Решение № 7675 от 11.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието (с предишно наименование министър на земеделието, храните и горите) срещу решение 5489/26.09.2022 г., постановено по адм.д. 11437/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробни мотиви относно характера на оспорения пред първата инстанция акт и представяне на съдебната практика относно основанията за прогласяване на нищожност на административните актове. Изрично в касационната жалба е наведено като оплакване твърдението, че АССГ необосновано приема, че от страна на Министерство на земеделието не са ангажирани доказателства, относно установяване известността на автора, положил ръкописната резолюция на писмото до Държавен вестник, имал ли е право да се подписва и в какво качество, без да бъде назначена графологична експертиза, но едновременно с това се твърди, че не се нуждае от доказване кое е лицето, подписало документите след като има обнародване в Държавен вестник. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение ведно с произтичащите от закона последици, включително и в частта относно разноските, при определянето на които АССГ не е обсъдил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита (становище). Иска да бъде извършена преценка относно наличието на условията по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на предявените разноски и възнаграждение за един адвокат. Ответната страна Ривер плейсООД оспорва касационната жалба по изключително подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5489/26.09.2022 г., постановено по адм.д. 11437/2021 г. по описа на АССГ по жалба на Ривер плейсООД е обявена нищожността на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от Закона за горите (ЗГ) през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им (наричан за краткост Списъка), публикуван от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) на основание § 3, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ в ДВ, бр. 58/29.07.2011 г. в частта относно позиция 242 (ПИ 44094.2.4 по КККРОбг с площ 29,117дк в [населено място], общ.Царево) и са присъдени разноски. Административният съд е разгледал жалбата само в частта с искането за прогласяване на нищожността на атакувания акт, за който е приел, че е нищожен поради успешно проведено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК относно автентичността и авторството на ръкописната резолюция Да с нечетлив подпис, без дата, име и длъжност на нейния автор, както и относно съдържанието и авторството на списъка, изпратен с писмо изх. ИАГ-25094/21.07.2011 г. на Изпълнителна агенция по горите до МЗХ с негов вх. 13-7213/21.07.2011 г., върху което е поставена резолюцията Да, който е с две последни страници и се различава по наименование и съдържание с публикувания в ДВ, бр. 58/28/29.07.2011 г. въпреки представянето му като част от административната преписка по издаване на оспорения публикуван в ДВ списък. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по жалба на заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване, според установената съдебна практика, административен акт. В атакуваното съдебно решение е разгледана и уважена жалбата на Ривер плейсООД само по искането за обявяване на нищожността на акта, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се приеме, че липсата на обсъждане относно началния момент на срока за оспорване, не оказва влияние върху допустимостта на съдебния акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана, а от нея са направени правилни и логически издържани правни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат допълнително аргументирани. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд обосновано приема, че не доказано кай е авторът на ръкописната резолюция Да, която не е съпроводена с дата, име, длъжност и печат, положена върху писмо изх. ИАГ-25094/21.07.2011 г. на Изпълнителна агенция по горите, адресирано до министъра на земеделието и храните М. Найденов чрез заместник министъра на земеделието и храните доц. Г. Костов. Това писмо е прието по делото като част от административната преписка и след оспорване по чл. 193 от АПК е заявено от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че ще се ползва от него като съдържащо волеизявлението на компетентния орган за одобряване на публикувания в ДВ, бр. 58/29.07.2011 г. списък, приложен към писмото. Съгласно § 3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС 265 от 10.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен 03.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т.е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). В случая липсват твърдения и в преписката няма данни за оправомощаване на друго длъжностно лице от Министерство на земеделието и храните да разпорежда публикуване на списъка в ДВ, от което обосновано АССГ е приел, че компетентен за това орган е министърът на земеделието и горите. Адресат на писмото, върху което е поставена резолюцията Да е имено министърът, но чрез заместник министър, а обсъжданата ръкописна резолюция не е съпроводена с дата, имена и длъжност на лицето, което я е положило, както и печат на учреждението, което се представлява. Съдът нееднократно е давал указания на ответника в първата инстанция, касационен жалбоподател в настоящата, да ангажира доказателства относно компетентността на лицето, на което е волеизявлението Да, но такива не са ангажирани, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е назначена графологична експертиза. На основание чл. 152, ал. 2 от АПК органът е длъжен да изпрати в съда заверено копие от цялата административна преписка по издаване на акта т.е. включително и оспорения административен акт, а с определения от 10.01.2022 г., 30.03.2022 г., 18.04.2022 г., 03.05.2022 г., 13.05.2022 г. и 22.06.2022 г. първоинстанционният съд е дал изрични указания за комплектоване на преписката и доказателства за компетентност на лицето, подписало акта, по чл. 170, ал. 1 от АПК. Указанията са изключително подробни и са давани както преди, така и след оспорването по чл. 193 от ГПК. Решаващият съд е длъжен да указва на страните тежестта на доказване, но не и да им дава допълнителни разяснения, че ангажираните от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърдените от тях факти. В случая, в изпълнение на указанията на АССГ са представени писмени доказателства, но не е поискано назначаване на съдебна експертиза. При липса на яснота (няма писмено обозначаване на авторството и конкретно твърдения от страна по делото) относно конкретното физическо лице, чийто е нечетливия ръкописен подпис, на практика не е и възможно извършването на подобно експертно заключение относно авторството на документа чрез сравнение с образци на подписа на същото лице, за да бъдат служебно формулирани въпроси от компетентността на вещо лице графолог. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна по АПК, а в случая липсата на доказателства относно авторството на ръкописната резолюция не е в резултат от процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, а от поведението на страните по спора. При правилно разпределение на доказателствената тежест и при дадени изрични указания, АССГ е достигнал до обоснован въз основа на събраните по делото доказателства извод, че не е доказано резолюцията Да, положена върху писмо изх. изх. ИАГ-25094/21.07.2011 г. на Изпълнителна агенция по горите, да е поставена от лице, компетентно да разпореди публикуване на списъка в ДВ. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че списъкът, приложен към цитираното писмо е с две различни последни страници, само една от които е подписана, и се различава по наименование и съдържание с този, който е публикуван в ДВ, бр. 58/29.07.2011 г. Тези фактически установявания съставляват допълнително основание да се приеме, че не доказано включването на имота, собственост на Ривер плейсООД в публикувания в ДВ списък да е разпоредено от компетентен орган, доколкото по делото въобще не е представено подобно волеизявление, което да бъде свързано по несъмнен начин с извършената публикация. Доводите в касационната жалба, че е достатъчна публикацията в ДВ, за да се приеме, че разпореждането за нея е извършено от компетентен орган, противоречи на основни правила на АПК и предполага ограничаване на съдебния контрол за действителност на публикувани в ДВ актове и предоставянето на тази преценка на друг (главния редактор на ДВ), поради което не е възможно да бъде споделен. Напълно неотносими към наведените касационни основания са съображенията в касационната жалба относно характера на оспорения пред първата инстанция акт, които не се различават от приетото от АССГ и относно основанията за нищожност на административните актове, изведени в практиката на съдилищата по повод тежестта на допуснатите нарушения на закона. В случая АССГ е обявил нищожността на списъка относно позиция 242 от него, защото е приел, че не е доказано, че разпореждането за включването на този имот в публикацията в ДВ е направено от компетентния за това орган. Липсата на компетентност за издаване на административен акт е абсолютно основание за нищожност, като по този въпрос не е налице съмнение в научната теория и съдебната практика. Изследването на въпроса относно тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона е необходимо доколкото в отделни случаи също е възможно да съставляват основание за нищожност, но при липса на компетентност на лицето, което е автор на волеизявлението, за което се твърди, че поражда правни последици на административен акт, не е възможно подобно степенуване. В конкретния случая АССГ не е обсъждал останалите доводи на "Ривер плейсООД за наличие и на други основания за нищожност и незаконосъобразност на акта, поради което и настоящата инстанция не следва да се произнася по тях като сезирана с касационна жалба на министъра на земеделието. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно разноските. Първоинстанционният съд е определил правилно разноските по делото и е присъдил претендираните от Ривер плейсООД в пълен размер без да изследва дали договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, защото липсва възражение за неговата прекомерност, направено пред първата инстанция, независимо от твърдението в обратен смисъл в писмената защита (становище) пред настоящата инстанция. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3600 лв., които претендира и с оглед изхода на спора има право да й бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието в пълен размер. Искането в писмената защита (становище) на касационния жалбоподател да се извърши преценка относно наличието на условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на предявените разноски и възнаграждение за един адвокат е възможно да се тълкува като възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото то съставлява и единствените разноски на ответната страна. Договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение