Решение № 12773 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2015 г.

Решение № 12773 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2015 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производственото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби на заместник министъра на околната среда и водите Павел Гуджеров, чрез процесуалните му представители Мерин Кючюкова и Велимира Калинова, срещу Решение № 3971/8.06.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г. на АССГ и срещу допълнително решение по чл. 176 от АПК № 5292/24.07.2015 г. по същото дело. Доводите в първата касационна жалба срещу Решение № 3971/8.06.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г. на АССГ са за недопустимост на същото като постановено при липса на годен за обжалване административен акт, както и за неправилност на същия акт като постановен в нарушение на материалния закон, при необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните съображения за нищожност на атакуваното решение са, че оспорения отказ на заместник министъра на околната среда и водите, обективиран в писмо изх. № 26-00-2273/8.05.2012 г., не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, поради което съдебния контрол по отношение на него е недопустим. Доводите за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон са за постановяването му в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 131а, ал. 3 (отм.) от ЗООС и § 28 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗООС, обн. ДВ бр. 42/2011. Съображенията за необоснованост на съдебния акт са, че мотивите на решението не се ползват с доказателствена сила относно фактите. Според касатора, доводите за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са, че в нарушение на правилата за конституиране на страните по чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, съдът след като е приел, че компетентен орган да издаде оспорения административен акт е министъра на околната среда и водите а не заместник министъра, в съответствие с цитираните по-горе разпоредби е следвало да го конституира като заинтересована страна по делото. Нарушавайки това правило, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на горните правила, тъй като е лишило министъра на околна среда и водите от участие в процеса. Във втората касационна жалба на заместник министъра на околната среда и водите срещу допълнителното Решение № 5292/24.07.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г. на АССГ в основната си част повтаря доводите в първата касационна жалба. Съображенията му в тази касационна жалба са за необоснованост на съдебния акт, постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като отговора по тях е предопределен от отговора по довода му в първата касационна жалба, относно допустимостта на жалбата на "Брикел" ЕАД Гълъбово, срещу акта на заместник министър на околната среда и водите обективирания в писмо изх. № 26-00-1273/8.05.2012 г. акт. Ответника по двете касационни жалби "Брикел" ЕАД Гълъбово в писменият си отговор от 12.07.2015 г. и този от 16.09.2015 г., и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител излага съображения за неоснователност на жалбите. Основното му съображение по първата жалба е, че оспореното от него писмо на зам. министър Ев. Манева е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Според него, с това писмо се дава окончателен отговор на всички изпратени преди това писма от "Брикел" ЕАД, в които е бил поставяно искането за получаване на безплатни квоти, поради което то има характер на изричен отказ, съставляващ индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, който не попада в изрично изключените по чл. 120, ал. 2 от Конституцията актове, поради което счита, че спрямо него съдебния контрол е допустим. Твърди още, че спрямо ответника по касационната жалба, жалбоподател в първоинстанционното производство, с изричния отказ се засягат негови права и интереси, поради което за него е налице правен интерес от оспорване отказа на зам. министъра. Правния интерес мотивира с обстоятелството, че независимо от решението на МС от 17.11.2010 г. за двуетапно извеждане на централата, без противопоставянето и със съгласието на административните органи, след взето решение от МС дружеството е продължило да работи с намалена мощност и след изразходването на отпуснатите му квоти за 20 000 часа работа. Отпуснатите на дружеството квоти по Националния план за разпределение на квоти (НПРК) за емисии на парниковите газове за периода 2008-2012 г. за 2010 и 2011 г. към 1.05.2010 г. са били изчерпани и по данни не верификационните доклади за същите години, реалните емисии от дружеството за периода от 1.05.2010 г. до 5.05.2011 г. са в размер на 1.090.198. По съществото на спора излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно с оглед допуснатото от административния орган нарушение на правилата за компетентността, предвидени в ч. 131а, ал. 3 от ЗООС (отм.) Административния съд София-град е прогласил нищожността на административния акт. С отговора си по втората касационна жалба от 16.09.2015 г. ответника излага също съображения за неоснователност на същата. Намира за несъстоятелен довода на касатора за конституирането на министъра на околната среда и водите като заинтересована страна по делото. Счита, че той не е участвал в административното и съдебното производство, поради което не може да бъде конституиран като страна в касационното производство, който въпрос е разрешен с влезли в сила съдебни актове на Върховния административен съд. Относно безплатния брой на квотите за парникови емисии твърди, че за периода от 2008 -2012 г. по НПРК дружеството е получило 20 000 часа работа на инсталациите до изчерпването им. Така определените квоти стигат за работа до края на месец април 2010 г., след което от края на април 2010 г. и до началото на месец май 2011 г. дружеството по указанията и непротивопоставянето на административните органи (протокол от заседанието на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество "Енергетика" от 22.10.2010 г. - л. 306 и л. 312 по д. № 10279/12 г. на АССГ) продължава да работи, през което време се е наложило то да закупи със собствени средства квоти от свободния пазар. За периода от месец февруари 2012 г. до края на същата година "Брикел" ЕАД е получило квоти, но в качеството му на нов участник, след инсталирането на сероочистващи инсталации. Новия размер на квотите са заложени във верификационния доклад за дейността на дружеството за съответните години. Според него, изпълняването на определени задължения от страна на "Брикел" ЕАД, без да може да се ползва от нормативно признати свързани с това права, поставя дружеството в неравностойно положение спрямо другите участващи при същите условия и през същия период лица. С оглед изложеното, според него, основното и допълнително решение на първоинстанционния съд по адм. д. № 1526/2012 г. за отпускането на дружеството 1,090.198 бр. безплатни квоти за периода от 1.05.2010 г. до 5.05.2011 г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност, както на първоначалната, така и на допълнителната касационна жалба. Според него, касационната и допълнителната жалба, предвид изложените в тях доводи, следва да бъдат разгледани общо. Намира за неоснователен довода на касатора и в двете касационни жалби за недопустимост на съдебните решения на АССГ поради липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт и за липсата на правен интерес у жалбоподателя в това производство за съдебното му оспорване. Относно характера на акта излага становище, че въпросът е решен с влязло в сила решение № 1549/12.02.2015 г. по адм. д. № 201/2014 г. на ВАС с което е прието, че се касае за административен акт и в която връзка с него е обсъдено конституирането на страните. В съответствие с разпоредбата на чл. 224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В този аспект е произнасянето с последвалото решение на административния съд, в което съдът след връщането му от касационната инстанция е възприел този извод. Поради това, позоваването от жалбоподателя за уведомителен характер на акта на заместник-министъра, е неоснователно и правилно е отхвърлено като аргумент от съда при определяне правната характеристика на акта. Счита, че повторното възпроизвеждане на идентични аргументи в касационната жалба, не обосновава различен извод за акта като такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Според прокурора, съдът в решението си противно на твърдяното в жалбата, е установил правилно релевантните факти и въз основа на обсъждането им е направил законосъобразен извод за издаване на акта от некомпетентен орган. Липсата на материална компетентност според него правилно е определена като основание за обявяване на нищожността му. Съгласно чл. 131а, ал. 3 (отм.) от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), компетентният орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии е министъра на околната среда, като в случая липсват доказателства за оправомощаване на заместник-министъра, издал акта. В § 28 от ПЗР ЗИД ЗООС (бр. 42/2011) също се изисква заповед на министъра на околната среда и водите за разпределение на квоти. Неоснователен според него още е и довода на касатора за постановяване на решението при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правилa-тези по чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК относно конституирането на страните по делото, и в частност на министъра на околната среда и водите като заинтересована страна по делото. Доводът, че е следвало да се конституира министърът като заинтересована страна е несъстоятелен. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органа издал акта и всички заинтересовани лица, което в случая съдът е спазил. Поради това според него производството е проведено при правилно конституирани страни. Принципното правомощие на министъра да издаде акта, не формира качество му на заинтересована страна в процеса. По отношение на касационната жалба срещу допълнителното решение от 24.07.2015 г. излага доводи за неоснователност на същата. Според него, по същество доводите се свеждат до обосноваване на поддържаната жалба срещу основното решение. Неоснователно се поддържа, че е нарушен чл. 3, т. 1 - 3 и 6 от ЗООС, във връзка с § 28 от ПЗР към ЗИД ЗООС. Твърдението на касатора, че постановеният от административния орган акт по същество е отговор на писмо за искане да се потвърди съобщение, не съответства на проведеното производство, приключило с акта. Адресирането на искането до орган, който е различен от компетентния да се произнесе, не променя изискването да се спази процесуалното изискване за процедура при спазване на правилата за издаване на административни актове (гл. V от АПК). Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изрично волеизявление на административния орган, овластен със закон за произнасяне, т. е. компетентността се определя в нормативен акт- в настоящия спор, в чл. 131а, ал. 3 (отм.) от ЗООС, в която разпоредба изрично се сочи министърът на околната среда и водите като компетентен орган а предвидената принципно възможност за оправомощаване на др уго длъжностно лице в случая не е приложена. Касационните жалби са подадени от надлежно конституирана страна в първоинстанционното производство, за което оспорените решения са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Производството по настоящото дело е при условията на чл. 225 от АПК- по касационни жалби срещу повторно постановено решение на първоинстанционния съд след отменително решение на касационната инстанция. Адм. д. № 10379/2012 г. на Административен съд София-град е било образувано по жалба на "Брикел" ЕАД с. Гълъбово, обл. Ст. Загора, срещу отказа на зам. министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, обективирано в писмо изх. № 26-00-1273/8.05.2012 г., с което поради изчерпване резервът за "Нови участници" към Европейската схема за търговия с емисии и отказ за използване на остатъка от 3,5 млн. квоти от специалния резерв за "Кремиковци", по отношение на жалбоподателя е потвърден отказ от разпределение на безплатни квоти за емисии на парникови газове за периода от 1.05.2010 г. до 5.05.2011 г., съгласно правилата за нови участници. С Решение № 6709/5.11.2013 г. по делото АССГ е отменил изричния отказ обективиран в горното писмо и е върнал преписката на административния орган. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице нарушение на практиката на СЕС за закрила на легитимните очаквания при наличието на акт от страна на държавната администрация, който е от такова естество, че оставя в него очакване за положителни правни последици от неговото поведение. Дружеството е имало комплексно разрешително за работа до 20 000 часа и след изтичането им формално е следвало да бъде преустановена дейността му. Държавната администрация в лицето на нейните компетентни органи изрично не се е противопоставила дружеството да продължи да работи. При наличието не легитимни очаквания, че ще му бъдат отпуснати полагащите му се квоти, основаващи се на решение на МС от 17.11.2010 г. и проведено заседание на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество в сектор "Енергетика" от 22.10.2010 г., с взети решения и дадени указания в тази насока съдът е приел, че в нарушение на защитената от СЕС практика е направения отказ от разпределение на 1 090.196 безплатни квоти за емисии на парникови газове за процесния период от време. Приел е още, че при липсата на специални норми за вземането на решения от Междуведомствената работна група към министъра на околната среда и водите, са приложими общите правила на АПК относно формата и съдържанието на акта. Според съда, в акта не са изложени мотиви и фактически и правни основания за издаването му, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, в резултат на което е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. Решението на административния съд е било оспорено от министъра на околната среда и водите с касационна жалба пред Върховния административен съд. С Решение № 1549/12.02.2015 г. по адм. д. № 201/2014 г. тричленен състав на ВАС е обезсилил като недопустимо решението на първоинстанционния съд. Според него делото пред АССГ е било образувано по жалба на "Брикел" ЕАД, срещу писмо изх. № 26-00-12738/8.05.2012 г. на заместник - министъра на околната среда и водите Ев. Манева, която като издател на административния акт в съответствие с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК е следвало да бъде конституирана и надлежно призована по делото. В случая издателят на административния акт не е конституиран като ответник в по делото, не е призоваван като такъв и не е взел участие в процеса. Вместо него като страна по делото е бил конституиран и призоваван министъра на околната среда и водите. Въз основа на горните обстоятелства е приел, че оспореното решение на Административен съд София - град е постановено без участието на надлежна страна. В съответствие с чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът служебно следи за правилното конституиране на страните а участието на надлежните страни в процеса е предпоставка за допустимостта на съдебния акт. След като органът, издал оспорения административен акт не е бил конституиран и не е взел участие като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е призован орган, който не притежава процесуална легитимация, съдебният акт според Върховния административен съд е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, което го прави недопустим. Въз основа е обезсилил като недопустимо Решение № 6709/5.11.2013 г. по адм. д. № 10279/2012 г. на Административен съд София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с дадените от него указания относно конституирането на страните. След връщане на делото пред Административен съд София-град е било образувано адм. д. № 1526/2015 г. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, като страни по делото са конституирани и призовани за участие жалбоподателя и заместник-министъра на околната среда и водите, като ответник по делото. С решението предмет на настоящата касационна жалба административния съд при изяснена фактическа обстановка и при надлежно събрани както при първоначалното, така и при последващото разглеждане на делото доказателства е приел, че оспореното писмо на зам. министъра на околната среда и водите е индивидуален административен акт като притежаващ всички белези за това по чл. 21, ал. 1 от АПК-издаден е от овластен за това орган по конкретно искане на жалбоподателя и с него се отказва издаването на облагоприятстващ за него административен акт. Приел е още, че подадената срещу него жалба е процесуално допустима, поради наличието на правен интерес за жалбоподателя от нейното съдебно оспорване. Според съда, с отказа на зам. министъра на околната среда и водите, при изчерпан лимит на квоти и продължавано производство, се засяга правото на жалбоподателя да получи разпределение на безплатни квоти за емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии, за периода от 1.05.2010 г. до 5.05.2011 г. В случая административния орган е формирал изричния отказ с изчерпването на резервът за "Нови участници" и с отказа да се използва остатъка от 3,5 млн. квоти от специалния резерв за "Кремиковци". Категорично е отхвърлил становището на процесуалните представители на ответника за уведомителния характер на писмото. По съществото на спора, с решението си административния съд е приел оспорения административен акт за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Според него, редът и условията за разпределение на квоти за емисии от парникови газове са регламентирани в глава VII- "Схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда", раздел III ( отм. ДВ бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) от ЗООС. Според чл. 131а, ал. 3 от цитирания закон, в редакцията му обнародвана в ДВ бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г., компетентният орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Според § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, обн. ДВ бр. 42/2011 г., до 31 декември 2012 г. квоти за нови участници в схемата за търговия с емисии на парникови газове се отпускат въз основа на решение за разпределение на квоти за нови участници на Междуведомствената работна група (МРГ) за координиране изпълнението на Националния план за разпределение на квоти (НПРК) за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. и издадена заповед не министъра на околната среда и водите за разпределение на квоти на съответния нов участник. Видно от цитираните разпоредби, и към момента на депозиране на искането, и към момента на постановяване на отказа, компетентния орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е министъра на околната среда и водите. Към преписката липсват каквито и да е доказателства, министъра да е делегирал това си правомощие на зам. министъра. А в конкретния случай, оспореното от "Брикел" ЕАД писмо е издадено от зам. министъра на околната среда и водите, не в качеството му на председател на Междуведомствената работна група а в изпълнение на собствени правомощия. Въз основа на изложението, с решението си административния съд е приел индивидуалния административен акт на зам. министъра на околната среда и водите, обективиран в писмо изх. № 26-00-12738 8.05.2012 г. за нищожен като издаден от некомпетентен орган, обявил е неговата нищожност и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по приложението на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. С допълнително Решение № 5292/24.07.2015 г. по делото, въз основа искане на "Брикел" ЕАД по чл. 176, ал. 1 от АПК, и в срока по него, за даване на задължителни указания в диспозитива на решението на кой орган като преписка се връща делото АССГ при спазване на процедурата за това предвидена в ал. 2 на чл. 176 от АПК и при съобразяване с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 131а, ал. 3 от ЗООС (отм.) и § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, ДВ бр. 41/2011 г., и след влизането в сила на Закона за ограничаване изменението на климата, в сила от 11.03.2014 г. е приел, че компетентният орган на който следва да се върне преписката и се произнесе по искането е министъра на околната среда и водите. Относно искането на "Брикел" ЕАД за даване на задължителни указания на компетентния орган по приложението на закона съдът в цитираното решение отново при спазване изискванията на чл. 173, ал. 2 от АПК и въз основа на доказателствата по делото, в това число и верификационните доклади за 2010 г. и 2011 г. е приел, че реалните емисии необходими на жалбоподателя за времето от 1.05.2010 г. - 5.05.2011 г. са в размер на 1,090.198 бр. Това е периода, през който дружеството е било задължено да работи, без да са му отпуснати квоти, и които то за да осъществява дейността си е било задължено да ги закупи на свободния пазар, което обстоятелство според него е установено от доказателствата по делото. Въз основа на изложеното, диспозитива на допълнително постановеното решение е бил допълнен като административния съд е приел, че делото след прогласяване нищожността на административния акт на зам. министъра на околната среда и водите като административна преписка следва да се изпрати на министъра на околната среда и водите за издаване на акт, съобразно дадените от него задължителни указания в мотивите на допълнителното решение по тълкуването и прилагането на закона. Върховния административен съд намира така постановените решения за правилни и постановени в съотвествие със закона. Не се споделя основния довод в първата касационна жалба за недопустимост а по същество и за неправилност на Решение № 3971/8.06.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г. на АССГ и за неправилност на допълнителното Решение № 5292/24.07.2015 г. по чл. 176 от АПК по същото дело по втората касационна жалба, по изложените в тях съображения. Основното възражение в първата касационна жалба е за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че оспорения с нея акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, а от там и за липсата на правен интерес за жалбоподателя от неговото оспорване. В тази насока настоящия състав на Върховния административен съд намира за правилен и обоснован извода на административния съд в обжалваното Решение № 3971/8.06.2015 г., че оспореният пред него акт, обективиран в писмо изх. № 26-00-1273/ на зам. министъра на околната среда и водите е индивидуален административен акт. На първо място, относно характера на акта настоящия състав на ВАС споделя изразеното от участвалия по делото прокурор становище, че въпросът за характера на акта е решен с влязло в сила решение на ВАС от 12.02.2015 г. по адм. д. № 201/2014 г. В това решение касационната инстанция е приела недопустимост на решението единствено поради неправилно конституиране на надлежните страни в съдебното производство, на което основание е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд по адм. д. № 10279/2012 г. на АССГ. Ако касационната инстанция е считала, че решението е недопустимо и поради липсата на годен за обжалване административен акт или поради липса на правен интерес, тя е била длъжна да се произнесе и по този въпрос, тъй като в съответствие с чл. 219, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационния съд следи служебно. В мотивите на отменителното решение касационния съд при новото разглеждане на делото е дал указания единствено в посока надлежното конституиране на страните по делото, и по-конкретно на зам. министъра на околната среда и водите, като издател на оспорения административен акт. На основание чл. 224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При съобразяването с тези указания е и произнасянето с последвалото решение на административния съд, в което съдът е възприел горния извод. Поради това с обжалваното решение при новото разглеждане на делото съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил довода на жалбоподател за уведомителния характер на акта на заместник-министъра, а не като искане за квоти. Повторното възпроизвеждане на идентични аргументи в касационната жалба, не обосновава различен извод за акта като такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. (Аналогичен случай на разглеждане е този по адм. д. № 8555/2014 г. на 5-членен състав, с което е оставено в сила определението на тричленен състав на ВАС по адм. д. № 16624/2013 г. на ВАС). На следващо място, от приложените към административната преписка материали се установява, че със Заповед № РД-636/23.09.2009 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 11, т. 1 и т. 5 от ЗООС и чл. 45 от ЗА, във връзка с преработване на Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. с цел транспониране на Директива 2003/87/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.10.2003 г., въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и изменяща Директива 96/61/ЕС е създадена Междуведомствена работна група (МРГ) за разработването на проект на Националния план за разпределение на квоти (НПРК) за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. за стартиране на процедура за одобрение от МС и последващо представяне в ЕК. За председател на МРГ е определен зам. министъра на околната среда и водите Ев. Манева, като е утвърден състава на членовете, правомощията на председателя на работната група и тези на членовете на същата. Със Заповед № РД-396/23.04.2010 г. на министъра на околната среда и водите са утвърдени Методическите указания за разпределяне на квоти за емисии на парникови газове на нови участници в Европейската схема за търговия с емисии. Със Заповед № РД-761/20.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите са утвърдени и Правила за работата на МРГ. В съответстви ес разпоредбата на чл. 131а, ал. 3 от ЗООС (отм.), в чл. 2, ал. 1 и 2 от Методическите указания е предвидено, че разпределението на квотите за нови участници в ЕСТЕ за всяка отделна година от действието на НПРК се одобрява със заповед на министъра на околната среда и водите, като разпределението им става след решение на Междуведомствената работна група с представители на всички заинтересовани институции. Установено е от доказателствата по делото, че на 19.04.2012 г. е било проведено заседание на работната група. По повод заседанието на МРГ, с писмо изх. № 441/23.04.2012 г., "Брикел" ЕАД е поискало от зам. министъра на околната среда и водите Ев. Манева дружеството да бъде уведомено дали ще му бъдат разпределени квоти за емисия на парникови газове до края на 2012 г. от резерва "Нови участници" в Европейската схема за търговия с емисии, което обстоятелство принуждава дружеството да закупува на свободни цени квоти за емисии по Схемата, въпреки, че дейността му е в съответствие с националното законодателство относно опазването на околната среда и поетите от България ангажименти за привеждане в съответствие на емисиите от големи горивни инсталации. С обжалваното пред АССГ писмо изх. № 26-00-1273/8.05.2012 г. подписано от зам. министъра на околната среда и водите е отговорено на "Брикел" ЕАД, че резервът за "Нови участници" е изчерпан и е отказано да се използва остатъка от 3,5 млн. квоти от специалния резерв за "Кремиковци". От приложения към преписката протокол от заседанието на МРГ от 19.04.2012 г. е видно, че доклад по този въпрос е направен от члена на МРГ Боряна Каменова, без обсъждането му да е включено като точка в гласувания дневен ред на заседанието и без да е взето решение по него от МРГ при съобразяване с изискванията на раздел II от Правилата за работата на МРГ, утвърдени със Заповед № РД-761/20.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. При това съдържание на писмото, правилно първоинстанционния съд с решението предмет на първата касационна жалба е приел, че се касае до изричен отказ на самостоятелно основание на зам. министъра на околната среда и водите да се произнесе по искане за издаване на квоти а не до уведомление по повод негово питане. С този отказ да издаде искания административен акт се засяга неблагоприятно правна му сфера, откъдето и извода, че се касае до индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК по отношение на който съдебният контрол е допустим. Като юридическо лице, работещо при съобразяване с изискванията на националното законодателство относно опазването на околната среда и поетите от страната ангажименти за привеждане в съответствие с европейските норми на вредните емисии от парникови газове, за него е налице правен интерес от разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове да края на 2012 г. от резерв "Нови участници" на ЕСТЕ, а от там и за оспорване на отказа. Върховния административен съд намира за неоснователен довода на касатора в жалбата му за постановяване на решението при материална незаконосъобразност. По-конкретно намира за необосновани изводите на съда за нищожност на административния акт. Върховния административен съд в този състав намира за изцяло обосновани изводите на решаващия съд за нищожност на оспорения пред него изричен отказ на зам. министъра на околната среда и водите. Според разпоредбата на чл. 131а, ал. 3 от ЗООС (отм.), действаща норма към момента на издаване на административния акт, § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗООС (обн. ДВ бр. 42/2011 г.) и чл. 2, ал. 2 от Методическите указания за разпределение на квоти за емисии на парникови газове на нови участници в Европейската схема за търговия с емисии, компетентният орган по прилагане на схемата е министърът на околната среда и водите, след решение на МРГ, или надлежно оправомощено от него длъжностно лице. Изричния отказ като административен акт в конкретния случай е подписан от заместник министъра на околната среда и водите, като към преписката липсват каквито и да е данни за упълномощаването му от министъра на околната среда и водите. По силата на цитираните по-горе разпоредби от ЗООС като такъв той е издаден от некомпетентен орган, което го прави нищожен, каквито са и изводите на административния съд. Поради това с решението предмет на първата касационна жалба административния съд като е прогласил нищожността му, е постановил решението си п ри съобразяване с изискването на материалноправната разпоредба на чл. 131а, ал. 3 (отм.) от ЗООС. На трето място, не се споделят и доводите на касатора за необоснованост на съдебния акт-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В конкретния случай изводите на решаващия съд за нищожност на оспорения пред него административен акт изцяло са съобразени с доказателствата към делото. Както вече се изложи, установена е правната природа на отказа като индивидуален административен акт, установено е, че по силата на чл. 131а, ал. 3 (отм.) от Закона за опазване на околната среда, компетентен да се произнесе по искането е министъра на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице, които две предпоставки в случая не са налице, при които доказателства обосновано съдът е извел извода за нищожност на административния акт. Що се касае до доводите по чл. 209, т. 3 от АПК във втората касационна жалба за неправилност на допълнителното Решение № 5292/24.07.2015 г. по делото по чл. 176, ал. 1 от АПК на първоинстанционния съд, следва да се посочи, че касационната инстанция не ги споделя. Относно довода за необоснованост на съдебния акт, касаторът по същество възпроизвежда доводите в първата касационна жалба срещу основното рещение, и по-скоро това, че отказа обективиран в писмо изх. № 26-00-1273/8.05.2012 г. зам. министъра на околната среда и водите, не е индивидуален административен акт а е уведомление по повод отправено към МРГ запитване, на чиято работна група зам. министъра на околната среда и водите е председател. Настоящия състав на ВАС счита, че е дал отговор на този довод по повод първата касационна жалба и не е необходимо преповтарянето му. Неоснователен е и довода на касатора за постановяване на допълнителното решение в нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 3, т. 1, 2, 3 и 6 от ЗООС, в редакцията му обн. в ДВ бр. 91/2002 г., § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, в редакцията на закона обн. в ДВ бр. 42/2011 г., Методическите указания за разпределение на квоти за емисии на парникови газове на нови участници в ЕСТЕ и Националния план за разпределение на квоти 2008-2012 г. В тази насока твърди за необоснованост в изводите на съда че е налице решение на държавната администрация в лицето на нейните компетентни органи- Министерски съвет и на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество в сектор "Енергетика" с взети решения и дадени указания дружеството да продължи да работи въпреки изтеклото комплексно разрешително за работа до 20 000 часа. И по този довод на касационния жалбоподател настоящия съдебен състав се е произнесъл по повод възраженията му в първата му касационна жалба като е споделил извода на първоинстанционния съд за нарушение практиката на СЕС за закрила на легитимните очаквания при наличието на акт от страна на държавната администрация, който е от такова естество, че оставя в него очакване за положителни правни последици от неговото поведение. В тази насока се е позовал на решението на МС от 17.11.2010 г. и проведено заседание на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество в сектор "Енергетика" от 22.10.2010 г., с взети решения и дадени указания в тази насока. На следващо място, касационната инстанция не споделя довода на касационния жалбоподател във втората му касационна жалба за постановяването на решението по чл. 176, ал. 1 от АПК при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно се има предвид, че след връщане на делото като преписка на административния орган, съдът е определ като такъв министъра на околната среда и водите. В тази насока следва да се посочи, че допълнителното решение на АССГ по чл. 176, ал. 1 от АПК е постановено по повод писмената молба на "Брикел" ЕАД, с която на основание цитираната разпоредба от АПК е поискал решаващия съд да допълни свое Решение № 3971/8.06.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г., като в диспозитива на решението се посочи на кой орган се връща делото като административна преписка и да даде на компетентния административен орган задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това искане на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било продиктувано от обстоятелството, че в диспозитива на първоначалното решение след прогласяване нищожността на административния акт на заместник министъра на околната среда и водите- писмо изх. № 26-00-1273/8.05.2012 г. съдът е върнал делото като преписка на административния орган, без да посочи кой е този орган и без да даде в тази насока конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона при съобразяване с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. При констатациите на съда за наличието на предпоставките по чл. 173, ал. 2 от АПК за прогласяване нищожността на административния акт предмет на спора поради липсата на компетентност на издателя му, правилни и в съответствие с цитираната разпоредба са изводите му в допълнителното решение, че делото като преписка следва да бъде изпратено на компетентния административен орган, който в случая е министъра на околната среда и водите. Според чл. 131а, ал. 3 (отм.) от ЗООС, във връзка с § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, обн. в ДВ бр. 42/2011 г., до 31 декември 2012 г. квоти за нови участници в схемата за търговия с емисии на парникови газове се отпускат въз основа на решение за разпределение на квоти за нови участници на Междуведомствената работна група за координиране изпълнението на Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г. и издадена заповед на министъра на околната среда и водите за разпределение на квоти на съответния нов участник, който се явява и компетентния административен орган за издаване на административния акт, чиято нищожност е била обявена. След отмяната тази разпоредба на закона и с влизането в сила на Закона за ограничаване изменението на климата, в сила от 11.03.2014 г., според чл. 44, ал. 3 от същия, безплатното разпределение на квоти се осъществява след проверяване и одобряване от министъра на околната среда и водите на подаденото до него заявление от заинтересования нов участник. По силата на тази разпоредба, министъра на околната среда и водите и по новия ЗОИК е компетентния орган за безплатното разпределение на квоти за емисии на парникови газове, на който следва да бъде изпратена административната преписка за произнасяне по искането на "Брикел" ЕАД с. Гълъбово, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в Решение № 3971/8.06.2015 г. и Допълнително Решение № 5292/24.07.2015 г. по адм. д. № 1526/2015 г. на АССГ, в това число и относно броя на емисиите за периода от 1.05.2010 г.-5.05.2011 г. в размер на 1.090.198 съобразно верификационните доклади за 2010 и 2011 г. на верификационния орган "Гриин енд феър" АД, изготвени на база на годишните доклади на оператора. Видно от стр. 2 на заключението на СТЕ, приложена на л. 247-249 по адм. д. № 10279/2012 г. на АССГ, приобщена като доказателство по адм. д. № 1526/15 г. на същия съд, тоновете въглероден диоксид като вредни емисии изпуснати на площадката на дружеството за периода от 1.05.2010 г.-5.05.2011 г. в резултат на изгаряне на природни горива-в случая лигнитни въглища и мазут за производството на топлинна и електрическа енергия, възлизат на 1 090.198 безплатни допълнителни квоти за емисии на парникови газове, което количество безплатни квоти се дължи за предоставяне на дружеството, като надлежно верифицирано от верифициращия орган. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че обжалваните решения на Административен съд София град по адм. д. № 1526/2015 г. са постановени при отсъствие на твърдяните в двете касационни жалби нарушения, поради което като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 225, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, тричленен състав па пето отделение на Върховния административен съд