Решение № 6424 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2009 г.

Решение № 6424 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалби на Веселина Атанасова Иванова, в качеството й на законен представител на "Спед-Консулт" ЕOOД, гр. Варна, към която е присъединена за съвместно разглеждане, на основание чл. 213 ГПК, жалбата на Бернард Йоханес Тобиш - законен представител на "Тракия Крошет" ЕООД, гр. Варна, и двете срещу Заповеди № ЛС-04-1215, № ЛС-04-1216 и ЛС-04-1217, всичките от 29.12.2008 г., на министъра на правосъдието. И в двете жалби се твърди нищожност на обжалваните заповеди, на основание чл. 177, ал. 2 АПК и алтернативно - незаконосъобразност, като се излагат идентични съображения. Моли се, съда да постанови решение, с което да обяви заповедите за нищожни, алтернативно - за незаконосъобразни, като на административния орган се дадат задължителни указания да проведе търговете при същите условия и само с участието на двете дружества, подали жалбите. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите. Взема становище за тяхната неоснователност, като в представените писмени бележки излага възражения, опровергаващи твърденията на жалбоподателите. Процесуалният представител на заинтересованата страна ДП "Фонд затворно дело" също оспорва жалбите. Взема становище за тяхната неоснователност, като моли, съда да не ги уважава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете жалби за процесуално допустими, като подадени от страни, за които оспореният административен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, относно твърдяната незаконосъобразност, а разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: От приложените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява следното: Със Заповед № 04-1215 от 29.12.2008 г., министърът на правосъдието, въз основа на описаните фактически обстоятелства и посочените текстове от ЗДС и ППЗДС, е прекратил процедурата по провеждането на търг с явно наддаване за продажбата на имот - частна държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДП "Фонд затворно дело", находящ се в гр. Варна, представляващ дворно място в регулация от 13 000 кв. м - имот пл. № 450, 26 микрорайон по плана за застрояване на града, за който е съставен акт за държавна собственост (АДС) № 3326 от 23.02.2001 г. Процедурата за провеждането на търга е била открита със заповед № ЛС-04-826 от 2.11.2007 г. на министъра на правосъдието. Към заповедта е приложена докладна записка от изпълнителния директор на ДП "Фонд затворно дело" с изх. № 001-П-974 от 17.12.2008 г. и протокол на комисията, назначена със заповед № З-475 от 5.11.2007 г. на изпълнителния директор на държавното предприятие, с изх. № 3460 от 16.12.2008 г. От заседанието на комисията е видно, че след обсъждане на фактите и обстоятелствата, и в изпълнение на решенията по адм. д. № 1799/2008 г. на тричленен състав и по адм. д. № 9512/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е взето решение да се предложи на министъра на правосъдието да издаде заповед за прекратяване на тръжната процедура, открита със Заповед № ЛС-04-826 от 2.11.2007 г. Със Заповед № ЛС-04-1216 от 29.12.2008 г., министърът на правосъдието, въз основа на описаните фактически обстоятелства и посочените текстове от ЗДС и правилника за неговото прилагане, е прекратил процедурата по провеждането на търг с явно наддаване за продажбата на имот - частна държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДП "Фонд затворно дело", находящ се в гр. Варна, представляващ дворно място в регулация от 29 000 кв. м - пл. № 451, 26 микрорайон по плана за застрояване на града, за който е съставен АДС № 3325 от 23.02.2001 г. Тръжната процедура е била открита със заповед № ЛС-04-828 от 2.11.2007 г. на министъра на правосъдието. Към заповедта са приложени докладна записка с изх. № 001-П-915 от 17.12.2008 г. на изпълнителния директор на държавното предприятие и протокол на комисията, назначена със заповед З-473 от 5.11.2007 г. на изпълнителния директор, с дата 15.12.2008 г., от който се установява, че комисията е взела решение да предложи на министъра на правосъдието да прекрати тръжната процедура, открита с негова заповед № ЛС-04-828 от 2.11.2007 г. Основанието за взетото решение е същото, както в предходния протокол. Със Заповед № ЛС-04-1217 от 29.12.2008 г. министърът на правосъдието, въз основа на описаните фактически обстоятелства и посочените текстове от ЗДС и правилника за неговото прилагане, е прекратил тръжната процедура за продажбата на имот с площ от 17 500 кв. м - пл. № 789, кв. 4, 16 микрорайон по плана за застрояване на града, за който е съставен АДС № 3324 от 23.02.2001 г. Процедурата за провеждането на търга е била открита със Заповед № ЛС-04- 827 от 2.11.2007 г. на министъра на правосъдието. Към заповедта е приложена докладна записка с изх. № 001-П-976 от 17.12.2008 г. на изпълнителния директор на ДП "Фонд затворно дело", както и протокол от 15.12.2008 г. на комисията, назначена със заповед № З-474 от 5.11.2007 г. на изпълнителния директор. От него е видно, че комисията е взела решение да предложи на министъра на правосъдието да издаде заповед за прекратяване на тръжната процедура, открита със Заповед № ЛС-04-827 от 2.11.2007 г. Основанията за взетото решение са същите, както предходните. Останалите писмени доказателства са били представени по адм. д. № 1799/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Те са били известни на страните и ведно с останалите доказателства не са оспорени. Между страните в настоящото производство не е спорено, че предходно обжалваната Заповед № ЛС-04-919 от 3.12.2007 г. на министъра на правосъдието е отменена с влязло в сила Решение № 5667 от 15.05.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1799/2008 г., което решение е оставено в сила с Решение № 12511 от 20.11.2008 г. на петчленен състав, първа колегия, по адм. д. № 9512/2008 г. на Върховния административен съд. Спорно е дали трите заповеди, предмет на жалбите в настоящото производство, са издадени в противоречие с указанията, дадени от съда, което е основание за тяхната нищожност, според чл. 177, ал. 2 АПК. Тричленният състав, постановил решението по адм. д. № 1799/2008 г., е отменил заповедта на министъра на правосъдието, с която са отменени заповедите за обявяване търговете и на трите имота, като е анализирал подробно съдържанието й. Приел е, че тя е незаконосъобразна на две основания: Първото основание е, противоречие с чл. 99 АПК; второто основание е свързано с позоваването на чл. 46 ППЗДС - частта от заповедта, с която са прекратени тръжните процедури не е мотивирана. В указанията си до административния орган по тълкуването и прилагането на закона, тричленният състав е посочил, че след отмяната на заповедта делото ще следва да се върне на министъра на правосъдието, за продължаване на процедурата по търговете или за прекратяването им, ако счита, че са налице причини, непозволяващи провеждането им. Петчленният състав на първа колегия, в мотивите към решението си по адм. д. № 9512/2008 г. е приел, че следва да даде задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона, за да не бъде постановена нова административна заповед, след влизане в сила на решението, която да му противоречи. Като е анализирал фактическата обстановка, при която е издадена отменената заповед, съдът е достигнал до извод, че след отмяната на заповедта, административният орган няма правомощия да прекрати тръжната процедура, по изложените съображения и от тричленният състав, че заповедите за обявяването на трите търга са влезли в законна сила и са станали стабилни административни актове. Приел е, че търговете следва да се проведат само при участието на двете дружества - жалбоподателите в настоящото производство, при спазване на първоначалните условия при провеждането на търговете. Същият петчленен състав при произнасянето си по касационните жалби на министъра на правосъдието и на ДП "Фонд затворно дело" е анализирал чл. 46 ППЗДС, според който при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който министърът на правосъдието със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Касационната инстанция е приела, че оспорената заповед е издадена без комисията да е съставила протокол, който би бил и процесуалната предпоставка за издаването от министъра на нова заповед, с която да се нареди провеждането на нов търг или да се прекрати провеждането на обявения. По нататъшното изложение на мотивите е безпредметно, като неотносимо към спора. Тази част от мотивите на касационната инстанция, по тълкуването на чл. 46 ППЗДС съдържат и указания за приложението на нормата. Въпросът който се поставя е коя част от мотивите на петчленния състав трябва да се счита задължителна за изпълнение от административния орган, а самото неизпълнение - водещо до последиците на чл. 177, ал. 2 АПК. Безспорно е, че министърът на правосъдието е изпълнил второто указание от мотивите в решението на касационната инстанция, тъй като то съвпада не само с указанията, дадени от първата инстанция, при произнасяне по съществото на жалбата, но и защото то е в съответствие с фактите от обективната действителност. Прави впечатление, че за трите имота са издадени три заповеди за продажбата им чрез търгове с явно наддаване, като търговете са обявени за провеждане в два различни дни - 4.12.2007 г. от 9. 00 часа и от 13.00 часа и за 5.12.2007 г. от 9.00 часа. Заповед № ЛС-04-919 от 3.12.2007 г. е издадена от министъра един ден преди провеждането на търговете, насрочени за 4.12.2007 г. Безспорно е, че тази заповед е доведена до знанието на членовете на комисията, които са съставили по два протокола за всеки един от търговете, като във втория са отбелязали, че всеки един от търговете не е проведен. Този факт е убягнал от вниманието на касационната инстанция, но се съдържа в мотивите на решението на тричленния състав. Възможно ли е при наличието на отменената заповед от 3.12.2007 г. на министъра на правосъдието, с която се отменят предходно издадените заповеди за провеждането на търговете и те се прекратяват, да не бъде изпълнена от членовете на назначената тръжна комисия, която въпреки заповедта на министъра да проведе търговете? Въпросът на този отговорен е ясен, защото е факт от действителността - търговете не са проведени. Отделен е въпросът, че са възникнали обстоятелства, преди определените дати за провеждането на търговете, които са направили невъзможно тяхното откриване. Заповедта на министъра, която е отменена, е незаконосъобразна, поради противоречие с изискването на чл. 146, т. 2 АПК. Незаконосъобразно издадената заповед, поради неспазване на установената форма не отменя по никакъв начин възникналите факти по незаконосъобразното откриване на тръжните процедури. Незаконосъобразността е съществувала към датата на обявяване на търговете, но е установена в един по-късен момент, когато търговете са обявени и заповедите за тях са влезли в законна сила. Възможно ли е административният орган, който е наредил провеждането на търговете при възникването на обстоятелства, които правят невъзможно откриването им, да ги проведе, с ясното съзнание за последиците от това, възможността да бъдат отменени, тъй като незаконосъобразността е изначална и не може да се санира при провеждането на търговете. Тъкмо в изпълнение на указанията на двете съдебни инстанции са проведените отново заседания на комисията, всичките от 15.12.2008 г., за трите търга, като са взети едни и същи решения, с подробно изложени мотиви, съдържащи обстоятелствена част, с описание на допуснати закононарушения в три пункта, които не следва да бъдат повтаряни, с крайно предложение за прекратяване на тръжните процедури. При наличието на тези три самостоятелни протокола на комисията и описаните отделно фактически обстоятелства, министърът на правосъдието е издал трите заповеди, предмет на настоящите жалби, с които е прекратил на основание чл. 46 ППЗДС, откритите тръжни процедури. Така издадените заповеди настоящата инстанция приема за валидни, постановени в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и в съответствие с изискването за форма на чл. 59 АПК. От приложените по делото писмени доказателства се налага единственият правен извод, че се касае за обстоятелства, свързани с допуснати нарушения преди издаването на заповедите за провеждането на търговете, които не могат да бъдат отстранени при провеждането им. Ето защо и на основание чл. 46 ППЗДС и при приложени три отделни протокола на назначената комисия, за всеки един от търговете, министърът е издал трите заповеди, с които е прекратил тръжните процедури по тях. Това е и в кръга на неговите правомощия. Да се твърди обратното, означава да се елиминира съдържанието на чл. 46 ППЗДС, все едно че то не съществува. Неоснователни са твърденията в жалбите на двете дружества за нищожност на заповедите на министъра на правосъдието, предмет на настоящото производство. Недопустимо е позоваването само на част от мотивите в решението на касационната инстанция, без да се обсъдят от правна страна останалите доказателства по делото и избирателно да се сочи само тази част, която е най-изгодна за жалбоподателите. Направените изводи в мотивите на първоинстанционният съд, че няма пречка за административния орган при констатиране на нарушения при откриването на процедурата да я прекрати, за да се избегне издаването на незаконосъобразни актове е достатъчно указание за тълкуването на закона от административния орган и за последващото му законосъобразно провеждане на търговете или тяхното прекратяване. Заповедите, предмет на жалбите не са нищожни. Те не са издадени в противоречие с влязлото в сила решение по адм. д. № 1799/2008 г. на Върховния административен съд и оставилото го в сила решение по адм. д. № 9512/2008 г. на петчленен състав на същия съд. Дадените указания в тях на административния орган са изпълнени и в съответствие с чл. 46 ППЗДС. Правната норма позволява на административният орган при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търговете да издаде заповед за прекратяването на тръжната процедура. Стига това да е станало по съответния законов ред. Редът е спазен, видно от трите протокола на тръжната комисия и мотивите в заповедите на министъра на правосъдието, дали основание за упражняване на правомощието му по чл. 46. Неоснователно е и следващото твърдение в жалбите за унищожаемост на трите заповеди, предмет на жалбите. Твърдението, че МИнистърът на правосъдието може да прекрати тръжните процедури само и единствено при наличие на обстоятелства, които правят невъзможно откриването или провеждането на търгове", са аргументирани със съдържанието само на втората алтернатива- ЛИпсата на кандидати или наддавателни предложения, или законова забрана за разпореждане с имотите". В жалбата не се съдържа никакъв мотив защо да не може административният орган, обявил търга да го прекрати, при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно неговото откриване, още повече, че в чл. 46 ППЗДС му е предоставена такава законова възможност. Този елемент от законовата възможност за административния орган да прекрати търга преди неговото започване или непровеждане, при настъпването на обстоятелствата, които са пречка, отрицателна предпоставка за провеждането му, не е аргументиран в жалбите. Причините са обясними. Заповедите не са и незаконосъобразни. Те са издадени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаването ми, в съответната форма и целта на закона. Съдържат всички реквизити на чл. 59 АПК. В жалбите е направено некоректно позоваване на решение по адм. д. № 882/2007 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила с решение по адм. д. № 5523/2007 г. на петчленен състав. Хипотезата, обсъждана при него е съвсем различна от настоящата и е свързана с проведен конкурс от комисията, достигнала крайния етап от него и постановила решение, което е извън кръга на правомощието й. В конкретния случай търговете изобщо не са проведени, не са правени и наддавателни предложения пред комисията, поради което двата казуса са несъпоставими, включително и направените правни изводи от тях. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение