Решение № 5233 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2016 г.

Решение № 5233 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт, подадена чрез процесуален представител главен юрк. А. П. срещу решение № 86/29.02.2016 г. по административно дело № 629/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено разпореждане № 4506-40-02/02.11.2015 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт и е изпратена преписката на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация вх. № -4502-21-23 от 25.09.2015 г. на А. М. А. за изплащане на гарантирано вземане, като се съобрази с указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се обезсилване на оспореното решение като недопустимо, постановено по просрочена жалба или отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. М. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил разпореждане № 4506-40-02 от 02.11.2015 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на А. М. А. е отказано изплащането на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР с мотиви, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено, поради изтичане на договора с работодателя " АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД, считано от 03.04.2015 г., извън тримесечния срок от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на " АГРОКОМПЛЕКТ " ЕАД - 07.08.2015 г., поради което не попада в кръга на лицата имащи право на гарантирано вземане по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР. Решението на Административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. За да отмени процесното разпореждане и да изпрати преписката на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите, за ново произнасяне по подаденото заявление - декларация, първоинстанционният съд обосновано е приел, че с обжалвания пред него индивидуален административен акт незаконосъобразно е отказано изплащането на заявеното от жалбоподателя вземане. В мотивите на проверяваното решение правилно е посочено, че в конкретния случай трудовото правоотношение между страните по посочения трудов договор е съществувало към 07.08.2015 г. - дата на вписване в Търговския регистър на обявената неплатежоспособността и откритото производство по несъстоятелност на работодателя - "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД, което обстоятелство е установено и от контролния орган на ТП на НОИ с констативен протокол № КП-5-21-00093591 от 21.12.2015 г. А. М. А. е имал право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и същият надлежно е упражнил процесуалната си възможност да иска удовлетворяване на това свое право. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Наведените доводи за недопустимост в жалбата са неоснователни. Обжалваното разпореждане е получено на 06.11.2015 г., така както се твърди от касатора, то съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК, последния ден за подаване на жалбата е 20.11.2015 г., видно от пощенски плик, с който касационната жалба е подадена до Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт, същата е изпратена на 20.11.2016 г., т. е. в рамките на срока за обжалване. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване от страна на административния съд на релевантните за спора правни норми от ЗГВРСНР. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. В разглежданият случай, видно от трудов договор № 196 от 03.01.2014 г. се установява, че между А. А. - работник и "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД - работодател на основание чл. 70, ал. 2 от КТ е възникнало трудово правоотношение, по което лицето е изпълнявало длъжността "домакин", с определено трудово възнаграждение в размер на 425 лева месечно и с определен срок - до 03.07.2014 г. С допълнително споразумение № 292 от 02.07.2014 г. към трудов договор № 196 от 03.01.2014 г. на основание чл. 119, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ страните по трудовото правоотношение са го изменили, като са определили срок за изпълнение до 03.10.2014 г. С допълнително споразумение № 293 от 03.10.2014 г. към трудов договор № 196 от 03.01.2014 г. на основание чл. 119, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ страните по трудовото правоотношение са го изменили, като са определили срок за изпълнение до 03.04.2015 г. С допълнително споразумение № 296 от 03.04.2015 г. към трудов договор № 196 от 03.01.2014 г. на основание чл. 119 от КТ страните по трудовото правоотношение са го изменили, като са определили срок за изпълнение - без срок и трудово възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. Видно от копие на ведомости за периода от месец януари 2015 г. до месец юли 2015 г. по партидата на А. са начислявани месечни трудови възнаграждения в размер съгласно описаните по - горе допълнителни споразумения към сключения трудов договор № 196 от 03.01.2014 г. С констативен протокол № КП-5-21-00093591 от 21.12.2015 г. контролен орган на ТП на НОИ при извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД е приел, въз основа на представени разчетно - платежни ведомости за месец април 2015 г., трудов договор, допълнителни споразумения и заповед за прекратяване, че А. е бил назначен на длъжността "Домакин" въз основа на сключен трудов договор № 196 от 03.01.2014 г., като с допълнително споразумение № 296 от 03.04.2015 г. осигурителя - "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД е увеличил месечното му трудово възнаграждение на 1000 лева и е определил срок - без срок. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед, считано от 01.10.2015 г. При проверката е установено, че работодателя - осигурител не е подавал коректни данни за периода от 01.04. до 30.04.2015 г., като е подал двойни данни за цитирания период. С разпореждане № 131-00-2118-3 от 12.01.2016 г., издадено въз основа на подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица контролен орган на ТП П. на НОИ е установил, че А. А. е осигуряван за периода от 01.10.2013 г. до 30.09.2015 г., като на 01.10.2015 г. е прекратено осигуряването, съответно въз основа на горното е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2015 г. до 30.06.2016 г. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Правилно в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореното пред Административен съд - П. разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но при допускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването му. От събраните писмени доказателства е безспорно установено, че между А. /работник/ и "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД /работодател/ е възникнало трудово правоотношение на 03.01.2014 г., видно от трудов договор № 196 от 03.01.2014 г., което с допълнителни споразумения е изменяно относно срока му на изпълнение и уговореното трудово възнаграждение, и което трудово правоотношение е прекратено на 01.10.2015 г. със заповед на работодателя, издадена на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение между страните по посочения трудов договор е съществувало към 07.08.2015 г. - дата на вписване в Търговския регистър на обявената неплатежоспособност и откритото производство по несъстоятелност на работодателя - "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД, което обстоятелство е установено и от контролния орган на ТП на НОИ с констативен протокол № КП-5-21-00093591 от 21.12.2015 г. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил отказ в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на служебното начало, водещ принцип в административния процес и в нарушение на принципа на истинност. Установено е по делото, че А. е представил необходимите документи с подаването на заявление - декларация вх. № 4502-21-23 от 25.09.2015 г. за отпускане на гарантирано вземане. Административният орган е следвало да извърши необходимата проверка, да изясни всички факти и обстоятелства по преписката и едва след това да се произнесе с индивидуален административен акт. Дата на вписване в Търговския регистър на обявената неплатежоспособност и откритото производство по несъстоятелност на работодателя - "АГРОКОМПЛЕКТ" ЕАД е от 07.08.2015 г., заявлението -декларация, подадено от А. е с дата 25.09.2015 г. Началният момент, от който гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР - гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. В случая следва да се приеме, че срока за подаване на заявлението, с оглед дата на вписване на производството по несъстоятелност е спазен. Твърдението на касатора, относно нищожността на споразумение № 296 от 03.04.2015 г. към трудов договор № 196 от 03.01.2014 г., не се подкрепя с доказателства в тази насока. Според установената практика частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства и са допустими стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Видно е, че касаторът не е предприел такива действия и правилно съдът е зачел като доказателство допълнително споразумение № 296 от 03.04.2015 г. което удостоверява, че трудовото правоотношение не е било прекратявано. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение