Решение № 2403 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10668/2016 г.

Решение № 2403 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10668/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град П. обжалва решение № 1366/05.07.2016 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 3228/2015 г. с което е частично е отменен ревизионен акт № Р-16002414002256-091-001/20.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 866/09.11.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с доказателствата по делото, което има за последица неправилно приложение на материалния закон ЗДДФЛ. Решението се оспорва в частта на допълнително определени дължими суми за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2012 г., както и в частта на допълнително определени дължими суми за довнасяне на вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2012 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от другата страна до минималния предвиден от закона размер.

Ответникът - Ц. В. Б. от гр. С. Загора, чрез адв. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представени писмено становище, иска присъждане на разноски съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази, че с ревизионния акт на Ц. В. Б. са установени следните задължения:

Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 949,41 лв. и лихви 615,39 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 467,22 лв. и лихви 3 460,69 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 387,65 лв. и лихви 538,98 лв.; задължителни вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/ по КСО за 2009 г. в размер на 2 391,50 лв. и лихви 1953,07 лв., и за 2012 г. в размер на 1 559,04 лв. и лихви 351,91 лв.; осигурителни вноски по допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд /ДЗПО-УПФ/ по КСО за 2009 г. в размер на 891,64 лв. и лихви 722,89 лв., и за 2012 г. в размер на 609 лв. и лихви 137,47 лв.; здравно осигурителни вноски /ЗОВ/ по ЗЗО за 2009 г. в размер на 1426,63 лв. и лихва 767,08 лв., и за 2012 г. в размер на 974,40 лв. и лихва 219,96 лв.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и обхваща периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, Б. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.

След извършена съпоставка между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. е формиран извод, че не е установен произходът на средствата за извършените разходи през ревизираните периоди - разходите превишават приходите: за 2009 г. в размер на 83 436,07 лв. и за 2012 г. в размер на 35 013,80 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на допълнително определените дължими суми за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 467,22 лв. и лихви 3 460,69 лв.; дължими суми за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 387,65 лв. и лихви 538,98 лв., както и в частта на допълнително определените дължими суми за довнасяне за вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2009 г. и 2012 г., изчислени върху доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва:

• за 2009 г. ДОО в размер на 2257,91 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1926,79 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 840,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 718,38 лв. и ЗО в размер на 1344,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 763,41 лв.

• за 2012 г. ДОО в размер на 1 559,04 лв. лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 351,91 лв. лв., ДЗПО - УПФ в размер на 609 лв. лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 137,47 лв. лв. и ЗО в размер на 974,40 лв. лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 219,96 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

За да постанови този резултат съдът е приел, че за спорните 2009 г. и 2012 г. не е налице превишаване на разходите на ревизираното лице над получените от него приходи и съответно липсва основание за провеждане на ревизията по реда на 122 ДОПК. Съдът приема, че майката на Богданов е разполагала с пари в брой, които е предоставила на сина си, чрез дарения, поради което посоченият недостиг на средства е компенсиран.

По отношение на установените задължителни осигурителни вноски, в решението е прието, че оглед незаконосъобразността на изводите за размера на доходите с неустановен произход - 35013,80 лв. за 2012 г., се установявя, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. не се дължат определените изравнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2012 г. ведно с прилежащи лихви.

Решението е правилно постановено.

Изводите на съда за незаконосъобразност на установените задължения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон.

Спорът се свежда до това, разполагала ли е М. Б. с необходимите парични средства, които предоставяйки ги на сина си да компенсират недостига отразен в ревизионния акт.

В случая са налице договори за дарение, сключени в писмена форма с нотариално заверени подписи. Дарението може да се извърши и чрез предаване, без да се сключва договор. За данъчното облагане, предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на дарителят да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението.

Правилни са мотивите на съда, че договорът за дарение като частен документ, оспорен от ответната страна, не се ползва с материална доказателствена сила в съдебното производство. В случай, че не е заверен той няма достоверна дата, а волеизявлението, описано в него, следва да бъде подкрепено с факти, каквито в случая по делото са налице. В тази насока, следва да се отбележи, че в касационната жалба е посочено, че органите по приходите не оспорват наличието на паричните средства с които е разполагала Богданова и че същите са декларирани пред НАП. Основният довод на касатора за непризнаване на даренията е липсата на доказателства, че към конкретните дати М. Б. е разполагала с процесните суми в брой, т. е. не се спори за произхода на средствата и възможността на дарителят да се разпореди в полза на дарения с предмета на дарението. Изводът на органите по приходите е подкрепен единствено с обстоятелството, че на съответните дати същата не е теглила от банковите си сметки суми в твърдения размер. Не може да се твърди, че Богданова е съхранявала всичките си парични средства в банкови сметки, подобно обстоятелство по никакъв начин не се установява по делото. Напротив, вещото лице в приетата по делото ССчЕ е установило, че към 01.12.2005 г. дарителката е разполагала с 303 052,50 лв., от които 110 809,98 лв. се били депозирани в банкови сметки. Също е установено и за салдата по отношение на останалите процесни дарения, а именно: към 31.12.2006 г. - 313828,59 лв.; 31.12.2007 г. - 324 220,64 и 31.12.2009 г.

Следователно верен е извода на първоинстанционния съд, че ревизираното лице е доказало получените от майка си дарения - в брой на 07.12.2005 г. - 37000,00 евро; на 29.12.2006 г. - 60000,00 лв.; на 30.12.2007 г. - 50000,00 лв. и 21.03.2009 г. - 50000,00 лв., което от своя страна води до извода, че органите по приходите незаконосъобразно са възприели, че не е установен произходът на средствата за извършените разходи през ревизираните периоди.

С оглед незаконосъобразността на изводите за размера на доходите с неустановен произход - 35013,80 лв. за 2012 г., съдът правилно е постановил, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. не се дължат и определените изравнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2012 г. ведно с прилежащи лихви.

По изложените съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 100 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,