Решение № 667 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. Панчев от гр. Шумен, чрез адв. Милкова, срещу Решение 120 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело 81/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви за нищожно, респ. отмени като незаконосъобразно, Експертно Решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-997 от 17.06.2020г. на Централна военна медицинска комисия(ЦВМК) при ВМА, касаещо Панчев. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът Централна военна медицинска комисия(ЦВМК) счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Панчев срещу ЕР на ЦВМК от 17.06.2020г., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на решението, а самото решение е прието от компетентен орган и е в съответствие с целта на закона. Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Пред първоинстанционния административен съд предмет на разглеждане е била жалба на Н. Панчев сержант, военнослужещ по договор за военна служба от военно формирование 54060 Шумен, срещу Експертно Решение по годността му за военна служба от 17.06.2020г. на ЦВМК, с което Комисията е приела, че той страда от [заболяване]/ или без тях/, неуточнени, поради което и на основание медицинските стандарти, Приложение 1 от Наредбата за военномедицинска експертиза(НВМЕ или Наредбата) го е освидетелствала като негоден за военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, част I, гр.4. Това съдебно производството се е развило за втори път, след като със съдебно Решение 2145 от 08.03.2022г. по адм. дело 9713/2021г. по описа на ВАС на РБ, е било отменено предходното решение на състав на първостепенния съд, като делото е върнато за ново разглеждане, при дадени задължителни указания. С касационната жалба защитата на Панчев атакува новопостановения съдебен акт на състав на Административен съд Шумен с доводи, касаещи от една страна обосноваността на експертния извод, че военнослужещият страда от заболяването [заболяване], а от друга с допуснати множество нарушения при развитие на самото производство, които са опорочили крайния му акт приетото експертно решение. По едната група възражения следва да се посочи, че на тях е бил даден адекватен отговор в постановеното от административния съдия второ по ред първоинстанционно съдебно решение, който се е съобразил в тази връзка със задължителните указания, дадени с отменителното съдебно решение на състава на ВАС на РБ. В последния съдебен акт подробно е била разгледана правната рамка на експертизата на работоспособността на военнослужещите, дадена с НВМЕ, като същата е отграничена от тази по общия ред за всички лица, дадена с ПУОРОМЕРКМЕ и дори от тази, касаеща служителите на друга силова структура МВР и функциониращата в тази ведомствена система ЦЕЛК. С това съдебно решение е разгледано от касационния съд и направеното възражение за нищожност на оспорения административен акт, като то е било прието за неоснователно. В тази връзка настоящият касационен състав следва да посочи, че правилно е прието, че атакуваното ЕР е валиден административен акт. Съгласно действалата към датата на приемането му вторична правна уредба, медицинското освидетелстване за годност за военна служба може да е: първоначално, за продължаване на годността, контролно, извънредно, индивидуално, при промяна в здравословното състояние извън медицинските стандарти и последващо(така новелата на чл.5 ал.3 НВМЕ в съответната и редакция). В случая с Панчев и видно от приложената пълна административна преписка се установява, че разглеждането на случая, достигнал до ЦВМК, е инициирано от Командира на военно формирование 54060 Шумен. Т.е. производството е започнало на основание чл.5 ал.3,т.4 НВМЕ като извънредно освидетелстване. За разлика от правната рамка, касаеща дейността на НЕЛК, която осъществява медицинската експертиза чрез различните свои специализирани лекарски състави по профили на заболяванията, то в случая с ЦВМК е налице една единствена комисия, която е орган на военномедицинската експертиза (така чл.2 ал.1, т.1 от Наредбата). За да постигне действителна експертност в дейността тук законодателят е приел друг подход на организация на експертизата, като на първо място това е чрез създаването и дейността на лекарските консултативни комисии(ЛКК) към ВМА, които също са органи на военномедицинската експертиза(така чл.2 ал.1, т.2 от НВМЕ). Видно е от преписката, че случаят на серж. Панчев е разгледан от създадената във ВМА СЛКК по неврология към консултативно-приемното отделение(КПО) на академията. Т.е. цялата медицинска документация, вкл. прегледи и изследвания на военнослужещия, са извършени от специализиран орган на военномедицинската експертиза, в чийто състав са трима специалисти-невролози, именно в обхвата на водещата диагноза [заболяване]. В тази връзка е и вмененото с нормата на чл.18 т.1 от НВМЕ задължение на съответната ЛКК и тя да представи военнослужещите за освидетелстване в ЦВМК в случаи, при които е налице промяна на здравословното им състояние, извън медицинските стандарти за вземане на решение за годността за военна служба пред единствения компетентен да вземе такова решение орган ЦВМК. Именно това е и направено с Протокола на СЛКК-КПО-ВМА от 17.06.2020г., който Протокол е подписан и от тримата членове на специализираната ЛКК. Този Протокол е докладван от единствения експерт-невролог в състава на ЦВМК д-р Батурова, която е изпълнила в тази връзка задължението си по чл.12 ал.3 от НВМЕ да изготви предложение за експертно решение и да го представят на общо заседание на колективният орган ЦВМК. В този смисъл възраженията на защитата на касационния жалбоподател, че ЦВМК заседава само с един специалист по представената водеща диагноза, са неоснователни, тъй като при военномедицинската експертиза необходимата