Решение № 1278 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 646/2007 г.

Решение № 1278 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 646/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Р. Н. Г., А. И. Г., Н. Д. П., А. А. П., И. А. А., К. Т. А. и Т. А. Г., чрез пълномощника им адв. Г, срещу решението от 12.06.2006 г. по в. гр. д. № 715/2006 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Н. Н. К. и П. К. Г., чрез пълномощника им адв. В, са изразили становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба на И. А. А., К. Т. А. и Т. А. Г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Те не са страна по отрицателните установителни искове, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение, поради което не са легитимирани да го обжалват. Касационната жалба на Р. Н. Г., А. И. Г., Н. Д. П. и А. А. П. е процесуално допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решение № 591 от 26.08.2005 г. по гр. д. № 1721/2004 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени отрицателните установителни искове на Н. Н. К. и П. К. Г. за установяване по отношение на ответниците Р. Н. Г., А. И. Г., Н. Д. П. и А. А. П., че същите не са собственици на описаната в нот. акт № 1* т. VI, рег. № 7* д. № 774/2003 г. на нотариус К. К. 1/5 ид. част общо от УПИ ХI-260 и от УПИ ХIII-262, и двата в кв. 19 по плана на гр. Б., кв. Лозово, и за отмяна на посочения нот. акт, и е уважил същите искове. Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. За допустимостта му Върховният касационен съд следи служебно съгласно т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Предявените отрицателни установителни искове по отношение на двата парцела са недопустими. В отношенията между съсобственици е допустимо всеки един от тях да установи по съдебен ред чрез положителен установителен иск обема на собствените си права, както и обема права, притежаван от останалите съсобственици. Подобно установяване може да се извърши в самостоятелно исково производство или в първата фаза на съдебна делба. Частичното отричане на права на съсобственик посредством отрицателен установителен иск обаче е недопустимо. Чрез предявяване на отрицателен установителен иск право на собственост на едно лице от определен имот може да бъде отречено само изцяло. В случая не се спори, че всички лица, между които е висящо производството по отрицателните установителни искове, са съсобственици. Съсобственикът в тази хипотеза има правен интерес предявяване само на положителен установителен иск. Посредством частичното отричане правата на останалите съсобственици не би се постигнало установяването на действителния обем права. Предвид изложеното следва да се обезсилят въззивното решение-изцяло, и решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по исковете на Н. Н. К. и П. К. Г. за установяване по отношение на ответниците Р. Н. Г., А. И. Г., Н. Д. П. и А. А. П., че същите не са собственици на описаната в нот. акт № 1* т. VI, рег. № 7* д. № 774/2003 г. на нотариус К. К. 1/5 ид. част общо от УПИ ХI-260 и от УПИ ХIII-262, и двата в кв. 19 по плана на гр. Б., кв. Лозово, и за отмяна на посочения нот. акт, като процесуално недопустими и следва да се прекрати производството по делото по тези искове. При този изход на делото и съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.) Н. Н. К. и П. К. Г. следва да заплатят на Р. Н. Г., А. И. Г., Н. Д. П. и А. А. П. разноски общо в размер на 392 лв., която сума включва 72 лв. разноски за първата инстанция- съответната част от разноските за адвокатско възнаграждение за защита по посочените искове, и 320 лв. разноски за касационната инстанция/120 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение заплатено от четиримата касатори/. За въззивната инстанция няма доказателства за направени разноски от тях. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение