Решение № 12133 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2015 г.

ВАСVI отделение16.11.2015 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 05.01.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2638 по описа за 2014 г. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" Родопи да заплати на Мария Борисова Босакова от с. Ягодово, обл. Пловдив, разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12133 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи против решение № 9 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 2638 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. и преписката е изпратена на Директора на ДСП Родопи за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Мария Борисова Босакова от с. Ягодово е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи, потвърдена с решение № РД01-145 от 01.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на Мария Борисова Босакова от с. Ягодово в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Николай Петров Брънков е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето, със следните мотиви: представените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; не отговарят на Закона за счетоводството. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив обосновано е приел, че при пребиваването в хотел "Сънсет бийч" в село Лозенец на детето е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Изводът на съда са основава на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която са установени извършени действия, насочени към стимулиране на двигателната активност, подобряване на здравословното състояние на детето, което е със степен на увреждане 95 на сто, както и промяна на живота му към по-висока степен на независимост. По естеството си тези дейности представляват социална рехабилитация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Изложените в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост и неправилност на съдебното решение, се преценяват като неоснователни. От фактическа и правна страна не се спори, че на основание чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ малолетният Николай Петров Брънков като дете със степен на увреждане 95 на сто с чужда помощ за заболяване с диагноза "детска церебрална парализа" има право на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги в размер съгласно чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. При спазване на изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ Мария Борисова Босакова като майка на малолетния Николай е представила разходооправдателен документ - фактура № 495/22.06.2014 г. на стойност 300 лв., за извършени разходи за настаняване и храна в хотел "Сънсет Бийч" в с. Лозенец, обл. Бургас, където е било проведено предписаното санаториално лечение с медицинско направление от 18.06.2014 г. Спорът между страните е относно факта на реално ползване на балнеолечение и рехабилитационни услуги като материалноправна предпоставка за отпускане на месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Събраните по делото доказателства сочат, че през едноседмичния период в село Лозенец на детето са били предоставени социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Детето е участвало в т. нар. летен отдих, организиран за децата, ползващи социални услуги в КСУ (Комплекс за социални услуги) "Олга Скобелева", Център за социални услуги и рехабилитация. Договорът за ползване на материално-техническата база е бил сключен на 14.02.2014 г. между юридическото лице, което е собственик на хотела и КСУ "Олга Скобелева" - Пловдив. Освен социалните рехабилитационни услуги детето е имало възможност да се възползва от "климатолечение и водотерапия от естествените източници", както е посочено в изпратения от хотела отговор. Извършването на разхода е доказано с издадената фактура и представената вносна бележка за групово плащане по банков път. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от Николай Петров Брънков. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответницата по касация се присъждат разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4
  • чл. 15 ЗИХУ
  • чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ
  • чл. 42 ЗИХУ
  • чл. 28 ППЗИХУ