 лв.) за дейностите по Елемент Б, описани в пет точки. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като на адресата е дадена възможност за бележки и възражения в процедурата по определяне на финансова корекция. Актът е издаден при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е констатирал, че оспореният акт е издаден на няколко правни основания, като от мотивите и от предхождащите го писма е извел съставомерност на посоченото от органа основание по чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕСИФ. Мотивирал се е, че дори и да са налице в известна степен необосновани мотиви, то това не води до опорочаване на акта, тъй като не би довело до обратен извод. Приел е, че разпоредба на чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ е относимата към настоящото производство, тъй като безспорно е започнала процедура по администриране на нередност, а разпоредбата се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентост да откаже верификация на съответния разход, който след приключване на процедурата по администриране на нередност може да бъде включен в следващо искане за плащане. Тъй като в конкретната хипотеза са осъществени релевантните факти - подадено от бенефициера искане до УО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП и наличие на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата, то отказът на административния орган е законосъобразен. С тези мотиви е отхвърлил подадената от дружеството жалба като неоснователна. Решението е неправилно. Производството по верификация започва по инициатива на касатора и именно той е този, който трябва да представи релевантните доказателства на органа, за да прецени той допустимостта на разхода. Видно от съдържанието на оспорения акт, касаторът е представил доказателства и въз основа именно на тях, както и на извършените проверки на място, органът е постановил процесния акт. В това производство нито чл. 34 АПК, нито чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ намират приложение, доколкото то започва по искане на бенефициера и той е този, който е длъжен да представи доказателства в подкрепа на искането за плащане. Органът няма защо да дава на бенефициера възможност да се запознае с представените от самия бенефициер доказателства. Поради което и мотивите на съда в тази насока са неправилни. Следва изрично да се посочи, че в производството по верификация, започнало по инициатива на получателя на помощта, органът няма задължение да му предоставя проект на акта си за "становище" преди да го издаде, както това е при издаването на акт за определяне на финансова корекция, тъй като няма за какво да иска становището му. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на административния акт. Оспореното пред АССО решение е индивидуален административен акт. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Както бе посочено по-горе, в частта по т. 1 - т. 4 от оспорения акт органът е изложил фактически установявания по отношение констатацията за неизпълнение на дейността по Елемент А и производството по налагане на финансова корекция за установена нередност във връзка с дейността по закупуване, доставка и монтаж на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване. За недопустимостта на дейностите по Елемент Б, описани в т. 5 от акта, ръководителят на УО се е мотивирал с неизпълнение на дейността по Елемент А "Инвестиции", което съгласно общите условия на договора е задължително. Изложените в акта мотиви - релевантните фактически установявания и правните изводи на органа във връзка с недопустимост за финансиране на разходите за дейности по Елемен Б, се съдържат в едно изречение. Конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени. Органът не препраща в акта си към други документи, които да са послужили като основание за неговото издаване. В случая, в отсъствие на конкретни фактически установявания, въз основа на които ръководителят на УО е извел правния си извод за недопустимост на разходите за дейностите по Елемент Б, съдът не може да извърши анализ на установени от органа факти и преценка на правните му изводи по приложението на закона. УО е посочил като основания за отказ от верификация нормите на чл. 9, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 62 и чл. 64 във връзка с чл. 63 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ, а според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Според чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ за допустими се считат разходи, които са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; а според т. 2 на ал. 1 от чл. 57 - разходи, които попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. По отношение на основанието за отказ, посочено в чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ органът не е изложил никакви мотиви от фактическа и правна страна. По отношение на основанието за отказ, посочено в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ органът е направил само обща препратка към Общите условия на сключения договор. Недопустимо е съдът вместо органа да конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относимите правни основания за издаване на обжалвания административен акт; да си избира измежду изброените в акта правни разпоредби, доколкото са посочени от органа кумулативно, т. е. приема ги за съответни на изложеното в акта от фактическа страна. Административният съд София - област си е избрал за относима разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е приел, че фактическите установявания на органа са подведени под съответната приложима правна норма. УО е направил проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Отказът за верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от същата, а възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура. В случаите на започната процедура по администриране на нередност целта е ограничаване верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане. Оспореният административен акт изобщо не съдържа волеизявление на органа за отказ от верификация на суми за дейността по Елемен А. Още повече, че към момента на издаване на акта вече е проведена процедурата по администриране на нередност и същата е приключила с издаване на решение за финансова корекция. Предвид изложеното се налага извод, че административният акт не съдържа точно приложимо правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи и което кореспондира с изложените в акта фактически обстоятелства. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Поради това оспореното решение на ръководителя на УО на ОПИК е незаконосъобразно. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по подаденото от "Калцит" ЕООД заявление. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора с молба от 26.01.2021 г. искане за разноски, в полза на "Калцит" ЕООД следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 4 665, 72 лв., включваща платени държавни такси и адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е направено от ответната страна. Воден от горното, Върховният административен съд