Решение № 6857 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), БУЛСТАТ 121410441, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, представлявано от изпълнителния директор С. Монов, действащо чрез пълномощника главен юрисконсулт Ц. Илиева, против Решение № 41400 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9606/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против предписание по т. 8, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2529695 от 06.08.2025 година на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), и жалбоподателят е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да бъде отменено и потвърденото с него задължително предписание. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, представлявана от главен юрисконсулт Н. Котов, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на Административен съд София - град, като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, становището на ответника и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалбата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание по т. 8, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2529695 от 06.08.2025 година на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съдът, след осъществения контрол за законосъобразност на акта и на основанията, посочени в чл. 146 т. 1 – т. 5 АПК, е приел, че същият е законосъобразен и е отхвърлил първоинстанционната жалба. За да достигне до посочения правен резултат съдът от фактическа страна е изяснил повдигнатия правен спор. Констатациите в издадения административен акт, предмет на съдебна проверка пред административния съд са, че работодателят Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не е изпълнил задължението си за провеждане на преговори с представителите на работниците и служители за сключване на нов колективен трудов договор (КТД) в законоустановения едномесечен срок по чл. 52, ал. 3 от КТ. Поведението му е преценено като нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 КТ. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователни са касационните доводи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика - чл. 399, ал. 1 от КТ. По силата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат изброените в тази разпоредба принудителни административни мерки (ПАМ). Налагането на ПАМ е акт по прилагане на държавна административна принуда във връзка с охраняване на определени вид обществени отношения, за които законодателя е дал правомощията на съответния административен орган. Основанията за прилагането й, органите които я прилагат и правните субекти, спрямо които се прилага са нормативно установени. Правомощието на административния орган, което има съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, е реализирано с издаване на процесното задължително предписание, тъй като с него се цели предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите, касателно работодателя Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За да постанови процесното съдебно решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, за изпълнението на която подобни принудителни административни мерки могат да се наложат. Съдът е изложил достатъчно мотиви в резултат на самостоятелна преценка на релевантните за спора факти. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е изложил мотиви и не е анализирал липсата на доказателства по отношение на избора на пълномощници на работниците и служителите, както и на проект на колективен трудов договор, включително и непредставянето на протоколи от общите събрания на работниците и служителите. По основния спорен между страните въпрос съдът е потвърдил предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“, като е обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от КТ, която е императивна и предвижда задължение на отделния работодател, групата работодатели и техните организации да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор. Административният съд правилно не е приел твърденията, че провеждането на преговори не е опосредено с извършване на допълнителна проверка относно избора на пълномощници, която да е възложена на работодателя, а изисква само наличието на мнозинство при приемането на един от няколко предложените проекти на КТД. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователно възражението, че предвиденият срок за изпълнение на предписанието е необосновано кратък. Предвиденият срок е в съответствие с изискването за бързина и своевременност, предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от КТ. В хода на производството пред Административен съд – София град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), вярно и при спазване на дължимата процедура е установена фактическата обстановка по казуса, а крайният правен извод на съда за законосъобразност на потвърдените предписания е верен. По този начин е спазен и принципът за истинност в административния процес, установен в разпоредбата на чл. 7 от АПК. Не може да бъде споделено и възражението за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, на която се базират твърденията на пълномощника на касатора за необоснованост. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че жалбата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу съдебния акт на Административен съд София – град, с който е отхвърлено оспорването против задължителното предписание по т. 8 от протокола за извършена проверка с № ПР2529695 от 06.08.2025 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е неоснователна, а оспореното с нея решение не страда от пороци по чл. 146 от АПК, които биха обусловили отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат претендираните за касационното производство деловодни разноски. Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд състав на Шесто отделение,