Решение № 6141 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2013 г.

Решение № 6141 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Д. Енева, против Решение № 3999 от 13.06.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6766 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Балканфарма - Троян" АД, със седалище в гр. Троян, ул. "Крайречна" № 1, е отменено Решение № 244/10.05.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение за отказ за възстановяване на акциз, № АБ47-0012/11/29.02.2012 г., издадено от началника на Митница Свищов. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Необосновано съдът кредитирал приетото експертно заключение при липса на доказателства за разходните норми на използвания етанолов разтвор, използван за дезинфекция в производството на лекарства, несъдържащи алкохол. Извършените разходи, за да се приемат за доказани, е следвало да се документират с първични и вторични счетоводни документи, каквито не са представени по делото. Представените фактури за закупуването на етиловия алкохол и протоколите за изразходваното количество за дезинфекция не са достатъчни доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против митническия акт. Ответникът по касационната жалба "Балканфарма - Троян"АД, чрез адв. Ботева и адв. Ангелова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: От дружеството е било подадено пред Митница Свищов Искане, вх. № АБ47 - 0012/3.05.2011 г., за възстановяване, на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, на недължимо платен акциз, в размер на 142 116,84 лева - заплатен акциз за 25 361,64 литра етилов алкохол, използван през периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар, и повърхности в производствени участъци, свързани с производството на несъдържащи алкохол лекарства. На това искане е отказано с решение на заместник-началник на териториалната митница, което е било отменено от директора на АМ, с указания да бъде издадено ново решение. По време на второто административно производство, в изпълнение указанията на горестоящия орган, от дружеството са били изискани допълнителни документи. Последвало издаването на Решение № АБ47-0012/11/20.02.2012 г., с което началникът на Митница Свищов отново е отказал възстановяване на акциза. Конкретните основания за отказа са, че: не са представени разходните норми на използвания алкохол за всяка отделна дейност, съгласно технологични инструкции, рецептурници и отраслови нормали, предвидено в разпоредбата на чл. 9, ал. 6, т. 2 ППЗАДС; не са посочени количества използван 70 %-ен етанол в част от документите, удостоверяващи извършването на съответните дейности, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 6, т. 4 ППЗАДС. Това решение е потвърдено с Решение № 244/10.05.2012 г. на директора на Агенция "Митници", което е предмет на съдебния контрол пред административния съд. Като е анализирал установените факти решаващият орган е възприел обобщаващия извод от мотивите на решението на началника на Митница Свищов, че не е доказано недължимо плащане на акциза, понеже: "по приложените стандартни оперативни процедури не може да се определи, какво количество етилов алкохол се изразходва (влага) във всяка отделна дейност по дезинфекция на всеки един етап от производството, както и обстоятелството, дали количеството съответства на количествата на получения и използвания (реализирания) етанол 70 %". За да отмени оспорения митнически акт, първоинстанционният съд е приел, че по принцип когато етиловият алкохол е използван в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол, по дефиницията на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС продуктът е освободен от облагане с акциз. Приел е, че в производствения процес на жалбоподателя е използван през процесния период етилов алкохол, за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар, и повърхности в производствени участъци, свързани с производството на несъдържащи алкохол лекарства, което признато като част от производствения процес и поради императивни норми на § 1, т. 52 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и т. 33 от § 1 ДР на Наредба № 12/26.03.01 г. на МЗ за утвърждаване на добрата производствена практика на лекарства (отм.), но действала до 26.05.2009 г., вкл. през разглеждания процесен период. Съдът, въз основа на заключението на вещо лице - фармацевт е приел, че съобразно изискванията на добрата производствена практика в дружеството-жалбоподател са разработени подробни писмени процедури, наречени Стандартни оперативни процедури (СОП), за почистващите и дезинфекционни процеси, прилагани в различните производствени помещения, за оборудването, за помощния инвентар, складовете за изходни суровини, опаковъчни материали и междинни складове, за непроизводствени помещения и сифони, като разходът на алкохол за целите на почистването и дезинфекцията на машините, на оборудването, на помощния и на почистващия инвентар и повърхности в производствените участъци се определя от съответните СОП и свързаните с тях формуляри за изготвяне на дезинфекционни разтвори на етанол 70 %; приел е също, че няма и не може да има регламентирани норми за разход на алкохол за дезинфекция, във всяка отделна дейност и на всеки етап от производството, понеже: всяко производство се различава по съоръженост - площ на помещение, оборудване, използван инвентар; различните по вид лекарства са в различна степен потенциален източник на микробно замърсяване, съответно - разходите за дезинфекция ще са различни; разходният норматив на дезинфекционният разтвор зависи от програмата за валидиране, което представлява съвкупност от документирани операции, посредством които се доказва, че дезинфекцията е довела до целения резултат, в съответствие с цитираната Наредба № 12/26.03.01 г. (отм.), като за достигане на резултата се налага използване на "достатъчно количество" дезинфекционен разтвор; в Стандартни оперативни процедури (СОП), изготвени от дружеството - жалбоподател се съдържат и таблици за използване на точни количества етанол 70 %, при вътрешна дезинфекция на някои видове основно оборудване, в съответния работен център, но тези разходни норми също са ориентировъчни и са определени въз основа на натрупан производствен опит. Въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че за нуждите на контрола върху производството са утвърдени Стандартни оперативни процедури (СОП), за ежедневно почистване и дезинфекция в различните помещения и дейности, свързани с производството на лекарствени продукти, съдържащи и несъдържащи алкохол; съставени са формуляри за изготвяне на дезинфекционни разтвори на етанол 70 %, за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. (процесния) и количеството етанол е посочено в т. 2 на етап 2 от формуляра - технологични операции. На базата на това заключение, съдът е приел, че след проверка на всички относими и посочени в заключението документи, предвид Приложения № № 1 и 2 към заключението, поотделно за посочените периоди е установено, че количеството етилов алкохол, използвано за почистване и дезинфекция в производствения процес на лекарствени продукти, несъдържащи етилов алкохол, за периода от 1.01.2006 г. до 30.06.2006 г. е в размер на 7 123.52 л. (колона 6 от Приложение № 1), а за периода от 1.07.2006 г. до 31.12.2006 г. е в размер на 18 398.70 л. (колона 6 от Приложение № 2); за периода от 1.01.2006 г. до 30.06.2006 г. сумата на акциза за количеството етилов алкохол, получено в изпълнение на задача 2, е в размер на 13 534.75 лв., а за периода от 1.07.2006 г. до 31.12.2006 г. - 128 887.19 лв. Обосновано, при тези факти, съдът е приел, че процесният етилов алкохол е използван през периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар, и повърхности в производствени участъци, свързани с производството на несъдържащи алкохол лекарства. На основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС /в приложимата му редакция преди изменението с ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./, платеният акциз за алкохол, който е използван за такива цели, подлежи на възстановяване. Един от изискуемите документи по чл. 9, ал. 6, т. 2 от Правилника на прилагане на ЗАДС за доказване на фактите на процесния фактически състав е "разходната норма на използвания алкохол за всяка отделна дейност, съгласно технологични инструкции, рецептурници или отраслови нормали". Обосновани са фактическите изводи на административния съд, че административният орган не е съобразил специфичния характер на дейността на дружеството и без да е изяснил обективно и всестранно относимите за случая обстоятелства, е приел, че посоченото доказателствено изискване не е спазено. Категоричните заключения на съдебните експертизи, неоспорени в първоинстанционния процес, че няма и не може да има конкретно регламентирани норми за разход на алкохол за дезинфекция, във всяка отделна дейност и на всеки етап от производството на лекарства от дружеството, подкрепя фактически изводи на съда, че жалбоподателят е доказал размера на използвания в производствения процес етилов алкохол за дезинфекция. Към процесното искане, № АБ47 - 0012/3.05.2011 г. от страна на дружеството е приложена "Справка за изразходваното количество етанол, използван за дезинфекция при производство на лекарствени продукти, несъдържащи алкохол, за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г.". В тази справка е направено разграничаване между отделните лекарствени продукти и съпоставяне между датите и количествата етилов алкохол, използван за дезинфекция при производството на съответната група лекарства, както и размерът на акциза, съответстващ на употребените количества алкохол, чиято обща сума съответства на посочената в искането. В дружеството са разработени подробни писмени процедури, наречени Стандартни оперативни процедури (СОП), за почистващите и дезинфекционни процеси, прилагани в различните производствени помещения, за оборудването, за помощния инвентар, складовете за изходни суровини, опаковъчни материали и междинни складове, за непроизводствени помещения и сифони, като разходът на алкохол за целите на почистването и дезинфекцията на машините, на оборудването, на помощния и на почистващия инвентар и повърхности в производствените участъци се определя от съответните СОП и свързаните с тях формуляри за изготвяне на дезинфекционни разтвори на етанол 70 %. Посочените документи са достатъчни доказателства за разходните норми в процесния производствен процес, преценени в съвкупност и с експертното заключение, както обосновано е приел административният съд. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, в посочената редакция, изисква три кумулативни предпоставки за възстановяване на акциза: плащане на същия за алкохол или алкохолни продукти, последните да са използвани в производствения процес и крайният продукт да не съдържа алкохол. Посочените предпоставки правилно са преценени от съда за налични в случая, поради което обосновано и в съгласие с материалния закон административния акт е приет за незаконосъобразен. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба - да се присъдят 3 960 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,