Решение № 1 от 5.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1655/2014 г.

Решение № 1 от 5.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1655/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият А. А. Р. е подал всъщност искане по реда глава тридесет и трета от НПК (макар и да го е нарекъл "въззивна жалба") за възобновяване на делото, по което е бил осъден, в Ловешкия окръжен съд. Съдът е постановил присъда № 1 от 20.I. 2014 г. по нохд 401/2013 г. за извършения от Р. на 26.III. 2013 г. с употреба на сила спрямо Х. В. И. грабеж на пари (106 лв.) - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка със 198, ал. 1 НК (още защото грабежът е бил извършен при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "а" и "б" НК). При осъждането е наложено минималното по чл. 199, ал. 1 НК наказание 5 години лишаване от свобода, но то е било намалено с 1/3 на 3 години и 4 месеца, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК във връзка с чл. 58а НК. Присъдата не е била досега оспорена по въззивен ред, нито по друг ред. В ръкописно подаденото всъщност искане за възобновяване на делото се съдържа защитна теза, според която, въпреки реда на разглеждане на делото в окръжния съд, Р. е бил осъден несправедливо във всяко отношение и държи това да бъде поправено от ВКС. Не пожелал да се яви в съдебното заседание по възобновяване на делото, осъденият е представляван от служебен защитник, който устно и в писмено изложение поддържа изложеното вече от осъдения и смята, че то може да бъде уважено чрез намаляване на наказанието още в тази съдебна инстанция. Според участващия прокурор оспореното осъждане е правилно. ВКС намери, че влязлата в сила присъда трябва да бъде оставена в сила и по реда на възобновяването. Оспорването на съдебния акт изобщо не държи сметка за съгласието с обвинението, което Р. е изразил, за да може то да бъде разгледано по реда на съкратеното следствие в първата инстанция. ЛОС преди всичко не е имал никакво основание да приеме, че обвинението не се подкрепя напълно от доказателствата в досъдебното производство, нито пък че обвиняемият не е наясно какъв би могъл да е изходът на делото. От тази гледна точка трябва да бъдат отхвърлени сега всички възражения от рода на тези, че осъденият е станал жертва на лошото отношение към него на "кварталния" или че е бил наказан без да разбере как е станало това. Никакво място не е имало и за определянето на по-ниско наказание - под размера на 5 години и на 3 години и 4 месеца то би могло да бъде само при наличието на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито по делото не е имало. Неубедителен е и опитът да бъде придадено такова изключително значение на признанието за извършеното престъпление - например с позоваването на това, че е направено преди оплакването от пострадалия, но без да се държи сметка, че ограбеният го е забавил не заради друго, а защото е изчаквал познатия му нападател да изпълни обещанието си за извинение и връщане на ограбеното. Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение