Решение № 6647 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2011 г.

Решение № 6647 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, против решение № 142/20.10.2011 г. постановено по адм. дело № 193/2011 г. по описа на Административен съд - Силистра. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи по същество на спора. Считат, че неправилно се тълкува и прилага разпоредбата на чл. 73, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г., като се приема за установено, че е налице пречка, по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕО)1122/2009 г. за възникването на процесното вземане. Счита се че в случая не е налице грешка - чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като земеделския стопанин още при очертаването е знаел че очертава по - големи площи, които са необработваеми и съответно недопустими, който факт се установява от приложените снимки. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна Венцислав Маринов не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Подробно излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Венцислав Маринов, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32153 от 25.07.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 8598.25 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН19/010609/34423. В подробно развити съображения съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Съдът се е позовал на съдебната практика според която административния акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Мотивите на издателя на акта не могат да бъдат замествани от твърденията на страните и предположения, тъй като не би могло да се осъществи съдебния контрол даващ възможност за ефективна съдебна защита. Освен това са първоинстанционния съд се е ползвал на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (отм.Регламент (ЕО ) № 796/2004 г.) според който е налице пречка за възстановяване на процесното вземане поради изтичане на 12 месечния срок. Според него когато грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на въпросното плащане, връщане на сумите може да има само ако решението за възстановяване се съобщи до 12 месеца след плащането. Решението на административния съд е законосъобразно и обосновано. Преценени са от съда доказателствата по делото, установени са правилно релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилно е приложена нормативната уредба. Направен е от съда обоснован и подробно мотивиран извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Обоснована и законосъобразна е преценката за немотивираност на акта в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в него не са посочена кои са площите, приети за недопустими за подпомагане, техният размер и на какво основание са приети като попадащи в недопустимия слой. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на кои теренни проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В конкретния казус самото плащането е извършено на 16.12.2009 г. видно от справката приложена по делото, а административния акт е издаден на 25.07.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган се е позовал на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. В този смисъл е практиката на съда (виж. дело 14454/2011 г., 15513/2011 г.). С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Що се отнася до касационната жалба подадена от ИД на ДФЗ, същата се явява процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото за които то е неблагоприятно. ИД на ДФЗ не е участвал като страна по делото и няма право на касационна жалба. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК