Решение № 11792 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. А., гражданин на Афганистан, против решение 1594/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 12258/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда, не са обсъдени обстоятелствата и опасенията на жалбоподателя по повод непосредствените заплахи за живота и здравето му, принудили го да напусне Афганистан, които счита и за пречки за връщането му там, предвид актуалната обстановка. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. А., гражданин на Афганистан, против решение 20225/07.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд установил, че Л. А., роден на [дата]., е пристигнал на територията на страната нелегално, без документи за самоличност, поради което самоличността му е установена въз основа на декларация. Посочил е, че е гражданин на Афганистан, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], семейно положение женен. На насроченото му първо интервю не се явил (03.08.2023 г.), като от 09.08.2023 г. самоволно напуснал общежитието на отдел ПМЗ [жк], след което е бил в неизвестност. Задържан е в Кралство Белгия и е върнат в България съгласно регламент Дъблин . На 14.11.2023 г. с Л. А. е проведено интервю, в което той е посочил, че е напуснал Афганистан на 20.08.2023 г., след което е прекарал известно време в Иран и в Турция. Посочил е, че в страната си на произход не е бил арестуван, съден или осъждан, като цялото му семейство продължава да живее там. Мотивира молбата си за закрила с твърдението, че е бил военен в националната армия на Афганистан и се е бил против талибаните. Административният съд приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Изложената бежанска история от чужденеца не обуславя наличието на преследване по смисъла на легалното определение на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история на чужденеца не се съдържат доказателства за възникнал у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната му по произход. Съдът е заключил, че от проведеното интервю с чужденеца не се установява същият да е имал конфликти с официалните власти в страната си по произход, да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия или да е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини да е оказвано насилие от официалните власти в Афганистан. Съдът е счел, че причините за напускане на страната му по произход не представляват преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Същите са от личен характер и не са основание за получаване статут на бежанец. Посочено е, че в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При разглеждането на този въпрос съдът е съобразил и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007г., както и тълкуването на понятието посегателство по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Посочено е, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Прието е, че административният орган е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, с оглед предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е заключил, че решението е издадено при изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, водещи до правилния извод на чужденеца да бъде отказано предоставянето, както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Л. А. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквито и да било заплахи. От изложената от чужденеца бежанска история не може да се направи извод, че същият е бил обект на преследване. Причините за напускане на страната му на произход имат единствено личен икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят е напуснал Афганистан на 20.08.2021 г., след което е пребивавал в две други държави. Също така, прави впечатление, че той самоволно е напуснал общежитието в [жк], в което е бил настанен, след което е задържан в Кралство Белгия. Всичко това води до извод, че в случая се касае не за лице, което се нуждае от закрила, а за мигрант. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Л. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,