експертност е постигната по друг начин и на по-ранен етап като съответните специалисти участват в подготвителния етап, непосредствено преди приемане на самото решение, и тези специалисти не са просто служители на ВМА, а и самите те са част от състава на орган на военномедицинската експертиза (създадената неврологична СЛКК). В този смисъл не могат да се подкрепят и възраженията, изложени с касационната жалба, че приетото експертно решение е немотивирано, тъй като именно изложеното в доклада на члена на НВМК и невролог д-р Батурова, заедно с представянето на лицето от СЛКК, са мотивите на формираната разпоредителна част на акта, след като той се приема в съответствие с предложеното. Неоснователността на останалите възражения, касаещи оспорване на автентичността на отделни документи, респ. изхода от тази производства, правилно са отчетени от първостепенния съд, при съобразяване с указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Всъщност, единственото касационно основание, мотивирало връщане делото за ново разглеждане, касае констатираното наличие на различия в становищата на лекарите от консилиума, коментирал диагнозата на Панчев при престоя му в Клиника по нервни болести при ВМА София през август 2019 г., както и различните изводи в приетите по делото две еднолични съдебно-медицински експертизи от вещи лица невролози(д-р Петров и д-р Денчев), поради което е указано на първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора да допусне тройна съдебно-медицинска експертиза. Именно и в изпълнение на това е била приета СМЕ с три вещи лица д-р Дренски, д-р Димитрова и д-р Мутаф, които се формирали безпротиворечив извод, че Панчев продължава да страда от заболяването [заболяване], като същият покрива всички критерии за това по актуалния национален консенсус от 2019г. и препоръчваната от Международното бюро за [заболяване] от 2014г. дефиниция. Разпитани в о.с.з. на 13.10.2022г., вещите лица са единодушни, че след м. август 2019г. за Панчев са покрити изцяло посочените от тях критерии, а не е изминал необходимият срок, за да се приеме, че лицето не страда, респ. е излекувано от това заболяване. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд е обсъдил тази експертиза заедно с останалите две и всички тях със събраните документи, касаещи медицинското състояние на военнослужещия в периода след 12.04.2019г. до релевантния за това момент 17.06.2020г., тъй като преценката за законосъобразност на оспореното решение на ЦВМК(съответствието с материалния закон) се преценя към последната дата съобразно общото правило на чл.142 ал.1 АПК. Следва да се посочи, че изводите са базирани на извършено обсъждане на всички релевантни обстоятелства, касателно многократното хоспитализиране на Панчев: в МБАЛ Сливен, за което е била издадена Епикриза по ИЗ 7287/ 2019г. с окончателна диагноза по МКБ [заболяване] и документирани два пристъпа на дата 12 април 2019г., като вторият е бил в самото болнично заведение с [заличен текст]; Епикриза по ЛИБ 17405/2019г. на ВМА София; Епикриза по ЛИБ 28664/2019г. на ВМА София и Епикриза по ЛИБ 3715/2020г. на ВМА София, проследяващи развитие на неврологичния статус на лицето в един продължителен период от девет месеца, като и Епикриза по ИЗ 14281/2019г. на МБАЛ Шумен, удостоверяваща трети [състояние] на дата 24.08.2019г., съпроводен с падане и [фрактура](наложило последваща хоспитализация и оперативно лечение),[състояние]. В тази връзка със заключението са дадени ясни отговори на всички поставени въпроси, релевантни за правния спор, коментирано е (след личен преглед) и моментното състояние на лицето, отчетено е неговото поведение до дата 24.08.2019г. във връзка с лечението(приема на лекарства) с оглед първоначално поставената диагноза през м. април 2019г., вкл. и след изписването му от ВМА м. август 2019г., като седмица по-късно и при липса на провеждано лечение Панчев е получил трети [състояние]. За настоящия момент е отчетено обстоятелството, че пациентът продължава да е на лекарствена [терапия], като вкл. и на тази база е формиран извод за това дали той страда от заболяването. Заедно с това касационният съд намира, че административният съдия правилно е отчел значението обстоятелствата, свързани с изпълняваните от Панчев конкретни задължения по трудовата му функция за длъжността командир на трети разчет на самоходна минохвъргачка в първи самоходен минохвъргачен взвод на самоходна минохвъргачна батарея във ВФ 54060 Шумен и как те се отнасят към конкретното му страдание, с оглед опазване на собствения му живот и здраве, а и това на останалите военнослужещи във формированието, при изпълнение на съответните бойни задачи в армията, свързани и с използването на техника, оръжия и боеприпаси, източници на повишена опасност за здравето и живота на служещите. Съдът правилно е отчет изискванията, посочени чрез специфичните указания и тълкувания, дадени със самата приложима НВМЕ, касателно заболяването [заболяване], тъй като заболяването е било установено и потвърдено в няколко специализирани лечебни заведения за болнична помощ, вкл. с оглед документираните с медицинската болнична документация по образец [заболяване], за което са издадени и съответни епикризи. Следва да се има предвид и че в самите указания е посочено и кога не е налице основание за поставяне на такива диагноза липса на документация, еднократен [състояние] или [състояние] без други указания, когато решението следва да бъде отнесено към заболявания, посочени в рубрики [заболявания]. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Военномедицинска академия, които се претендират от страната само досежно осъществената за тази инстанция защита от юрисконсулт. С оглед на това следва да се присъди на юридическото лице сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,