Решение № 7343 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2011 г.

ВАСIV отделение23.05.2012 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1368 от 3.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1449 по описа за 2010 г. на Административен съд-Пловдив, в частта в която производството по отношение на Станка Кирилова Георгиева и Стоянка Ненова Джакова е прекратено и те са заличени от списъка на лицата за призоваване. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. ОСЪЖДА община Карлово и Стоянка Ненова Джакова от гр. Карлово, ул. "Меден дол" № 10, вх. "Б", ет. 4, ап. 33 да заплатят на Христо Иванов Хаджидимитров от гр. Карлово, ул. "Васил Левски" № 16 разноски от 360 (триста и шестдесет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7343 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на кмета на община Карлово, подадена чрез процесуалния му представител и на адвокат Стоян Германов-пълномощник на Стоянка Ненова Джакова от гр. Карлово, и двете срещу решение № 1368 от 3.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1449 по описа за 2010 г. на Административен съд-Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 507 от 6.04.1998 г. на кмета на община Карлово и е върнал делото като преписка на административния орган за издаването на нов акт при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение община Карлово е осъдена да заплати на Христо Иванов Хаджидимитров 160 лв., направени разноски по делото. Съдът е прекратил производството по отношение на конституираните като заинтересовани страни Станка Кирилова Георгиева и Стоянка Ненова Джакова, като ги е заличил от списъка на лицата за призоваване. С касационната жалба на кмета на община Карлово, след направеното уточняване, се твърди че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно е конституирал Христо Иванов Хаджидимитров като заинтересована страна, защото той се е легитимирал с нищожно решение, издадено от бившата поземлена комисия. Към така изложеното са приложени и писмени доказателства, същите, които са били приложени и пред административния съд по отношение състава на Поземлената комисия-Карлово. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се потвърди заповедта на кмета. С втората касационна жалба - адвокат Германов, като пълномощник на Станка Ненова Джакова, също прави оплакване за неправилност на решението, без да се релевират конкретни пороци, но от обстоятелствената й част, може да се извлече, че се твърдят и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените подробни съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се присъдят и сторените разноски. Адвокат Германов, като пълномощник на Станка Джакова е подал и частна жалба срещу частта от решението, с която производството по отношение на доверителката му се прекратява. Той е изпратил и писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК по подадената касационна жалба от кмета на община Карлово, в която се съдържа становище за нейната основателност. Ответникът по касационните жалби Христо Иванов Хаджидимитров е изпратил писмени възражения както срещу касационната жалба на кмета на община Карлово, а така също и срещу тази, подадена от втория касатор, включително и срещу частната жалба. В отговорите са изложени съображения за неоснователността им, като са направени твърдения, противопоставими на тези в касационните жалби и частната жалба. В съдебно заседание се представлява от адвокат Кацарска, по пълномощно - лист 74 по делото, която моли решението да остане в сила и претендира присъждане на сторените разноски, за което представя фактура и фискален бон за 360 лв. Останалите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба, като счита, че съдът неправилно е заличил заинтересована страна в процеса. Освен това намира, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила, тъй като съдът не се е произнесъл по твърдението за нищожност на решението на Поземлена комисия-Карлово, което е от съществено значение за спора. Предлага решението на съда да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби и частната жалба, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни, с изключение на частната жалба, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Христо Иванов Хаджидимитров е обжалвал заповед № 507 от 6.04.1998 г. на кмета на община Карлово, издадена с правно основание в § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, с която е разрешил на Петър Димитров Георгиев да закупи имот пл. № 1485 от 800 кв. м, намиращ се в местността "Таинка", землището на гр. Карлово, кв. "Сушица". Правното основание на разрешението за закупуване е § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, като е направено изрично отбелязване, че за имота няма записан собственик. Към заповедта е приложена и скица за геодезическо заснемане на имота в имот № 336037, в местността "Бахча дере", направена по искане на Стоянка Джакова, според обяснението към скицата, намиращо се на гърба й, от 25.05.2010 г. - лист 12 от делото. Този имот е предмет на съдебно решение № 453 от 30.11.2009 г., постановено по гр. д. № 110/2008 г. на Районен съд-Карлово, което решение е вписано и е влязло в сила на 17.12.2009 г., според направената отметка. С него по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е обявил за окончателен сключения между Станка Кирилова Георгиева и Петър Димитров Георгиев от една страна, като продавачи и Стоянка Ненова Джакова от друга страна, като купувач, договор за покупко-продажба на имота, описан в обжалваната заповедта на кмета, с индивидуализирането и на съседите му, описани в решението. За правната си легитимация да обжалва заповедта на кмета, Христо Хаджидимтров е представил решение № 30271 от 19.09.1995 г. на Поземлена комисия (ПК)-Карлово, с която е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Иван Димитров Димитров върху нива от 15,928 дка, пета категория, в местността "Бахча дере", имот № 036037, при описаните в решението граници. Към него е приложена и скица № 1762 от 21.02.1996 г. - лист 7 от делото. В тази скица не е нанесен имота, по заповедта на кмета и предмет на решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото заповедта на кмета е издадена три години по-късно. От удостоверението за наследници се установява, че жалбоподателят Христо Хаджидимитров е единствен наследник на Иван Димитров Димитров. Според приложените писмени доказателства съдът е конституирал като заинтересовани страни Петър Димитров Георгиев, Станка Кирилова Георгиева - продавачи по сделката и Стоянка Ненова Джакова-купувач по сделката. По наведеният довод от адвокат Германов-пълномощник на Стоянка Джакова за нищожност на решението на ПК-Карлово, съдът е събрал доказателства относно състава на поземлената комисия към 1995 г., но е приел, че не следва да осъществява косвен съдебен контрол върху валидността на решението на ПК-Карлово, поради това, че предмет на спора пред него е била заповедта на кмета на общината, издадена на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е осъществил контрол за законосъобразност върху заповедта, като е приел, че тя не съдържа фактическите обстоятелства въз основа на които е направен извод за разрешаване за закупуването на имота, като дори в нея няма позоваване и на решението на назначената комисия, което решение е без дата, и също без мотиви, поради което заповедта е преценена като издадена без мотиви, незаконосъобразна и е отменена. Делото е върнато на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В мотивите на решението си съдът е изложил съображения за неправилното конституиране в процеса на Станка Кирилова Георгиева и Стоянка Ненова Джакова, като ги е заличил. По същество е приел възраженията на Стоянка Джакова, представлявана от адвокат Германов, поради което не е нарушил правото й на защита и участие в процеса. Станка Георгиева е била редовно призовавана, но не се е явила и не е взела становище. Определението на съда, с което производството по отношение на двете заинтересовани страни е прекратено е неправилно. И двете имат правен интерес от последиците при оспорването на заповедта на кмета, защото Станка Георгиева е продавач по сделката, а купувач по нея е Стоянка Джакова, поради което правният им интерес от изхода на спора относно законосъобразността на заповедта на кмета е пряк и непосредствен. Оспореният административен акт-заповедта на кмета е благоприятен за тях. Тази част от решението на съда, имащо характер на определение ще следва да се отмени, като постановено в противоречие със съществени процесуални правила и с материалния закон. Останалата част от решението е правилно, но по различни съображения от изложените в него. Правилно съдът не се е произнесъл по валидността на решението на ПК-Карлово. Твърдение за неговата нищожност е направено единствено от адвокат Германов - пълномощник на Станка Джакова. Доводът е бил недопустим, защото страната няма правен интерес от оспорване на решението на органа на поземлената реформа. Момента на правния интерес от оспорването на индивидуалния административен акт, каквото по правната си същност е решението на ПК, трябва да е пряк и непосредствен и да съществува към момента на издаването на акта. Към този момент се преценява засягането на права и интереси или създаването на задължения за оспорващия. Интересът трябва да е пряк и личен, защото с оспорването се цели да се премахне или предотврати настъпването на неблагоприятните правни последици от издадения акт и постигнат положителни правни резултати. Бъдещото развитие на правоотношенията не може да бъде предмет на акта и развитието на тези правоотношения след влизането в сила на акта не създава с обратна сила правен интерес от оспорването му. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 5418/2009 г., адм. д. № 11360/2004 г. на 5-чл. състав, адм. д. № 15720/2008 г. и други. Наведените доводи в касационните жалби относно нищожността на решението на поземлената комисия са недопустими. Отделно от това следва да се отбележи, че Общинската служба по земеделие-Карлово не може да издаде препис от оригинала на решението си, съдържащо подписите на членовете на ПК, тъй като решенията са постановени преди повече от 15 години и са архивирани, и не се намират в службата. Затова тя издава само преписи, а в чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в редакцията на текста, релевантна към момента на издаденото на акта, не е указан начинът, по който се вземат решенията от колективния орган. Накрая не е без значение и обстоятелството, че при оспорване на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14 ЗСПЗЗ, което се съобщава на заинтересованите, страни пред съда са общинската служба по земеделие и адресатите на акта. Няма други заинтересовани страни, които да са различни от тези по административното правоотношение. Лицата, които претендират самостоятелни материални права върху имот следва да докажат претенциите си по общия исков ред. Относно обжалваната заповед на кмета на общината съдът е допуснал и заключение на вещо лице, което е индивидуализирало имота, описан в заповедта. Към него са приложени и множество скици - графична част към заключението. От тях безспорно се установява, че имот № 1485 е ситуиран в имот № 036037-с възстановено право на собственост в стари реални граници. Имот № 1485 е извън територията за земите по § 4 и е в картата на възстановената собственост, която е влязла в сила 1994 - 1995 г. В комбинираната скица № 1 към заключението ясно е очертана границата на земите по § 4, за които е изработен и план на новообразуваните имоти, а заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ от 2002 г. е влязла в сила. Тя е била издадена през 2002 г. и няма данни да е била обжалвана в частта й относно имот № 1485. Действително, след като решението на ПК-Карлово от 1995 г., което има силата на конститутивен акт по отношение на възстановеното право на собственост на жалбоподателя, е издадено преди заповедта на кмета, в заповедта, включително и в решението на назначената от него комисия, не се съдържат никакви мотиви въз основа на какви факти и обстоятелства и въз основа на какво правно основание, кметът на общината разрешава на Петър Георгиев да закупи имота, който се намира в картата на възстановената собственост, а не в територия по§ 4. Освен това не са изложени никакви мотиви въз основа на какви факти е направен извода, че имота няма собственик. От данните по делото се установява точно обратното. В заповедта не са изложени мотиви и относно обстоятелствата по § 4б, ал. 1, изречение второ ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид на установеното от свидетелските показания, че в имота има построена барака, за градински инструменти и за предпазване от дъжд. След като ползвателския имот се намира извън чертите на плана на новообразуваните имоти интересно би било как кметът на община Карлово ще издаде заповед с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с която се установява придобиването на правото на собственост върху имота. Въпреки, че по делото не са приложени доказателства за заплащане на цената на имота, съобразно оценителния протокол, придобиването на правото на собственост върху имот, предоставен за ползване се извършва с издаването на заповед на кмета на общината по реда на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, при спазването на всички предпоставки посочени в нормата и към нея се прилага и скица на имота, защото тази заповед има конститутивен ефект. Съдът като е установил незаконосъобразност на заповедта на кмета на община Карлово и я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи, защото е доказано. Община Карлово и Стоянка Ненова Джакова ще следва да заплатят на Христо Хаджидимитров 360 лв., представляващи разноски за касационното производство. Водим от горното настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2