Решение № 10300 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2013 г.

Решение № 10300 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Евгения Харитонова и от "ЕВН България електроразпределение" ЕАД, чрез процесуалния представител адв. Лора Георгиева против Решение № 3616 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 12395/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. И в двете жалби се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - "Смарт енерджи България" АД, чрез процесуалния си представител адв. Панчо Радев, в писмена защита по делото счита касационните жалби за неоснователни, а постановеното решение за правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби по мотиви, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Върховният административен съд е отменил, по жалба на "Смарт енерджи България" АД, Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" ЕАД, "Енерго-про мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., т. 12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189.38 лв./МВтч. За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел III, т. 12, е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Относно доводите на касатора "ЕВН България електроразпределение" ЕАД, че жалбата е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване: Не може да се приеме твърдението, че решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи представлява административно-производствено действие на Комисията по издаване на административен акт, по смисъла на чл. 64 от АПК, тъй като самото решение имало временен характер - до определяне на окончателните цени. Видно е от съдържанието на процесното решение, че то представлява един завършен индивидуален административен акт, така както е определен в чл. 21 от АПК, а именно - издаден от компетентен административен орган, с който се създават задължения за ползвателите на мрежата, чрез определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на посочените в него енергийни дружества. От приложените по делото доказателства съдът е направил правилния извод за неспазване на изискуемата форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Установено е, че ДКЕВР не е изискала от енергийното предприятие да представи документи и доказателства относно образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Не са представени и конкретни фактически данни относно начина, по който са изчислени "временните цени" като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Поради това, законосъобразен е изводът на съда, че липсата на тези фактически данни препятстват защитата на заинтересуваните страни и осъществяването на съдебен контрол върху оспорения административен акт. След задълбочен анализ на действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените съдът е стигнал до законосъобразния извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно, поради това, че за заявителите не е възникнало правото за сезиране на регулатора, а за последният не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо искане за издаване на оспореното решение. Посочено е, че ДКЕВР не е отразила нарушаването на изискването на чл. 36а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно което операторите на преносни и разпределителни мрежи са длъжни в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени да оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Вследствие на това участието на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 26 от АПК е било препятствано. Констатирани са и нарушения на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и чл. 35 от АПК. Тричленният състав на ВАС е приел, че е налице материалноправна необоснованост на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. За да стигне до този извод, съдът обстойно е посочил в какво се изразяват нарушенията на чл. 23, чл. 31, т. 1 и чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, които обосновават правилния му извод, че административният орган е постановил оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,