Решение № 14173 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2010 г.

Решение № 14173 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 128/03.02.2010 г. на Пловдивския административен съд (ПАС), тринадесети състав, постановено по адм. д. № 1224 по описа за 2009 г. на този съд, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 1548/31.01.2007 г., издаден от Янка Андонова - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, с който е отказан данъчен кредит на стойност 12576.40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1536.43 лв., потвърден с Решение № 356/10.04.2007 г. на Директора Дирекция "ОУИ" - Пловдив в обжалваната част, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05/2005 г. и м. 01/2006 г. и съответните лихви за забава. Делото е във фазата на втора касация, след като с Решение № 9565/14.07.2009 г., постановено по адм. д. № 772/2009 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение е отменил Решение № 1237/25.11.2008 г. на ПАС по адм. д. № 966 по описа за 2007 г., връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В настоящата касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Излагат се подробни съображения. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - EТ "Атанас Иванов", гр. Хасково, представляван от Атанас Петров Иванов ООД - не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че обжалвания РА е съставен след издаване на ДАПВ № 2202/30.06.2005 г. от ТД на НАП, гр. Хасково и АПВ № 29806/22.05.2006 г. от ТД на НАП, гр. Хасково. От представения по делото ДАПВ № 2202/30.06.2005 г. е видно, че същият касае задълженията по ЗДДС за периода 01.02.2005 г. - 31.05.2005 г. Актът е влязъл в законна сила на 16.07.2005 г. От представения по делото АПВ № 29806/22.05.2006 г. е видно, че същият касае задълженията по ЗДДС за периода 01.01.2006 г. - 31.01.2006 г. Актът е влязъл в законна сила на 07.06.2006 г. Ревизията, по настоящето производство, е започнала със ЗВР № 1280/03.10.2006 г., т. е. след датата на влизане на горепосочените ДАПВ и АПВ. При наличие на влезли в сила данъчни актове, е следвало установените с тях задължения и вземания на жалбоподателя да бъдат изменени само от органа, в срока и по реда на Глава VI, раздел II, чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба в 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Видно от гореизложеното е, че ЗВР № 1280/03.10.2006 г. е следвало да бъде издадена от Директорът на ТД на НАП, гр. Хасково, а не от Началник сектор "Ревизии и проверки", при ТД на НАП - гр. Хасково в нарушение на чл. 134, ал. 1 и ал. 4 ДОПК. Следователно, определените от некомпетентно лице ревизиращи органи и актосъставител не са овластени по предвиденият в закона ред и издаденият от тях ревизионен акт е нищожен за обжалвания период. Нищожността поради липсата на компетентност на автора на един първоначален административен акт във всички случаи води до нищожност и на актовете, издадени като резултат от него. Поради това, правилно от първоинстанционния съд е прието, че обжалвания РА следва да бъде обявен за нищожен в частта относно определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05/2005 г. и м. 01/2006 г. и със съответните лихви за забава. Обосновано е прието от първоинстанционният съд, че тълкуването на характера на АПВ следва да бъде направено в съответствие с принципа за стабилност на административните актове от които са възникнали и вече са упражнени фактически права. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение