Решение № 1542 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2012 г.

Решение № 1542 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Меглена Иванова Бешовишка от гр. Бяла Слатина срещу заповед № ЛС-И-391 от 21.06.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Бяла Слатина е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ (Закон за съдебната власт). По съображения за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби, се иска нейната отмяна. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Савов в съдебно заседание и в писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на Министерството на правосъдието на разноски по делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по повод постъпилото в Министерството на правосъдието предложение от председателя на Районен съд - Бяла Слатина, г-жа Силвия Житарска, за налагане на дисциплинарно наказание на Меглена Бешовишка - Държавен съдебен изпълнител при РС - Бяла Слатина. Към предложението са приложени: писмени обяснения на служителките от Съдебно-изпълнителната служба (СИС) и на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Меглена Бешовишка, становище на районния съдия Катя Гердова, изпълняващ функциите на Председател на РС - Бяла Слатина, писмо № 3897/15.11.2011 г. на Окръжен съд - Враца и копие на изп. д. № 3/2006 г. по описа на СИС при РС - Бяла Слатина. При извършената проверка по движението на изп. д. № 3/2006 г. по описа на СИС при РС - Бяла Слатина се е установило следното: делото е образувано на 22.12.2005 г. по молба на Милко Тодоров, въз основа на изпълнителен лист от 7.06.2005 г., издаден от Районен съд - Бяла Слатина на основание влязло в сила Решение № 156 от 4.05.2005 г. по гр. д. № 705/2004 г. по описа на съда, съгласно който Христина Йосифова Узунова е осъдена да заплаща на малолетните деца Теодора и Красимира, чрез баща им Милко Тодоров Милов месечна издръжка в размер на 65 лева, от които 35 лева за Теодора и 30 лева за Красимира, считано от 14.12.2003 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Призовката за доброволно изпълнение е получена от длъжницата на 23.02.2006 г. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние и материалния статус на длъжницата, при което се е установило, че същата не притежава имущество и няма сключени трудови договори. На 21.04.2006 г. и на 8.06.2006 г. са постъпили молби от взискателя съответно за изплащане на издръжката по реда на Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 288 от 10.12.2002 г. (отм. ДВ, бр. 77 от 29.09.2009 г.), както и за проучване на имущественото състояние на длъжницата, която е с местожителство в гр. Кърджали. С Протокол на ДСИ от 13.06.2006 г. е разпоредено да се изискат отново съответните справки за имущественото състояние и социалния статус на длъжницата. Съгласно разпореждането на ДСИ от 26.06.2006 г. е указано на взискателя да подаде нова молба съобразно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка наричана накратко Наредбата. С писмо изх. № 506 от 3.08.2006 г. на СИС при РС - Бяла Слатина до Община Кърджали е изпратена молбата на Милко Милов съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, Декларацията на взискателя за получената до момента сума по изпълнителното дело в размер на 65 лева, Констативен протокол на ДСИ от 24.07.2006 г. съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата и Справка от ДСИ по чл. 3, ал. 3 от Наредбата. Изплащането на издръжката от Община Кърджали е продължило до м. октомври 2009 г. Административният орган е приел, че съгласно чл. 4 от новата Наредба за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 226 от 16.09.2009 г., обн. ДВ бр. 77 от 29.09.2009 г. (отм. ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.), изплащането на издръжката се извършва от общината по постоянния адрес на взискателя. Във връзка с тази промяна, с писмо изх. № 91-00-125/13.10.2009 г. от Община Кърджали е изпратено до Община Бяла Слатина досието и справка за изплатената издръжка по изп. д. № 3/2006 г. по описа на СИС при РС - Бяла Слатина. На 19.11.2009 г. взискателят е депозирал молба до ДСИ на основание чл. 5, ал. 5 от Наредбата, съгласно който се изисква на всеки 6 месеца същият да представя в общината удостоверение от ДСИ, че е поискал извършване на проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от Семейния кодекс, а именно, че длъжницата няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Идентични молби са подавани от взискателя до ДСИ на 13.05.2010 г. и на 17.11.2010 г., във връзка с които са извършвани проверки на имущественото състояние на длъжницата. Във връзка с постъпилата на 8.12.2010 г. молба от взискателя, с протокол от 11.12.2010 г. ДСИ е присъединил представения изпълнителен лист от 23.06.2009 г., издаден от РС - Бяла Слатина по гр. д. № 182/2009 г. по описа на съда, с който е изменен размерът на присъдената издръжка както следва: месечната издръжка за детето Красимира се увеличава от 30 лева на 50 лева, а за детето Теодора от 35 лева на 80 лева, за което са уведомени страните и община Бяла Слатина. Във връзка с постъпилата на 08.12.2010 г. справка от НАП - ТД - Пловдив, офис Кърджали, в която е посочено, че длъжницата има сключен трудов договор, съгласно разпореждане на ДСИ от 11.12.2010 г. е изпратено съобщение до общината да спре изплащането на издръжката, а до взискателя - да посочи способ на принудително изпълнение. В резултат на това разпореждане взискателят не е получавал издръжка в продължение на 9 месеца, тъй като е спряно изплащането на издръжката от общината, преди да е започнало изплащането й от длъжника. Според наказващият орган, ДСИ в нарушение на чл. 6 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отм.), действаща към този момент, съответно - чл. 11 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167 от 17.06.2011 г. (обн. ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г.), е съобщил на Община Бяла Слатина да прекрати превеждането на сумите, преди длъжникът да започне редовно да изплаща издръжката и тя редовно да се събира по принудителен ред. С молба от 27.12.2010 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжницата, произтичащи от сключен трудов договор. С протокол от 12.01.2011 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, като запорното съобщение е получено от нейния работодател на 24.01.2011 г., а уведомлението за наложения запор е получено от длъжницата на 28.01.2011 г. До м. май 2011 г. не са постъпили суми по изпълнителното дело от третото задължено лице, във връзка с което е проведен телефонен разговор със счетоводството на фирмата-работодател, от който е установено, че запорното съобщение не се изпълнява, тъй като длъжницата е в продължителен отпуск по болест, а от 1.06.2011 г. е освободена от работа. На 31.05.2011 г. взискателят е подал жалба чрез ДСИ при РС - Бяла Слатина до Окръжен съд - Враца срещу действията на ДСИ, на основание чл. 435, ал. 1 от ГПК. С резолюция на ДСИ от 1.06.2011 г. жалбата е оставена без движение за представяне на екземпляр от жалбата за другата страна. След отстраняване на нередовността, с резолюция на ДСИ от 13.06.2011 г. е разпоредено жалбата "да се размени", което се предполага, че означава да се връчи на другата страна. Препис от жалбата е получен от длъжницата на 17.06.2011 г. С резолюция на ДСИ от 29.07.2011 г. е разпоредено жалбата да не се изпраща на ОС - Враца, поради постъпила последваща молба от взискателя за продължаване на изплащането на издръжката от общината. На 19.07.2011 г. е постъпила молба от взискателя за продължаване на изплащането на издръжката от общината, която съгласно разпореждане на ДСИ от 29.07.2011 г. е изпратена до Община Бяла Слатина на 3.08.2011 г. и получена в общината на 5.08.2011 г. Впоследствие е извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжницата. ДСИ в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167 от17.06.2011 г. (обн. ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) е изпратил молбата (искането) на взискателя от 19.07.2011 г. до Община Бяла Слатина без нормативно определените приложения: констативен протокол (няма данни за съставянето на такъв), копие от изпълнителния лист и копие на документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника. На 1.11.2011 г. взискателят е подал жалба в Окръжен съд - Враца, съдържаща оплакване относно движението на жалбата срещу действията на ДСИ от 31.05.2011 г. Председателят на ОС - Враца е изискал от СИС при РС - Бяла Слатина обяснение във връзка с администрирането на жалбата и след получаване на същата, ведно с копие от изп. д. № 3/2006 г. е образувано ч. гр. д. № 855 от 2011 г. по описа на ОС - Враца. С Решение № 562 от 24.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 855/2011 г. по описа на ОС - Враца, е отхвърлена жалбата на Милко Милов като неоснователна. В обясненията по реда на чл. 321 от ЗСВ на ДСИ Меглена Бешовишка, дадени по повод разпореждането й жалбата да не се изпраща на ОС - Враца, е посочено, че преценката за отпадане необходимостта от администриране на жалбата е породена от обстоятелството, че при използването на летните отпуски докладите се натрупват, поради което едновременно са докладвани съобщението по жалбата от 31.05.2011 г. и молбата от 19.07.2011 г. за продължаване на изплащането на издръжката от общината, или, както е посочено в становището на съдия Катя Гердова, изразено в качеството й на изпълняващ функциите на Председател на РС - Бяла Слатина към момента на изпращане на жалбата в ОС - Враца, ДСИ приема постъпилата молба от взискателя за продължаване на изпълнителните действия като вероятен отказ от твърденията, посочени от него в жалбата. Независимо обаче от личната си преценка, ДСИ е следвало да администрира жалбата по съответния ред, съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, като изпрати жалбата до Окръжен съд - Враца, което е сторено много по-късно, след повторната жалба от взискателя. Тоест ДСИ, в нарушение на чл. 436, ал. 3 от ГПК, не е администрирал жалбата по съответния ред до Окръжен съд - Враца. С оглед гореизложеното главният инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ е приел, че са допуснати нарушения по движението на горецитираното изпълнително дело, поради което е направил предложение (чл. 312, ал. 2 от ЗСВ) до министъра на правосъдието да наложи дисциплинарно наказание на ДСИ Меглена Бешовишка. Въз основа на изнесените в предложението и приложените документи фактически обстоятелства, и с оглед гореизложените констатации от извършената проверка, министърът на правосъдието е издал оспорената в настоящето производство заповед № ЛС-И-391 от 21.06.2012 г., в която е приел, че при изпълнение на служебните си задължения ДСИ Меглена Бешовишка е допуснала дисциплинарни нарушения (по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от Закона за съдебната власт), които са предпоставка за търсене на дисциплинарната й отговорност по чл. 308, ал. 2 от ЗСВ, и е наложил дисциплинарно наказание "забележка". Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна и не страда от твърдяните от жалбоподателката пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК (т. е. неоснователно е изложеното в жалбата твърдение, че административният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби). Същата е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Спазено е изискването на чл. 321 от ЗСВ. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед досежно обстоятелствата, относими към вменените дисциплинарни нарушения. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка от административния ръководител на РС - Бяла Слатина, по която са проверени документите по случая и е изискано и приложено изпълнителното дело. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в заповедта на министъра на правосъдието и докладните записки на инспекторите правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, и с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателката. Съгласно действащата административно процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактическите и правните основания за издаване на административния акт са негови задължителни реквизити. Не съществува процесуална пречка за излагане на основанията за издаване на акта в придружаващите го документи, съставляващи негова неразделна част. В разглежданият случай оспорената заповед е издадена въз основа на извършена подробна проверка по подаденото предложение на Председателя на РС - Бяла Слатина, в хода на която всички фактически обстоятелства и правни изводи са изложени в изготвените от инспекторите докладни записки, която съдържат подробно изложение на фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. Изложеното обуславя извода, че заповедта на министъра на правосъдието съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК реквизити, като в нея са изложени както фактическите основания за издаването, и така и правните. Установените релевантни за спора юридически факти, по които между страните няма спор, сочат на извършени от Меглена Иванова Бешовишка дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, като изводите на министъра на правосъдието в този смисъл са законосъобразни. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно дефинитивната норма на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 на същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В случая жалбоподателката е дисциплинарно наказана за неизпълнение на нейни служебни задължения, изразяващи се в констатираните пропуски в дейността на ДСИ Меглена Иванова Бешовишка по движението на изп. дело № 3/2006 г. по описа на СИС при РС - Бяла Слатина. Налице е твърдяното от административния орган нарушение на чл. 6 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НРИДПИ), отменена понастоящем, но действала към съответния момент. Съгласно цитираната норма, когато длъжникът започне редовно да изплаща издръжката или тя редовно се събира по принудителен ред, съдебният изпълнител съобщава на общината да прекрати превеждането на сумите. Без да е налице задължителната предпоставка, указана в чл. 6 от наредбата, а именно да е започнало редовното изплащане на издръжката от страна на длъжника и или тя да е била редовно събирана по принудителен ред, държавният съдебен изпълнител Меглена Бешовишка е изпратила съобщение до Община Бяла Слатина за спиране на изплащането на издръжката. Позоваването в тази връзка от жалбоподателката на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс не обуславя различен правен извод, защото тази норма към момента на нарушението на чл. 6 от горецитираната наредба има друга редакция от посочената от нея - т. е. държавният съдебен изпълнител аргументира тезата си с несъществуваща разпоредба от действащия към момента на съобщението Семеен кодекс. В смисъла, използван от Меглена Бешовишка, разпоредбата е изменена едва със ЗИД на СК, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г., когато обобщава в новата ал. 2, че изплащането на присъдена издръжка се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Към момента на изпращане на съобщението до Община Бяла Слатина, чл. 152, ал. 2 от СК гласи: "Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнителни действия срещу длъжника.". В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отм.), действала към този момент. Императивната разпоредба на чл. 6 от НРИДПИ (отм.) в изпълнение на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове урежда една от абсолютно необходимите предпоставки, която в случая не е била налице, за да може изплащането на присъдената издръжка от общината да бъде прекратено. Налице е и соченото от министъра на правосъдието нарушение на чл. 436, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно неадминистриране на жалба на взискателя срещу действия на държавния съдебен изпълнител. Цитираното в тази връзка от жалбоподателката решение на Врачанския окръжен съд в мотивите си не потвърждава дори косвено твърденията й за законосъобразност на действията й, а даже напротив, потвърждава късното образуване на производството по жалбата на взискателя до съда. Нормата на чл. 436, ал. 3 от ГПК е императивна и касае администрирането на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, и не го овластява да прави преценка за основателността им, нито да тълкува намеренията на страните по изпълнителното производство. Преценката за наличието или липсата на правен интерес на жалбоподателя-взискател може и следва да се направи единствено от съда. Държавният съдебен изпълнител Меглена Бешовишка е нарушила и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, като е изпратила молбата на взискателя от 19.07.2012 г. за продължаване на изплащането на издръжката от Община Бяла Слатина, без да приложи към нея екземпляр от констативен протокол (какъвто няма данни да е съставила), копие от изпълнителния лист, и копие от документите, удостоверяващи имущественото състояние на длъжника. Възраженията на жалбоподателката, че не е била длъжна да приложи тази разпоредба, противоречат на нормата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата, където изрично е посочено, че образуваните преди влизането й в сила преписки се разглеждат при новите условия и ред, както и, че по подадено писмено искане до общината преди 21.12.2010 г. съдебният изпълнител съставя констативен протокол по реда на наредбата. Изрична констатация за неизпълнение на това задължение от държавния съдебен изпълнител е налична дори в цитираното от Бешовишка решение на Врачанския окръжен съд, в мотивите на което решаващият съдебен състав е посочил, че ДСИ е следвало да състави протокол, да приложи писмените доказателства и заедно с молбата на Миков от 19.07.2011 г. да ги изпрати на Община Бяла Слатина, което не е сторено. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия и/или бездействия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В заповедта на министъра са установени лични действия и бездействия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за конкретни действия и бездействия от страна на Меглена Бешовишка в качеството й на държавен съдебен изпълнител, в резултат на които са увредени интересите на децата, в полза на които е била дължима присъдената издръжка. Изводът на административния орган е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от съдебния изпълнител покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, защото Бешовишка с действията и бездействията си неоправдано е забавила производството и не е изпълнила и други свои служебни задължения. Изведени са фактически действия и бездействия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат, изразяващи се в забавяне на изплащането на дължимите ежемесечни издръжки и всички последващи за взискателя и децата му последици от това забавяне. След като е установил наличие на гореизложения правнорелевантен резултат, органът е формулирал деянието (конкретните действия и бездействия) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно нормативните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на ДСИ Бешовишка дисциплинарни нарушения са доказани. Меглена Бешовишка е консумирала виновно нарушенията, за които е наказана, и дисциплинарната й отговорност обосновано е ангажирана. Именно с гореизложеното си поведение държавният съдебен изпълнител е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, обосновават съответното нарушение на правилата, изразяващо се във виновно забавяне на производството и виновно неизпълнение на други служебни задължения. Доколкото са установени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган относно релевантното поведение на Меглена Иванова Бешовишка, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателката за извършване на вменените й (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Установените от министъра на правосъдието действия и бездействия правилно са преценени като дисциплинарни нарушения, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспорената по настоящото дело заповед на министъра на правосъдието е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на спора в тежест на жалбоподателката трябва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се равняват на 150 лв. за тази инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,