Решение № 10281 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2010 г.

Решение № 10281 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Мария Стефанова Коева от гр. София против решение от 30.11.2009 г. по адм. дело № 2597 от 2006 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Коева срещу решение № Р030 от 19.06.2000 г. на ръководителя на екип в Териториалната данъчна дирекция - София, ДП "Средец", с което й е отказано прихващане/възстановяване на основание чл. 112 ДПК (отм.) на недължимо надвнесен данък общ доход за 1998 г.. Касационната жалбоподателка поддържа неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на Националната агенция за приходите, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на Софийския градски съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд - състав на I отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мария Коева срещу решение № Р030 от 19.06.2000 г. на ръководителя на екип в Териториалната данъчна дирекция - София, ДП "Средец", с което й е отказано прихващане/възстановяване на основание чл. 112 ДПК (отм.) на недължимо надвнесен данък общ доход за 1998 г. след намаляване на облагаемия доход със суми за внесени от нея социални осигуровки за стажантката й Богдана Костова, с които били в трудово правоотношение съгласно Закона за адвокатурата, за задължителни вноски в САК и Висшия адвокатски съвет, за направени от нея дарения, както и за разноски за лечение на хронично заболяване. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че данъчният орган правилно е определил данъчната основа на жалбоподателката за 2008 г. и оспорваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна. Относно задължителните осигурителни вноски за стажант Богдана Костова - те са част от нормативно признатите разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.), поради което правилно данъчният орган не ги е приспаднал от облагаемия доход като вноски по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗОДФЛ (отм.). По същите съображения не са приспаднати от облагаемия доход задължителните вноски в САК и ВАС, направени съгласно Закона за адвокатурата. Относно данъчното облекчение при дарения - то е в размер до 5% от облагаемия доход след намаленията с нормативно признатите разходи и с вноските за социални, здравни и други осигуровки - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗОДФЛ (отм.), независимо колко дарения са направени. По отношение на претенциите за приспадане от облагаемия доход на разходи за лечение - законът не предвижда такова данъчно облекчение. В резултат жалбоподателката няма недължимо надвнесен данък за 1998 г., поради което няма основание за прихващане с дължими суми за последващ период. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил изводи, които се споделят и от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че с вноските за социални осигуровки, направени на трето лице, не следва да се намалява облагаемият доход на жалбоподателката на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗОДФЛ (отм.). На това правно основание се намалява облагаемият доход на лицето по чл. 21, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) само с вноските за лични социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка. В случаите, в които лицата по чл. 21, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) - лица, упражняващи свободни професии, имат качеството и на осигурители на наети от тях физически лица, направените разходи за осигурителни вноски на наетите лица попадат в нормативно признатия размер на разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.), които не подлежат на доказване. Ето защо, правилен е изводът на съда, че доколкото направените задължителни осигурителни вноски за стажант представляват част от нормативно признатите разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.), законосъобразно данъчният орган не ги е приспаднал от облагаемия доход на жалбоподателката като вноски по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗОДФЛ (отм.). Същото се отнася и за задължителните вноски в САК и Висшия адвокатски съвет, направени съгласно Закона за адвокатурата. Правилен е и изводът на съда, че максималният размер на данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗОДФЛ (отм.) - облекчения за дарения, е в размер до 5% след намаленията по т. 1 и 2, независимо от броя на направените дарения. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушаване на чл. 224 АПК от страна на първоинстанционния съд - неспазване на указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. С решението си по първото касационно оспорване Върховният административен съд е отменил решението на СГС, като е приел, че липсва нищожност на обжалвания данъчен акт. Указанията, които е дал на първоинстанционния съд, са за произнасяне по законосъобразността на обжалвания акт, което е направено от съда, поради което липсват указания на Върховния административен съд, с които първоинстанционният съд да не се е съобразил. Не е основателно и оплакването в касационната жалба, че съдът произволно е избрал вариант от изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е възприел втория вариант на ССЕ, след като подробно е изследвал двата варианта, съпоставил ги е, обсъдил ги е заедно с другите доказателства по делото, както го задължава чл. 202 ГПК, и е изложил съображенията си защо кредитира този вариант. С оглед изложеното направените от решаващия съд изводи, че органът по приходите основателно е отказал да удовлетвори искането на жалбоподателката за прихващане на основание чл. 112 ДПК (отм.) на недължимо платени от нея суми ДОД за 1998 г. с дължимия ДОД за 1999 г., са правилни, поради което обжалваното решение на Софийския градски съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - I отделение,