Решение № 4054 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2020 г.

Решение № 4054 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Б. от гр. Пазарджик, представляван от баща си А. Б., против решение № 769 от 09.10.2020 г., постановено по адм. д. № 854/2019 г. (и присъединеното адм. д. № 926/2019 г.) по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 21 от 25.02.2019 г. на кмета на община Пазарджик, с която е отказано одобряването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за УПИ II – 299 и УПИ I – 298, кв. 433 по плана на гр. Пазарджик по заявление вх. № 44-С-165 от 13.03.2018 г. на жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че още през 2015 г. за съседен имот УПИ III – 302 от същия кв. 433 е допуснато одобрение за изменение на ПУП – ПРЗ с одобрено изменение и на ОУП, за който имот зоната, в която се намира е променена от "Жс" на "Ц". В тази връзка твърди, че след като за съседен имот е променена устройствената зона, не е била налице пречка за одобряване на промяна на устройствената зона от "Жс" на "Ц" по ОУП и за неговия имот, съответно не е налице основание за отказ за одобряване на ПУП с промяна в коефициента на интензивност на застрояване (Кинт) от 2, 0 на 2, 5 както е по приложения проект. Твърди и че съдът не е събрал всички относими към спора доказателства, отказвайки да разпита главния архитект на община Пазарджик и да установи незаконосъобразност на решенията на ОЕСУТ, въз основа на които е издадена заповедта, както и да установи, че подадените възраожения срещу проекта му са подадени от нелегитимирани лица. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът Кметът на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответникът Г. Й. с представено писмено становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Р. Й., Р. Г. и С. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в съответствие на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложил е мотиви за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочените в нея правни основания са налице. Посочил е, че законосъобразно в заповедта е прието, че не са били налице основанията на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ за допускане на изменение на ПУП – ПРЗ, като такива основания не са били посочени и в проекта за изменение. Посочил е, че поисканото изменение не попада в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Приел е, че в процесния случай правилно административният орган се е позовал на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, предвиждащ, че изменение на ПУП в случаите, когато се налага изменение на ОУП, може да се допусне след предхождащо изменение на ОУП. Посочил е и че административният орган може да допусне едновременно изменение и за двата плана, но изменението на ПУП в този случай се допуска след изменението на ОУП. Приел е, че в случая поисканото изменение касае промяна на зоната, в която се намира имота на жалбоподателя УПИ II – 299, кв. 433, гр. Пазарджик от зона "Жс" – за жилищно строителство със средна височина и Кинт 2, 0, Пзастр. 60%, мин. озеленяване 40%, в зона "Ц" за централна градска част с промяна в Кинт на 2, 5. Приел е, че така поисканата промяна не съответства на ОУП, в който имота попада в зона "Жс", която може да бъде променена само с изменение на ОУП, което не е процедирано. Приел е в тази връзка, че поисканото изменение на ПУП съгласно чл. 134, ал. 3 ЗУТ не може да стане преди изменение на ОУП. Посочил е, че дали такова изменение е допуснато по отношение на съседни имоти и дали тя е извършена законосъобразно, е ирелевантно към настоящия спор. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Изводът на съда в тази връзка е правилен. При постановяване на оспореното решение са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, както и са събрани всички релевантни в тази връзка доказателства. Неоснователно е в тази връзка възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението за несъбрани доказателства, включително ненадлежно подадени възражения срещу проекта от нелегитимирани страни до ОУСУТ са неоснователни. ОЕСУТ е помощен специализиран орган, като неговите решения са част от производството по издаване на крайния акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК – заповедта на кмета на общината. ОЕСУТ дава становище по предложения проект досежно техническите специфики на предложението и следва да обсъди представените срещу проекта възражения без значение подадени от заинтересовани или незаинтересовани лица като не е обвързан в рамките на техническите си компетентности от подадените възражения. Наведените аргументи за незаконосъобразност на заповедта във връзка с констатациите на ОЕСУТ са неоснователни, тъй като в случая същият е спазил задължението си да обсъди представените възражения и да даде становище по тях. Правилно съдът е приел и че наведените възражения за одобрен предходен план за съседен имот с промяна на зоната и евентуалната законосъобразност или не на този план касаещ имот, различен от имотите, предмет на оспорената заповед, са неотносими към настоящия спор и е недопустимо произнасянето по тях. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличието на посоченото в нея правно основание чл. 134, ал. 3 ЗУТ. Видно от представеното по делото предложение за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ II – 299 и I – 298, кв. 433, включително обяснителната записка към него и заповедта по чл. 135 ЗУТ, с която е разрешено изработването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ с него е поискано само и единствено изменение на ПУП – плана за регулация и застрояване, но не е поискано изменение на ОУП на гр. Пазарджик. Съответно със заповедта по чл. 135 ЗУТ е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за посочените два имота, но не е разрешено изработването на проект изменение на ОУП. По подаденото заявление и обяснителната записка към него за изменение на ПУП – ПРЗ е поискано изменение на ПУП със запазване на предвиденото за УПИ II – 299 три и четири етажно застрояване, предвидено по действащия план, като е поискано изменение на устройствената зона, в която се намира имота от "Жс" за жилищно застрояване с допустим Кинт 2, 0, в такава зона "Ц" – централна с допустим Кинт 2, 5. По този начин се увеличава коефициента на интензивност на застрояване. Така поисканото изменение на устройствената зона от "Жс" в зона "Ц" е в противоречие с ОУП на гр. Пазарджик, както правилно е приел съдът, тъй като по ОУП имота на жалбоподателя попада в зона "Жс", съответно по ОУП за тази зона е предвиден коефициент на интензивност на застрояване макс. 2, 0. Промяната на устройствената зона може да бъде допусната само с промяна на ОУП, съответно с такава промяна може да бъде допуснато и изменението на коефициента за интензивност на застрояване от 2, 0 на 2, 5. Промяна в ОУП обаче в заявлението не е поискана. В тази връзка правилно съдът е приел, че на основание чл. 134, ал. 3 ЗУТ, оспореният отказ за одобряване на ПУП е законосъобразен. В случая поисканото изменение на ПУП – ПРЗ от жалбоподателя налага изменение на ОУП досежно устройствената зона и коефициента на интензивност на застрояване, предвиден за нея. В този случай съгласно посочения чл. 134, ал. 3 ЗУТ, "Когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план". В настоящия случай не е поискано и не е процедирано изменение на ОУП, съответно пък поисканото изменение на ПУП като противоречащо на изискванията на ОУП е недопустимо. Поради това правилно е и постановен отказ. Като е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта, АС – гр. Пазарджик е приложил правилно закона. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице възможност да поиска изменение на ОУП и съответно след това изменение на ПУП в поисканата от него насока, включително може да поиска процедиране на тези изменения едновременно. Разноски за първоинстанционното производство съгласно чл. 143 от АПК са правилно присъдени и същите се присъждат въз основа на искане и по силата на закона. По изложените съображения решението на АС – гр. Пазарджик като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация кметът на община Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото обаче следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, не в претендирания размер 200 лв., а в минималния по Наредбата такъв в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,