Решение № 5273 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2014 г.

Решение № 5273 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Ивелина Петкова Жечева-Радева, от гр. София, с искане за отмяна на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 164, ал. 5 и чл. 165, ал. 1 ЗМВР, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в частта, в която след текста "Преназначаването на академична длъжност се извършва, ако държавният служител отговаря" е добавен съюзът "и", преди "на условията за съответната длъжност по Закона за развитието на академичния състав на Република България". Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорената подзаконова норма с твърдения, че същата е в противоречие с разпоредбите на чл. 15, чл. 17 и сл. от Закона за развитието на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ), в нарушение на чл. 48, ал. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО), както и в несъответствие с целта на ЗРАСРБ. Иска се отмяна на цитираната разпоредба със законните последици от това. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице законовите основания за отмяна на наредбата в оспорената част. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Доколкото жалбоподателката е назначена на академична длъжност "главен асистент" в Академията на МВР, заема тази академична длъжност и към настоящия момент и интересите й могат да бъдат засегнати от акта, съдът намира, че за същата е налице непосредствен, пряк и личен интерес да оспори Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове може да бъде извършено без ограничение във времето, следователно настоящото оспорване е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се уреждат условията и редът за преназначаване на държавните служители в МВР и редът за временно преназначаване на държавните служители в МВР. Според чл. 10, ал. 1 от наредбата, преназначаването на академична длъжност се извършва, ако държавният служител отговаря и на условията за съответната длъжност по Закона за развитието на академичния състав в Република България. Предмет на оспорване е разпоредбата в частта й относно съюза "и". Оплакванията си за противоречие на подзаконовия текст с разпоредбите на чл. 15, чл. 17 и сл. ЗРАСРБ и на чл. 48, ал. 3 ЗВО жалбоподателката обосновава с твърдението, че с така поставения съюз "и", като кумулативно изискуемо условие за преназначаване на академична длъжност в Академията на МВР, са поставени допълнителни изисквания, невключени в ЗРАСРБ, за заемане на съответната академична длъжност, което е в противоречие с посочените норми. По отношение оплакването за противоречие на оспорения текст от наредбата с целта на Закона за развитие на академичния състав в РБ жалбоподателката сочи, че с поставянето и на други (допълнителни) изисквания към заемащите академична длъжност в Академията на МВР оспорената наредба създава различни условия по отношение на академичния състав на АМВР в сравнение с условията за развитие на академичния състав в другите висши училища в РБ, което не може да бъде целта на закона. Видно от текста на спорната разпоредба, същата предвижда държавният служител - кандидат за преназначаване на академична длъжност, да отговаря на условията за съответната длъжност по Закона за развитие на академичния състав в РБ. Следователно противоречие с разпоредбите на чл. 15, чл. 17 и сл. от Закона за развитието на академичния състав в Република България не е налице. Не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от Закона за висшето образование. Съгласно посочената норма, Академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища. Според § 1 от ДР на Закона за висшето образование, академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им. Следователно по отношение на определена категория висши учебни заведения, сред които е и Академията на МВР, законодателят е предвидил различен режим на прилагане на Закона за висшето образование, който следва да бъде в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони. Специален закон, отнасящ се до устройството и дейността на Академията на МВР, е Законът за Министерството на вътрешните работи. С него е определен статут на държавни служители на служителите в Академията на МВР, включително заемащите академични длъжностни. Като държавни служители те следва да отговарят на определени условия, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Както се посочи, този закон е специален по отношение на устройството и дейността на Академията на МВР, с който съгласно § 1 от ДР на ЗВО следва да бъде съобразено уреждането на обществените отношения, свързани със заемането на академични длъжности в Академията на МВР. Следователно, като е съобразена както със статута на държавни служители на лицата, заемащи академични длъжности в АМВР (определен със ЗМВР), така и с изискванията на закона, регламентиращ условията за придобиване на съответните научни степени и заемането на академични длъжности (ЗРАСРБ), разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР не влиза в противоречие нито с посочените разпоредби на ЗРАСРБ и ЗВО, нито с целта на ЗРАСРБ. С оглед изложеното, настоящият състав преценява като неоснователни доводите за несъответствие на оспорения текст от подзаконовия нормативен административен акт с разпоредбите на нормативни актове от по-висок ранг, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,