Решение № 474 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2011 г.

Решение № 474 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Селями Рифат Адил срещу решение № 69 от 9.06.2011 г. на Административен съд - Добрич по адм. дело № 199/2011 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на областен отдел "Контролна дейност ДАИ" гр. Добрич, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на Селями Рифат Адил срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с РД № 14-15-580/19.03.2011 г., издадена от началника на областен отдел "Контролна дейност ДАИ" гр. Добрич, с която е спрян от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил м. "Рено Еспейс" с рег. № ТХ 4441 ХВ, собственост на жалбоподателя и е определено място за домуване - охраняем паркинг гр. Добрич, околовръстен път, кв. Добротица, на "МТТ" ООД. Съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на II-ро Районно управление "Полиция" и в присъствието на служител на ОО "КД - ДАИ" гр. Добрич на 15.03.2011 г. е установено, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници от гр. Добрич до с. Ведрина с лекия си автомобил м. "Рено Еспейс" рег. № ТХ 4441 Хв, без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Р България и без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 113247 от 18.03.2011 г. Съдът подробно е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства по делото и е достигнал до извод, че две от лицата, пътували в проверения автомобил са заплатили на водача извършения превоз, като стойността на услугата е равнозначна на цената на автобусния билет за тази дестинация. При това положение, съдът е приел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания за прилагане на предвидената в закона принудителна административна мярка. След точен анализ на приложимата нормативна уредба, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, необосновано не е кредитирал представените от него гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до неверни фактически и правно неиздържани изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. При тези касационни оплаквания иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредба предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106 ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения те са: спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари; сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"; определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на РУ "Полиция" в присъствието на служител на ИА "АА", при която е установено, че касаторът извърша обществен превоз на пътници без да притежава необходимите разрешения за дейността. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,