Решение № 9791 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2010 г.

Решение № 9791 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР Благоевград против Решение № 67/15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1100/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед № 3892/03.12.2009 г., с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на Параскева Здравкова Шопова от с. Копривлен, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Параскева Здравкова Шопова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - Благоевград е отменил Заповед № 3892/03.12.2009 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, на Параскева Здравкова Шопова от с. Копривлен, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД изисква наличието на две кумулативни предпоставки - подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който лицето е осъдено да заплати парично задължение в големи размери към български физически и юридически или чуждестранни лица и липса на надлежно обезпечение, като в случая второто условие не е налице. Изложени са мотиви, че задължението е обезпечено с ипотека върху имущество, чиято стойност е достатъчна да покрие главница, лихви и разноски. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Както правилно е изтъкнал в мотивите си първоинстанционния съд, в случая не е налице изискването на закона за липса на надлежно обезпечение. Видно от събраните по делото доказателства, задължението, което Шопова е осъдена да заплати е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, който е обявен на публична продан, на цена, покриваща размера на задължението. На следващо място следва да бъде отбелязано, че целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от нея българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), Попова е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели.