Решение № 1727 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2015 г.
ВАСII отделение17.02.2016 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256/13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1364/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив. ОСЪЖДА "Новъл" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП сумата 500 лв. /петстотин лева/, разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1727 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Новъл" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Драганова срещу решение № 256/13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1364/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, в частта за начислен ДДС в размер на 8349,79 лв и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/ОДОП/-Пловдив, чрез юрк. Дамянова, в писмено становище, излага възражения срещу основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт /РА/ № 161305592/12.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 390/25.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив за начислен ДДС в размер на 8349,79 лв. и лихва 1206,76 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 478,55 лв. Установено е че, за м. 09.2012 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 8349,79 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за отнето МПС/кражба/ на автомобил БМВ модел Х5 на 20.04.2012 г., заведен като дълготраен материален актив по счетоводна сметка 206 "Транспортни средства", по силата на договор за финансов лизинг № 90065/22.12.2009 г. Договора съдържа изрична клауза, че лизингополучателят "Новъл" ЕООД придобива правото на собственост върху обекта при изтичането на срока и заплащането на всички лизингови вноски, а от "Уникредит лизинг" АД -лизингодател са издадени две фактури при предаването на автомобила/ № 2000297949/22.12.2009 г. с ДО 21701,18 лв. и ДДС 4340,25 лв. и № 2000298199/29.12.2009 г. с ДО 82671,17 лв. и ДДС 16534,23 лв/, по които "Новъл" ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 20874,48 лв. Съгласно споразумение между страните по договора от 03.09.2012 г. и полученото от лизингодателя "Уникредит лизинг" АД на 17.08.2012 г. застрахователно обезщетение от ЗАД "Армеец" по тотална щета за автомобила, е удържана като обезщетение сумата от 64102,77 лв., възлизаща на размера на задълженията по лизинговия договор -остатъчна главница, просрочени задължения и неустойки, такса дерегистрация, лихви, а остатъка от 9260,23 лв. е преведен /изплатен/ на "Новъл" ЕООД по банков път. Щетата е призната на основание Постановление № 7290/19.06.2012 г. на Софийска районна прокуратура за спиране на наказателното производство срещу неизвестен извършител и удостоверение от МВР от 06.02.2013 г. за прекратяване на регистрацията на МПС. На 01.09.2012 г. в счетоводството на "Новъл" ЕООД по кредита на сметка 206 е осчетоводено отписване на набраната до момента амортизация на МПС в размер на 69581,55 лв., като остатъка от отчетната стойност в размер на 34790,80 лв. е осчетоводен по дебита на сметка 159 "Други заеми и дългове" и по кредита на сметка 206. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че лизингополучателят е заплатил пълния размер на дължимия ДДС по двете ф-ри № 2000297949/22.12.2009 г. и 2000298199/29.12.2009 г., съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при фактическото предоставяне на стоката, тъй като по силата на изрична клауза / чл. 9, ал. 1/ от договора за лизинг, лизингополучателят ще придобие собствеността върху автомобила след изтичане срока на договора, ако е погасил всичките си задължения. При тази фактическа обстановка, установена по безспорен начин, административният съд е приел от правна страна, че са налице изискванията по чл. 6, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС, поради което и тъй като автомобила вече не е наличен в актива и не може да се използва за облагаемата дейност на дружеството, е дължима корекцията на данъчния кредит, извършена с оспорения РА. Възражението за нарушена процедурата, поради непредприето спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е прието за неоснователно, поради това, че уредените в чл. 34 от ДОПК хипотези на спиране на ревизията са предмет на самостоятелно производство и не подлежат на косвен съдебен контрол. Като неоснователни са възприети и доводите за незаконосъобразност на РА, в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 478,55 лв - 1. за м. 09.2012 г. и м. 12.2012 г., непризнат разход за гориво в размер на 78,55 лв., и 2. за м. 03.2012 г., непризнат данъчен кредит в размер на 400,00 лв. по фактура № 272/28.03.12 г., издадена от "КЕТ 07" ЕООД за консултация за СМР. В тази част липсват каквито и да са доводи по касационната жалба, въпреки, че в петитума се иска отмяна на решението в цялост. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е обстоятелството, че процесния автомобил БМВ модел Х5 е получен по договор за финансов лизинг № 90065/22.12.2009 г. и е заведен като дълготраен материален актив по счетоводна сметка 206 "Транспортни средства", както и че "Новъл" ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 20874,48 лв. В чл. 9, ал. 1 от договора "изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката" по смисъла, вложен в предл. първо на т. 3, ал. 2, чл. 6 от ЗДДС. В този случай данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на автомобила от лизингодателя на лизингополучателя, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, и се начислява ДДС към този момент, т. е. облагането с ДДС в този случай се извършва еднократно в началото на лизинговия период, а не при всяко плащане по договора-по лизинговите вноски. Именно с оглед на това и безспорно установеното приспадане на данъчния кредит от "Новъл" ЕООД, сумата по него подлежи на корекция по реда на чл. 79, ал. 3 във вр. с ал. 6 ЗДДС при "погиване" на автомобила и надлежното му отписване, тъй като общата сума за покупката се редуцира до размера на внесената част от нея и условието за използването му за облагаеми сделки отпада. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията по касационната жалба досежно "момента на придобиване собствеността" върху автомобила. Неоснователен е и довода за игнориране от административният съд на допуснати съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 34 от ДОПК, тъй като спирането на наказателното производство с Постановление № 7290/19.06.2012 г. на Софийска районна прокуратура не обвързва императивно ревизиращия орган. Правилен е и извода на съда за самостоятелния характер на актовете по чл. 34 ДОПК. Възражението за изплатено обезщетение на лизингодателя "Уникредит лизинг" АД, в качеството му на собственик на автомобила не сочи на недължимост на редуцирания размер на ДДС, тъй като спец. закон /ЗДДС/, в предл. първо на т. 3, ал. 2, чл. 6 във вр. с ал. 6, чл. 79 от ЗДДС, не обвързва това с момента на придобиване на собствеността върху автомобила, а с наличието на изрична клауза в лизинговия договор за "прехвърляне правото на собственост" и "отписване" на дълготрайния актив. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 500 лв - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,