Решение № 12349 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борн уинър глобал ЕООД ЕИК 206837533 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, жк Лозенец, ул. Попово 3 срещу Решение 6301 от 25.10.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. 5501/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 519 от 16.05.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че спорният въпрос е дали декларираните от дружеството стойности на протеин, захари и хранителни влакнини съответстват на реалните стойности на тези вещества в процесния протеинов бар. Като не е назначил поискана от жалбоподателя съдебно-химическа експертиза, спорният въпрос е останал неизяснен. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Твърди, че е било ограничено правото му участие в административното производство, тъй като административният орган не е уведомил дружеството за протичащата проверка за конкретен продукт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с постановяване на друго решение, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 519 от 16.05.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на Борн уинър глобал ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) при представяне на информация за количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини в продукта Born Winner Gain протеинов бар Шоколадов мус на интернет страницата https://bornwinner.bg. След направено изследване в лаборатория Алименти-Омнилаб при Ди Енд Ви Консулт ООД, със сертификат за акредитация рег. 223ЛИ/18.10.2022 г., валиден до 17.06.2025 г., административният орган е приел, че е невярна информацията за количественото съдържание на протеини, захари и хранителни влакнини в продукт Born Winner Gain протеинов бар Шоколадов мус, предоставяна от търговеца Борн уинър глобал ЕООД на интернет платформата https://bornwinner.bg. Резултатите от изследването показват следните отклонения: 1. съдържанието на белтък по етикет е 35 гр., а реалната стойност на белтък в продукта е 30,39 гр.; 2. съдържанието на захари по етикет е 20 гр., а реалната стойност на захари в продукта е 13,52 гр.; 3. съдържанието на хранителни влакнини по етикет е 4,3 гр., а реалната стойност на хранителни влакнини в продукта е 1,13 гр. Мотивиран е извод, че представената по този начин информация за съдържанието на продукта въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа заблуждаваща нелоялна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният орган не е изяснил обстоятелството дали дружеството адресат на принудителната административна мярка е производител, дистрибутор, съответно търговец и дали то е отговорно за твърдяното несъответствие между данните от опаковката и действителното съдържание на протеини, захари и хранителни влакнини в процесния продукт. Въпреки констатациите на административния орган, че съдържанието на белтък по етикет е 35 гр., а реалната стойност на белтък в продукта е 30,39 гр., съдържанието на захари по етикет е 20 гр., а реалната стойност на захари в продукта е 13,52 гр. и съдържанието на хранителни влакнини по етикет е 4,3 гр., а реалната стойност на хранителни влакнини в продукта е 1,13 гр., липсват мотиви какво е допустимото отклонение, каква е приложимата нормативна уредба относно това отклонение, какви методи са използвани при изследването и каква точност на изследването се постига чрез тези методи. Прави впечатление също така, че при лабораторното изследване е използван продукт от физически магазин - Билла-302, находящ се в гр. Пловдив, ул. Черешово топче 2, докато административният акт касае продукт на интернет страницата https://bornwinner.bg. В преписката не се съдържат доказателства, че става въпрос за една и съща партида продукти. По горните съображения касационният жалбоподател основателно се оплаква, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което издаденият от него акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Същите са в общ размер на 2 920 лв., от които държавна такса за първата съдебна инстанция 50 лв., държавна такса за настоящата инстанция 370 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Административен съд София-град 1 000 лв. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция 1 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение