Решение № 15957 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2009 г.

Решение № 15957 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Йордан Ганчев Катранджиев и Мариана Ганчева Търпанова, двамата от гр. Велико Търново против решение № 107/27.07.2009 г., постановено по адм. д. № 74/2009 год. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-18-108/18.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на с. Дряново. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Подробно са изложени повторни съображения за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Ответникът Агенцията по геодезия, картография и кадастъра не изразява становище. Ответниците Косьо Върбанов Ботев и кмета на Община Дряново не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Предмет на производството пред първата инстанция е заповед № РД-18-108/18.12. 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на с. Дряново. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения административен акт са спазени процесуалните правила, същият е съответен на материалния закон. Изложена е подробна фактическа обстановка, която настоящата инстанция изцяло споделя, поради което фактическите обстоятелства не следва да се излагат повторно. Касаторите поддържат едни и същи възражения както пред административния орган, така и пред решаващия съд, също и в касационната жалба. Те основават твърденията си на признати им права върху земеделски земи в землището на с. Дряново, въз основа на решения на Поземлената комисия. От многобройните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета като неоспорена в производството съдебна експертиза правилно е изведено заключението, че жалбоподателите не представят надлежни доказателства за собственост, които убедително да установяват техни субективни права върху оспорените от тях като погрешно заснети имоти, съгласно изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР. Решението е правилно, не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и от данните за право на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти съставляват основното съдържание на кадастралната карта и кадастралните регистри. По смисъла на чл. 49 от ЗКИР заповедта за одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри може да се обжалва от заинтересуваните лица - съгласно легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижим имот. Следователно, само собственик или носител на други вещни права върху имот, обект на кадастъра, може да иска нанасяне на имота в кадастралната карта и записването му като собственик в кадастралния регистър, респективно - да оспорва по съдебен ред, на основание чл. 49 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър относно съответния имот. Установяването на притежаваните права върху имота - обект на кадастъра се извършва с нотариални актове, договори, които имат значение на нотариални актове, заповеди за отстъпено право на строеж и/или ползване и др. писмени доказателства, на които по специален закон е призната удостоверителна сила относно притежаваното право. В конкретния смисъл обект на кадастъра са недвижими имоти, правото на собственост върху които е признато за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което жалбоподателите е следвало да установят правото си на собственост с предвидените в този закон писмени доказателства. От представеното по делото многобройни писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху имотите е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По смисъла на изречение последно от тази правна норма, само когато е придружено със скица, това решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Не е било спорно по делото, че към представените решения на ПК-Дряново не е представена скица от помощен план, при което правилно съдът е приел, че касаторите не са удостоверили правото си на собственост според изискванията на специалния закон. Неотносими към този релевантен факт са всички искания на жалбоподателите за замерване и реално възстановяване на имотите, отправени към Агенцията, която не е компетентния за това орган. Индивидуализирането на същите е предмет на друго производство, а видно и от доказателствата по делото, налице е и висящ спор за материално право. Същественото в случая е, че границите на претендираните имоти не са установени по предвидения в специалния закон ред, поради което и не могат да бъдат пренесени върху одобрената кадастрална карта. По същата причина е ирелевантно обозначаването им на място в процедурата по изготвяне на кадастралната карта. При неприключилото реституционно производство тези граници не са безспорни. Правните изводи на първоинстанционния съд не противоречат на доказателствата по делото, констатациите са изведени в съответствие с доказателствата за собственост и съобразени с процедурни изисквания на Наредбата по чл. 31 от ЗКИР, поради което жалбата правилно е отхвърлена като неоснователна. Заснемането в одобрената кадастрална карта на процесните имоти в границите на други имоти, собственост на трети лица, не лишава жалбоподателите от възможността да искат отстраняване на грешка в кадастъра по реда на чл. 53 от ЗКИР след завършване на реституционното производство по ЗСПЗЗ, когато се снабдят с изискваните по смисъла на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ доказателства, които заместват нотариалния акт. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд