Решение № 6121 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2011 г.

Решение № 6121 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Столична митница, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 2077/02.05.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 9159/2010 г., с което е отменено негово решение № 9600-0598/20.10.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен извода на съда относно позоваването на информацията, съдържаща се в митническата информационна система. Легалното определение на понятието "митническата информационна система" се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ППЗМ и една от целите, за които е разработена, е набиране на информация за стоки, представляващи интерес от гледна точка на митническата стойност. Неправилно също така е прието в обжалваното решение, че не е спазено изискването на чл. 151, § 3 от Регламент 2454/93 на Съвета. Съдът е постановил решение по съществото на спора без да обсъди данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства - пет ЕАД с информация за сходни стоки, продадени с цел износ с местонахождение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Неоснователно съдът е приел, че не е в неговите правомощия и компетентност да извърши такова сравняване на данните, съдържащи се в представените пет ЕАД и тези по процесната декларация. Не е налице и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на оспорения административен акт, изразяващо се в неспазване изискването на чл. 181а, § 2 от Регламент № 2454/93, доколкото жалбоподателят не е заявил желание да бъде уведомен писмено за мотивите, на които се основават съмненията на митническите органи. Претендира се отмяна на решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба - "ФЛАМАНГ 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Яворов", ул. "Иван Асен II" № 19, ет. 5, ап. 10 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Айдарова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 9600-0598/20.10.2010 г. на началника на Столична митница, с което на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 и чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ е определена нова митническа стойност на стоките под номера 1, 2, 3 и 4 от ЕАД № 10ВG005808Н0119160/09.10.2010 г. и задължение на "ФЛАМАНГ 2010" ЕООД за мито в размер на 2013.37 лв. и ДДС - 5373.98 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно нормите на чл. 23, § 1 от Регламент /ЕО/ 515/97 на Съвета за създаване на митническа информационна система и тези, регламентиращи целите, които се преследват с нейното създаване. Съгласно чл. 8, § 1 от Решение 2009/917/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г., данните от тази система могат да се използват единствено за целта, посочена в чл. 1, т. е. за съдействие при предотвратяване, разследване и преследване на тежки нарушения на националното законодателство. В случая данните не са използвани с тази цел. Действително, тези данни могат да се използват и за административни цели, но при условията на чл. 8, § 2. Аргументи и мотиви няма наведени в тази посока. Няма обосновка в решението на началника на митницата, че е спазено изискването на чл. 151, § 3 от Регламент 2454/93, да е използвана най-ниска стойност на идентичните стоки. Не е извършено сравнение на данните за всяка една стока поотделно. Правораздавателната компетентност на съда не предполага извършването на такова сравнение. Не е спазено изискването на чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/93 /чл. 102, ал. 2 от ППЗМ/, определящо действията на митническите органи в случаите на съмнение. Желанието на лицето е свързано единствено с формата на уведомяването. Посоченото нарушение е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. От фактическа страна по делото е установено следното: С ЕАД № 10ВG005808Н0119160/09.10.2010 г. "ФЛАМАНГ 2010" ЕООД декларира за оформяне на режим "свободно обращение крайно потребление" стоки от Р. Китай. След регистриране на посочения ЕАД митническите служители извършват документален контрол и проверка на стоките по реда на чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. Взети са мостри от част от стоките и изпратени за проверка в отдел "Тарифна политика" с протокол № 606/09.10.2010 г. На основание чл. 181а § 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е поискано от дружеството да представи допълнителни документи, установяващи по категоричен начин, че декларираната стойност представлява платената или подлежащата на плащане цена, дефинирана в чл. 29 от МК. Неговият представител е заявил, че не разполага с други документи. Становището на отдел "ТП" е следното: След запознаване с представените документи и мостри и извършен анализ на данните от МИС III А, отчитайки материалите за изработката и качеството, на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 следва да бъде определена нова митническа стойност. Цитирани са пет ЕАД, послужили като база за направените сравнения. С оспореното решение е възприето становището на отдел "ТП" и при използване метода на договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местонахождение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент както стоките, подлежащи на остойностяване, са определени нови митнически стойности на стоките по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от цитираното ЕАД. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, основателен е доводът на касатора, че в решението на началника на Столична митница няма позоваване на данни от Митническата информационна система, създадена с Регламент /ЕО/ 515/97 на Съвета, въведени от друга държава - членка и използвани при нарушаване на реда, регламентиран в чл. 7 и чл. 8, § 2 без да е налице предварително разрешение от тази държава. Използвани са данни от информационна система, създадена на базата на данни от декларирани пред българските митнически органи стоки за оформяне на режим "свободно обращение крайно потребление" в изпълнение на Указанията на директора на Агенция "Митници" за определяне на митническа стойност, утвърдени с негови заповеди № ЗАМ 494 от 18.08.09 г. и заповед № ЗАМ 671 от 08.12.09 г., задължителни за митническата администрация. Освен това, решението не е мотивирано само с използването на данни от митническата информационна система, но с данните, съдържащи се в конкретни пет ЕАД и приложените към тях фактури, представени като доказателства по делото. Не може да бъде споделен като правилен и законосъобразен и извода на съда, че недоказването от страна на митническия орган, че жалбоподателят е бил уведомен устно за мотивите за основателното съмнение след като във връзка с това от него са поискани допълнителни доказателства, в изпълнение изискването на чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/93, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита и достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Вярно е, че решението на началника на Столична митница не е подробно мотивирано с анализ и сравнение на съдържащите се в петте ЕАД данни с тези по процесното, но не може да се приеме, че не е в правомощията и компетентността на съда да извърши такова сравняване, след като това се налага във връзка с преценката за законосъобразност на оспорения акт. Тъй като е в тежест на органа, издал акта, да докаже наличието на фактическите основания, на които се позовава, съдът е следвало по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, да укаже, че е негова тежестта да докаже в хода на съдебното производство посочените обстоятелства. Действително за изясняването на фактите по делото се налага използването на специални познания и назначаване на вещо лице, което да анализира стойностите на стоките в петте ЕАД, на които има позоваване в решението и да ги сравни с тези, декларирани в процесното ЕАД, респ. данните, съдържащи се в приложените фактури, както и да даде заключение относно това сравнени ли са стойностите на сходни стоки по смисъла на чл. 142, б. "г" от Регламент 2454/93 и спазено ли е изискването на чл. 151, § 3 от същия регламент относно най-ниската стойност. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство е да докаже твърденията си, че освен петте ЕАД, на които издателят на акта се позовава, са налице данни и за други операции. Доколкото мотивът на митническия орган за неприемане на договорната стойност по § 29 от МК е това, че същата е силно занижена, както и приетото от него, че не са налице данни за идентични стоки по смисъла на чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент 2913/92, то такова експертно заключение е необходимо, за да се прецени налице ли е действително такава разлика в договорните стойности на процесните стоки и тези, за които се твърди, че са сходни, за да не бъде определена митническата стойност на основание § 29. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с указанията, дадени в настоящото съдебно решение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение