Решение № 11421 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД, чрез адв. Белелиева, срещу Решение 1313 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 4508/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р- 22002221002505-091-001/09.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизиращият орган е доказал, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от Броудкаст Мениджмънт ЕООД. Твърди се, че съвпадението на адреса на двете дружества не доказва знание от страна на ревизираното лице, че данъкът по спорната фактура няма да бъде внесен. Наличието на свързаност между страните по доставките като съпрузи по смисъла на § 1, т. 3, б. а ДР на ДОПК също не може да служи като самостоятелно основание за ангажиране на отговорност по чл. 177 ЗДДС. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал експертизата изготвена в ревизионното производство, тъй като вещото лице не е използвало пазарни аналози. Приетата в съдебното производство експертиза е дала заключение, че по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци действителната пазарна цена е 22 089 лв. без ДДС, като разликата с пазарната цена на ревизиращите органи е значително по-висока. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Белелиева, моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Згурева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р- 22002221002505-091-001/09.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 377/27.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177 ЗДДС е ангажирана отговорност на Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД за дължимия и невнесен ДДС в общ размер на 8 000 лв. от Броудкаст Мениджмънт ЕООД за данъчен период м. 03.2019 г., заедно с лихви в размер на 2 089.06 лв. Установено е, че през м. 03.2019 г. Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД, в качеството на получател по доставка, е приспаднало пълен данъчен кредит в размер на 8 000,00 лв. по фактура 83 от 22.03.2019 г., издадена от БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, с данъчна основа 40 000 лв. Предмет нa доставката е полуремарке Кроне, peг. [рег. номер]. Не е извършено плащане по фактурата от получателя. На Броудкаст Мениджмънт ЕООД е извършена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС, при която е констатирано, че дружеството не е внесло дължимия ДДС за м.03.2019 г., включително и по доставката на полуремарке Кроне, с получател Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД. За събиране на вземанията е образувано изпълнително дело 170294241/2017 г. Наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника - запор на банкови сметки и МПС, като задължението не е погасено към момента на издаване на ревизионния акт. Констатирано е, че управителите на двете дружества са съпрузи, поради което ревизиращите органи са приели, че покупко-продажбата на процесното МПС е между свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК. В хода на ревизията е назначена експертиза, въз основа на която е установено, че цената на превозното средство, предмет на доставката - 40 000 лв. без ДДС, значително се отклонява и е много по-висока от реалната пазарна цена. По тези съображения и на основание чл. 177, ал. 2 вр. ал. 3 ЗДДС приходните органи са приели, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и е ангажирана отговорността му на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС. За да постанови спорното решение, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Формиран е извод, че в случая са изпълнени предпоставките за ангажиране отговорността на Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД за невнесения данък от неговия доставчик. Прието е за доказано, че процесната сделка е сключена на цена, която значително се отличава от пазарната и ревизираното лице е знаело за намеренията на доставчика си да не внесе начисления ДДС по издадената фактура. В случая е налице знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен и предвид обстоятелството, че управителите на двете дружества са съпрузи. Въпреки че двете дружества не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, между лицата, които ги представляват съществуват близки отношения, различни от обичайните такива между доставчик и получател, което обосновава знанието на получателя по доставката, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Според съда това се доказва и от факта, че не е налице извършено плащане по фактурата. Следователно, ревизираното лице не е следвало да има очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си към фиска. Съдът е споделил и извода на органите по приходите, че продажната цена значително се отклонява от пазарната, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В тази връзка се е позовал на изготвената в хода на ревизионното производство експертиза, съгласно която пазарната цена на превозното средство е 14 416.00 лева без ДДС. Приетата в хода на съдебното производство експертиза е дала заключение, че по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци действителната пазарна цена е 22 089 лева без ДДС. Цената по фактурата е 40 000 лева без ДДС и значително се отличава от пазарната цена и по двете експертизи. АССГ е приел, че правилно приложен е методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по §1 , т.10, б. а от ДР на ДОПК и Наредба Н - 9 от 14. 08. 2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Методът на разходите /чистата стойност/ на активите не е приет като законоворегламентиран за определяне на пазарна цена за целите на приложението на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, нито осреднената стойност между двата метода, доколкото подобен подход не намира законова опора. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на правните изводи. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особената солидарна отговорност регистриран по ЗДДС получател по облагаема доставка да отговаря за дължимия, но невнесен данък от друго лице (пряк или предходен доставчик). За да се реализира тази отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на знание на лицето по ал. 1 (знаело е или е било длъжно да знае), че ДДС по конкретната доставка няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 ЗДДС). Доказателствената тежест за реализиране на солидарната отговорност относно наличието на знание е върху приходните органи. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В разглеждания случай между страните по делото е безспорно наличието на облагаема доставка от Броудкаст Мениджмънт ЕООД, ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по нея от ревизираното лице и невнасянето ефективно на дължимия данък като резултат за процесния данъчен период от прекия му доставчик. Съобразено е от съда и обстоятелствата, че данъчната основа и дължимият ДДС по фактурата не са платени от Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД, както и че за процесния период прекият доставчик има задължения за ДДС, които са установени с влязъл в сила РА и не са внесени. Между страните по делото се спори относно наличието на знание у ревизираното лице, че дължимият от доставчика данък няма да бъде внесен, както и дали е приложима презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. последно ЗДДС - облагаемата доставка да е на цена, която значително се отличава от пазарната. Правилен е изводът на административния съд, че в случая е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, като изложените в обжалваното решение мотиви се споделят от настоящия касационен състав и по аргумент от чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се повтарят. В случая приходните органи са доказали по реда на чл. 117 чл. 120 ДОПК, че ревизираното дружество е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от прекия доставчик. Това е така, тъй като със събраните в хода на ревизията, а и в първоинстанционното производство доказателствени средства, е установено по категоричен начин наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Както правилно АССГ е посочил, видно от заключението на експертизата, изготвена в хода на ревизията, така и съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена, определена въз основа на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по §1 , т.10, б. а от ДР на ДОПК, на процесното превозно средство значително се отличава от фактурираната му стойност. Съгласно чл. 18 от Наредба Н-9 от 2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. В случая, противно на възражението в касационната жалба, и в двете експертни заключения са посочени конкретни пазарни аналози, като са приложени съответните корекции на основание чл. 11 от Наредба Н-9 от 2006 г., с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. Същевременно, правилно АССГ не е кредитирал съдебно-оценителната експертиза, в частта на определената стойност на превозното средство въз основа на метода на чистата стойност на активите (разходите), тъй като същият не е сред изчерпателно предвидените с разпоредбата на § 1, т. 10 ДР на ДОПК и чл. 3 от Наредба Н-9 от 2006 г. При преценката си за наличие на презумпцията за знание у ревизираното дружество по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС съдът правилно е съобразил и безспорно установеното, че същото не е заплатило на доставчика си стойността на процесната фактура, както и че управителите на двете дружества са съпрузи. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство. Основателно е оплакването на касатора за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В тази насока следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, според което чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящият касационен състав, след като взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение (в случая юрисконсултско), предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобрази обема на осъществената процесуална защита от процесуалния представител на ответника, приема, че претендираното от страната юрисконсултско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сума в размер на 650 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,