Решение № 2141 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2017 г.

Решение № 2141 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Фърст Диджитъл" ЕАД София, представлявано от Т. Николов, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/27.07.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която е установено публично държавно вземане – административна годишна такса за контрол за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. в размер на 24 537. 25 лв. Сочи се в жалбата, че актът следва да бъде отменен или изменен като неправилен, противоречащ на материалноправните разпоредби и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че при попълване на годишният въпросник за отчет на дейността са допуснали фактическа грешка като заявили приходите си в размер на 12 268 627. 20 лева, но са пропуснали да отразят разходите си за външни услуги, които са в размер на 11 324 886. 61 лева, като органът е издал обжалваният акт без да се съобрази с това, както и че административният орган не е положил всички усилия за обективното и безспорно установяване на вземането. В с. з. жалбата се поддържа от процесуалният представител на жалбоподателя. Ответникът по оспорването – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) взема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че въз основа на представен от жалбоподателя годишен въпросник за отчет на дейността през 2016 г. – писмо с вх. № 12-01-1279/15.03.2017 г. са отразени приходи и разходи на дружеството, данните от които са използвани за определяне на годишната такса контрол като при формирането ? правилно е изчислена, въз основа на данните. В с. з. чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Настоящата инстанция, като взе пред вид доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорвания административен акт, издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, вр. с чл. 24, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 26/27.07.2017 г. на КРС, на търговското дружество са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС, представляващи административна годишна такса за контрол за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., въз основа на разрешение № 01635/22.07.2010 г., възлизащи на 24 537. 25 лева. Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, защото са пропуснали да отразят разходите си в годишния въпросник. От представените с административната преписка доказателства е видно, че на "Фърст Диджитъл" ЕАД е издадено разрешение № 01635/22.07.2010 г. - за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори. С изменения № 01635-10/21.01.2012 г., № 01635-32/03.09.2015 г. и № 01635-ЗЗ/25.01.2017 г., Разрешение № 01635/22.07.2010 г. е отнето с решение № 323/15.06.2017 г., на Комисията за регулиране на съобщенията. Според условията на разрешението по точка 2. 5, дружеството има задължение да заплаща годишна такса за контрол, на основание чл. 141, т. 1 и т. 2 ЗЕС. Видно от представен годишен въпросник за отчет за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. дружеството не е заплатило дължимата годишна такса за контрол, възлизаща на 24 537. 25 лева. На 27.07.2017 г. по протокол № 31 на редовно заседание на Комисията за регулиране на съобщенията е приела решение № 26/27.07.2017 г., с което на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 35 от Закона за електронните съобщения, издала акт за установяване на публично вземане по отношение на "Фърст Диджитъл" ЕАД. Съгласно отразеното в акта, "Фърст Диджитъл" ЕАД има непогасени ликвидни и изискуеми задължения към Комисията за регулиране на съобщенията - административна годишна такса за контрол за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., възлизаща на 24 537. 25 лева, заедно със законната лихва за просрочване на задълженията. Видно от писмо с изх. № 12-01-2004/21.06.2017 г., ведно с известие за доставяне от 01.08.2017 г., АУПДВ № 26/27.07.2017 г. е връчено на жалбоподателя. Във връзка с наведените в жалбата твърдения за наличие на разходи, дружеството-жалбоподател е представило следните писмени документи: предварителен баланс на дружеството към 31.12.2016 г.; предварителен отчет за приходите и разходите към 31.12.2016 г.; отчет за собствения капитал; отчет за паричните потоци по прекия метод; дневник на сметка 602 за периода януари-декември 2016 г., в която са отбелязани разходи в размер на 11 324 886. 61 лв., свързани с разпространение на БНТ канали; хронологичен опис за 2016 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за установено, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид нормата на чл. 21 и чл. 35, ал. 1 от ЗЕС, при спазване на установената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Актът е издаден и в съответствие с целта на закона. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, които норми гласят, че публичните държавни вземания включват и държавни такси, установени по основание със закон и лихвите за този вид вземания. По силата на чл. 139 от ЗЕС размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В ал. 2 от същия законов текст е посочено кои са видовете административните такси по ал. 1: 1. годишна такса за контрол; 2. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс; 3. еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението и за удължаване срока на действие на разрешението; и 4. еднократна такса за административни услуги. В нормата на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС законодателят е посочил какъв е размера на годишната такса за контрол и по какъв начин се изчислява, а именно: размерът на административната годишна такса за контрол е до 1, 2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В ал. 2 на чл. 141 от ЗЕС е посочено че тази такса се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, на тримесечни вноски, а четвъртата вноска и изравнителна. В § 1 от ДР на ЗЕС в т. 50 е дадено легално определение на понятието предприятие предоставящо обществени електрони съобщителни мрежи и/или услуги, като това е всяко физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което осъществява по търговски начин електронни съобщения при условията на този закон. Безспорно жалбоподателят попада в хипотезата на юридическо лице предоставящо обществени електронни услуги, като това е залегнало и в издаденото на дружеството Разрешение № 01635/22.07.2010 г. Предвид на това и във връзка с нормата на чл. 143 от ЗЕС и чл. 5 от тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС /в редакцията на ДВ бр. 7/26.01.2016 г./ жалбоподателят дължи заплащане на годишна такса на четири вноски. В нормата на чл. 147 от ЗЕС е посочено, че размерът на таксите, събирани от КРС е нормативно определен в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспореният акт публично държавно вземане е установено по основание респек. актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Жалбоподателят оспорва дължимостта на публичното държавно вземане с аргумент, че при попълване на въпросника за отчета на дейността на дружеството през 2016 г. е пропуснал да посочи разходите си за услуги по раздел 2, т. 1. 3 които са в размер на 11 324 886. 61 лв. и административният орган като не ги е взел в предвид е постановил и незаконосъобразен акт. Доводите на дружеството-жалбоподател не се споделят от страна на настоящият съдебен състав. Безспорно от представената счетоводна отчетност на дружеството-жалбоподател се установява наличие на извършени разходи в размера посочен от дружеството в жалбата до съда – 11 324 886. 61 лв., тези разходи обаче, както изрично изисква законът – чл. 141 ал. 1 от ЗЕС, следва да са такива във връзка с трансферни плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, за услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. Доказателства от страна на дружеството-жалбоподател че посочените от тях разходи са такива попадащи в обхвата на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС не са представени. В приетите по делото дневник на сметка 602 за периода януари-декември 2016 г. и хронологичен опис за 2016 г., е посочено че разходите касаят разпространение на телевизионни програми на БНТ т. е. както правилно е посочил в своето становище ответникът общите разходи на дружеството не съвпадат с разходите визирани в нормата на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата. В тежест на жалбоподателят е било със съответните доказателствени средства да установи че извършените от него разходи попадат в категориите изброени от законодателят в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата. Такива не са представени и по този начин не са оборени и констатациите на органа в обжалваният АУПДВ. При отсъствието на установени при проверката нарушения оспореният акт за установяване на публично държавно вземане на Комисията за регулиране на съобщенията е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172 АПК Върховният административен съд